О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 06.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1269 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Л. и А. Г. Л. против решение № 2509/29.05.2009г. по гр.д.№ 3157 на СГС, с което е оставено в сила решение № 124 от 29.12.2006г. по гр.д.№ 199/2005г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите срещу К. С. Б. и П. И. М. по чл. 108 от ЗС за 4/6 ид.ч. от дворно место с площ 970 кв.м., съставляващо парцел ІХ-156 от кв.2 по плана на[населено място] вилна зона “М. долина ІІ част-разширение “Дупките” и иска по чл. 97, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на Р. С. Г. и Е. Й. Г., че ищците са собственици на същия имот, както и за отмяна на н.а. № 18,т.1/2000г. н.а. № 64,т.1/2001г.и н.а. № 90, т.1/2000г. и н.а.№ 36,т.1/2001г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон- чл. 29 от ЗСГ и чл. 79 от ЗС, нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доводи и доказателства и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. 1. как следва да се формира вътрешното убеждение на съда при решаване на конкретния спор и следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства., 2. попада ли процесния имот в приложното поле на чл. 29 от ЗСГ, ако към 1964г. се е намирал в землището на[населено място], 3 следва ли владението да е “полезно” за да се придобие недвижим имот по давност, 4. променя ли се придобивното основание – давностно владение, ако в хода на производството се промени периода, когато то е упражнявано. По тези въпроси се твърди противоречива съдебна практика, като касаторите се позовават на решение от 19.05.2004г., по а.к.ж.д. № /25/2003г., решение от 26.01.2005г. по гр.д.№ 1272/2003г. на ІІ т.о. на ВКС, Р № 031/03.10.2008г.по гр.д.№ 6382/2007г.ІІІ гр.о. на ВКС, Р № 81/04.10.1971г. на ВС по гр.д.№ 64/71г. Р № 1796 от 03.06.1996г. по гр.д.№ 1657/95 ІV гр.о. на ВС.и решение № 113 от 10.05.2005г. по гр.д.№ 133/2007г. на ВтАС.
Ответниците по касация оспорват допускането на възивното решение до касационен контрол, тъй като е съобразено с практиката, на която се позовават касаторите.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С. Б. Р. купил с предварителен договор от 18.10.1964г. нива с площ 1000 кв.м. в землището на[населено място], която сега е идентична с парцел ІХ-156 от кв.2 по плана на[населено място] вилна зона “М. долина ІІ част-разширение “Дупките”. Владението е предадено в деня на подписване на договора. На 24.04.1974г. /преди да изтекат 10 години/ той встъпва в граждански брак[населено място]. С. Б. Р. умира на 01.03.1990г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга Г. Р. и ответниците Р. Стуядинова Г. и К. Стуядинова Б. – негови дъщери от предходен брак. С н.а. № 18,т.1/2000г. двете ответници са признати за собственици по наследство и давност на по ? ид.ч. от процесния имот С н.а. № 28,,т.І/2000г. К. Б. е призната за собственик на основание давност и наследство на още ? ид.ч..С н.а. № 90, т.1/2000г. К. Б. продава на П. М. съшия имот, а с н.а.№ 36,т.1/2001г. той го дарява на ответника Е. Г.. С н.а. № 64,т.1/2001г ответницата Р. С. Г. е призната отново за собственик на ? ид.ч. от имота. Ищците са наследници на Г. Р., починала на 19.01.1996г. и твърдят, че са придобили по наследство от майка си и давност 4/6 ид.ч. от имота. В исковата молба изрично посочват, че двамата наследодатели по време на брака си са придобили по давност процесния имот.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния имот попада в общия градоустройствен план на София, поради което за него се прилага чл. 29 от ЗСГ. Тъй като през времетраенето на брака ЗСГ е забранявал придобиване по давност започнала да тече въз основа на предварителни договори без достоверна дата от преди влизане в сила на ЗРПВПВННИ, до отмяната на ЗСГ на 17.03.1990г. не са могли да го придобият по дваност. Съдът е приел, че наследодателите са могли да владеят от сключването на предварителниуя договор до влизане в сила на ЗСГ, но този период е само 8г.5м. и 12 дни. Тъй като по време на ЗСГ давността е спряла да тече, те не са могли да придобият по давност имота, а в исковата молба не са изложени твърдения за упражнявано владение след смъртта на общия наследодател и отмяната на ЗСГ, съдът е приел, че не следва да разглежда тази възможност За да се измени периода на владение следва да се измени иска по реда на чл. 116 от отменения ГПК, а ищците не са сторили това.
Първият въпрос “как следва да се формира вътрешното убеждение на съда при решаване на конкретния спор и следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства” касае процеса на решаване на всяко дело. Начинът на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение съответства на изискването на съдебната практика да се обсъдят всички относими към спора доказателства и доводи. Съдът е преценил доказателствата и е разгледал законовата забрана за придобиване по давност, поради което не е обсъждал подробно свидетелските показания. С това въззивното решение не е в противоречие с решение от 19.05.2004г. по гр.д.№ 25/2003г. АО на СГС. Отделно от това съдебната практика по административни спорове не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като тя е формирана по дела, разглеждани по друг процесуален ред, разглеждани от административните съдилища.
Втория въпрос е: попада ли процесния имот в приложното поле на чл. 29 от ЗСГ, ако към 1964г. се е намирал в землището на[населено място]. Това е основният спорен въпрос. Даденият от съда отговор съответства на нормативната уредба и съдебната практика. Към 18.10.1964г., когато е сключен предварителния договор е действал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г //ЗРПВПНИ/. С нормата на чл. 29, ал.1 т.1 от ЗСГ се забрани придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал ЗРПВПНИ, ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗРПВПНИ, той се прилага за населените места и присъдинените към тях територии. Със Закона за одобряване и прилагане на общия градоустройствен план на София /отм/ ДВ бр. 89/07.11.1961г. [населено място], в землището на което се намира процесното место става квартал на София, а околоградския район, който е част от общия градоустройствен план на София включва и куротните и вилните зони и селскостопанските райони – чл. 4, ал.1 т.3 и 4 от същия закон. Така за територията на общия градоустройствен план на[населено място], където се е прилагал ЗРПВПНИ, съгласно чл. 7 от този закон не е могло да се придобива по давност недвижими имоти от влизане в сила на този закон, освен между лицата по чл. 15 от ЗСГ /отм/ до отмяната на ЗСГ – 16.03.1990г.. /ДВ бр. 21/1990г./. Страните по делото не са от този кръг лица. Те са от различни бракове на двамата наследодатели. В този смисъл е Р № 484/15.07.2010г. по гр.д.№ 1005/2009г. на ВКС І гр.о. , постановено по чл. 290 от ГПК. Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите в това решение, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК
Третия въпрос е следва ли владението да е “полезно” за да се придобие недвижим имот по давност. Съдът е употребил това понятие в смисъл на такова владение, което може да доведе до придобиване по давност. Отговорът на предходния въпрос е достатъчно ясен и определя отговора и на този въпрос. Съдът е дал положителен отговор. Ясно е, че при наличие на законова забрана не може да се придобива по давност дори да се упражнява владение и съответно обратно. Н. съдебна практика, която да постановява противното. Представеното решение на ВтАС разглежда елементите на владението. Възивното решение не е постановено в противоречие с това решение, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК.
Последният въпрос е променя ли се придобивното основание – давностно владение, ако в хода на производството се промени периода, когато то е упражнявано. Съдът не е приел, че ако се промени периода на владение се променя придобивното основание, а е приел, че в исковата молба твърденията са за придобиване по давност, изтекла по време на брака. Бракът между двамата наследодатели е прекратен със смъртта на съпруга С. Р. на 01.03.1990г. – преди отмяната на ЗСГ. В исковата молба няма твърдения, че само наследодателката на ищците е владяла имота. Претендираната квота е такава по прекратена съпружеска общност и наследство. Затова съдът не е имал основание без изменение на обстоятелствената част да разгледа придобиване владение след прекратяване на брака на наследодателите. Въпросът не е до промяна на срока на владение, а до твърдения за това дали имота е придобит като съпружеска общност на наследодателите, или индивидуално само от наследодателката на ищците. Само давността, изтекла по време на брака при владение от двамата съпрузи е основание за придобиване по давност на недвижим имот в съпружеска общност, съгласно задължителната съдебна практика /ПП-8-80 т.2/. Така като не е разгледал и владението след прекратяване на брака, съдът не е постановил решение в противоречие на съдебната практика, представена от касаторите, която е и неотносима към поставения въпрос. Той не обуславя общото основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2509/29.05.2009г. по гр.д.№ 3157 на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от В. Г. Л. и А. Г. Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: