О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 635 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. Й., М. Г. В., В. Г. Ц. против решение от 20.11.2009г., по гр.д.№ 2817/2009г. на СГС, с което е отменено решението по гр.д.№ 10464/2007г. на Софийски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Т. В. Л., Л. В. Л. и Г. В. М. са собственици на основание земеделска реституция на имот с площ 1,133 дка, представляващ реална част от имот 708 от кв. 12 по плана на в.з. Иваняне, София, обозначена по б. А-Б-В-Г-А по комбинираната скица № 1 към заключението на техническата експертиза от 04.01.2007г., която е неразделна част към решението и ответниците са осъдени да предават владението на ищците върху тази част.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване доказателствата по делото относно липсата на идентичност и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК първия въпрос е фактически и касае оплакването за липса на идентичност. Вторият въпрос е правен и касае приложението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато има разпоредителни сделки след замяната по ЗТПС, по който според касаторите в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК следва да се произнесе ВКС със задължителна практика
Ответниците по касация Х. В. Л., А. Л. И. и Л. Л. В. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е формулиран правен въпрос и не се сочи съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на В. Л. П., починал през 1978г. На негово име в емлячния регистър от 1949г. е записан имот в м. “Пладнище” от 1,9 дка. Според разпитаният свидетел пред СГС, тази нива наследодателят има от родителите си и я владее от 1930г. Имота е заявен от ищците за възстановяване пред ПК. Постановени са няколко решения. С решение № 41217/03.04.1997г. е отказано възстановяване на този имот, индивидуализиран от ПК като пл. № 708 по плана от 1990г. Отказ е постановен и с решение № 41217/04.02.1999г. С решение от 12.04.2001г. е признато правото на възстановяване върху ливада от 1,9 дка в строителните граници на в.з. Иваняне – имот 708. С решение № 040412/16.02.2003г., постановено след представяне на у-ние по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, на наследници на В. Л. П. е възстановено правото на собственост върху нива от 1,133 дка в м. Пладнище, съставляваща имот 085002 по картата на землището. Към решението е приложена скица от 16.02.2003г., заверена и от ОСЗГ О. купел”. Според СТЕ този имот е идентичен с част от имот 708 по плана от 1990г., одобрен със заповед № РД-50-09-75Б/16.03.1990г. С решение от 23.01.2006г. е отменено решението и е постановен отказ поради това, че за имота има издадени нотариални актове на други лица. С н.а. № 93/т.ХІІ/26.05.1968г. И. И. В. е призната за собственик на нива от 2 дка, която получава по замяна от Т.-комисията за отнети поради включване в блокове на ТКЗС нейни няколко имота с обща площ 17 дка. С н.а. № 40 и № 41,т.ХІХ от 13 08.1968г. тя дарява сина си Г. В. и дъщеря си В. И. Б. с по 500 кв.м. от тази нива. С н.а. № 124,т.ХХ/29.08.1969г. В. прехвърля още 1000 кв.м. С н.а. № 159,т.І /2001г. Г. В. прехвърля на децата си по ? ид.ч. от 1500 кв.м. от имот пл. № 708, целия с площ 2150 кв.м.
Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че ищците се легитимират като собственици с решението на ПК от 2003г., а последващото от 2006г. е преценено като не произвеждащо действие, тъй като не е била налице очевидна фактическа грешка. Съдът е приел, че на основание чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ имота подлежи на възстановяване на ищците, като не е коментирано изключението, предвидено в чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ
Първият въпрос относно идентичността е фактически, а не правен, поради което съдът не го обсъжда в това производство по допускане до касация.
Втория въпрос – по приложението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато има разпоредителни сделки не е коментиран от въззивния съд, а е относим към предмета на спора и отговорън му определя крайния извод по спора. Касаторите считат, че по този въпрос съдът следва да се произнесе с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. След подаване на касационната жалба обаче, ВКС се е произнесъл по този въпрос, включително и със задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, поради което наведеното основание за касация следва да се квалифицира като такова по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Даденото от въззивния съд крайно разрешение по спора, без да се обсъди приложението на чл. 18з, ал.3 от ГПК е в противоречие с Р № 497/02.07.2010г. по гр.д.№ 715/01, на І гр.о. и Р № 550/04.08.2010г. по гр.д.№ 314/09 І гр.о. и двете на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК. С решение № 132/16.02.2010г. по гр.д.№ 1905/2008г. на ІІІ гр.д., постановено по отменения ГПК е разгледано съотношението между чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ в случаите, когато имота е заменен и изключението от приложението на този текст при предпоставките, предвидени в чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.11.2009г., по гр.д.№ 2817/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Л. Д. Й., М. Г. В., В. Г. Ц..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: