О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 21.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5459 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Б. Х. против решение № 147 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 136/2013г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 351/30.11.2012г., постановено по гр.д.№ 257/2005г. на РС-Мездра. С последното касаторката е осъдена да предаде на собственика Е. Ц. Д. и на С. Ц. Д. владението върху собствения им лек автомобил марка „Мерцедес” модел Е 200 с ДК [рег.номер на МПС] , рама № WDB1240191J045999 и двигател № 11194010044351.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като въпросът бил разрешен с влязла в сила присъда и за неправилност на решението, тъй като с него се нарушава принципа да не се допуска неоснователно обогатяване и справедливостта, поради което неправилно е приложен материалния закон. Счита, че иска е преждевременно заведен защото предварителния договор, по който е предадено владението от ищеца не е развален. Навежда се и оплакване за необоснованост на извода, че ищеца е останал собственик на автомобила. Моли решението да се отмени и иска да се отхвърли,
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК се акцентира на това може ли да се уважи иска по чл. 108 ЗС след като е присъдена на ищеца стойността на автомобила, предмет на този иск и така е нарушен принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, за това, че владението върху автомобила е предадено чрез предварителен договор и в този случай ищеца не може да иска вещта до разваляне на договора. Представя решения по чл. 290 ГПК, като твърди, че въззивното решение им противоречи.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Е. Ц. Д. е собственик на процесния автомобил, видно от митническата декларация № 4202/21.05.20…г. за внос, регистрационния талон на автомобила на л. 26 от делото на РС и у-ние от сектор КАТ на Р.-В. на л. 20 от същото дело. Сключил е предварителен договор с И. С. С., който е и нотариално заверен на 10.01.2004г. Уговорено е разсрочено плащане и срок за прехвърляне на собствеността – след заплащане на последната вноска. Владението върху автомобила е предадено в деня на подписване на този договор, когато е платена и пълната вноска от 3 000 лв. И. С., използвайки пълномощно, което не е подписано от Е. Д. продава автомобила на бившата си съпруга Т. С. С., която с договор от 26.01.2003г. го продава на Д. П. Д., а той го продава на ответницата З. Х. с договор от 28.01.2004г. С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 11741/2011г. И. С. е признат за виновен за това, че на 14.01.2004г. противозаконно присвоил /продал на Т. С./ чужда движима вещ – процесния лек автомобил-собственост на Е. Д., предоставена му от последния за ползване. Уважен е и гражданския иск на Д., като С. е осъден да му заплати имуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва. Тези вреди, видно от мотивите към присъдата съставляват стойността на автомобила.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 108 ЗС. Ищецът се легитимира като собственик на процесния автомобил, тъй като И. С. не е могъл да се разпореди с правото на собственост върху него, защото е владеел автомобила само въз основа на предварителен договор, който не прехвърля правото на собственост. И. се е разпоредил с чужда вещ, съобразно установеното по присъдата, която относно деянието е задължителна за гражданския съд. Преобретателят не е станал собственик поради това, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Затова ответницата не е станала собственик на автомобила на основание покупко-продажба. Предвид ограничението в нормата на чл. 78 ЗС тя не може да придобие автомобила и по давност за срок от три години.
Действително на ищеца е присъдена равностойността на автомобила, дължима от С.. Това обаче не го лишава от правото на собственост и възможността да предяви иск по чл. 108 ЗС. Затова въпросът за допустимостта на иска поради наличие на влязла в сила присъда по гражданския иск и за неправилност на решението поради същата причина не е основание да допускане до касация.
Относим към спора е въпроса, касаещ третата предпоставка на ревандикационния иск – владее ли ответницата автомобила на правно основание. Ищецът е предал владението въз основа на предварителния договор на С., който го е предал на Т. С.. Тя по силата на договора е предала владението на Д. Д., а той на ответницата. По делото не е установено предварителният договор да е развален от ищеца с изявление от него по чл. 87, ал.1 ЗЗД. Не е налице и основание за разваляне на този договор по право на основание чл. 89 ЗЗД, защото съществува възможност ищецът като собственик да го изпълни.
Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване по втория поставен въпрос, относим към иска по чл. 108 ЗС – владее ли ответницата на правно основание движима вещ, придобита по договор от несобственик, който е получил владението по силата на предварителен договор със собственика и този договор не е развален. По този въпрос касационно обжалване се допуска на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Представените от касаторката решения не са по този въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 136/2013г. на Врачански окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Б. Х..
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 400 лв. и да представи квитанцията по делото.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: