О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 16.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1036 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] против решение № 399/14.07.2011г. по гр.д.№ 371/2011г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 14 от 24.03.2011г. на Добрички РС. С последното е признато за установено по отношение на дружеството-касатор, че ищцата М. М. Щ. е собственик на четири земеделски имота: нива от 84,551 дка. в м. “Турските гробиша” имот № 037013 в землището на [населено място], нива от 18,100 дка. м. “До гората” имот № 121081 в землището на [населено място], нива от 57,149 дка. в м. “К.” имот №015147 в землището на [населено място] и поземлен имот к площ 24,100 дка в м. “К.” в землището на [населено място] имот 041032, всички в [община] и дружеството е осъдено да предаде владението върху тях.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон поради това, че е прието, че без предявен иск за прогласяване за нищожност е прието, че е нищожно упълномощаването и извършената с него последваща сделка поради липса на съгласие и, че ищцата е собственик въпреки, че не са отменени нотариалните актове, с които са изповядани сделките.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.При действието на новия ГПК въззивната инстанция пак ли е втора-първа инстанция по същество и длъжна ли е тя да извърши разпоредително заседание в хипотезата на чл. 268, ал.1 във вр. с чл. 146 от ГПК, може ли да изпълни задълженията си по чл. 146 от ГПК в първото открито съдебно заседание. 2. по предявен иск по чл. 108 от ЗС трябва ли да е предявен и иск за нищожност на сделка и за отмяна на нот. акт, за да се приеме че тя е нищожна и да се уважи ревандикационния иск и кога отпада легитимиращия ефект на нотариалния акт. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 304/11.05.2004г. ІІ гр.о., Р № 1168/18.12.1990г. на І гр.о. Р № 664/13.07.2010г. по гр..д.№ 208/2010г. на Софийски АС. и Р № 82/2009г. на Окръжен съд [населено място]. Поставен е и въпроса каква е правната квалификация на предявен иск за нищожност на разпоредителна сделка когато упълномощителната е нищожна поради липса на съгласие. По поставените въпроси се твърди противоречива съдебна практика – основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като формулираните въпроси са неотносими към крайния извод на съда.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло изводите на РС. По делото е установено, че ищцата се легитимира като собственик на четирите процесни имота на основание наследство, земеделска реституция и съдебна делба. От нейно име е заверено нотариално пълномощно от 04.03.2009г. на нотариус Р. Г. в полза на В. К. Т. за извършване на всякакви разпоредителни действия с четирите имота, включително и за продажба с право за преупълномощаване и на трети лица. Той е преупълномощил В. Д. за продажба на същите ниви, който ги е продал на [фирма] с н.а. № 183,т.І от 31.03.2009г. на нотариус К. К.. Това дружество се е разпоредило с нивите с н.а. № 118,т.І от 14.04.2009г. на нотариус Д. Б., като ги е продало на ответника [фирма] [населено място]. Ищцата е предявила иск по чл. 108 от ЗС, като в обстоятелствената част е твърдяла, че пълномощното не е подписано от нея, поради което продажбата, извършена от нейно име е без представителна власт от нея и е нищожна, като сключена без съгласие. СГрЕ е установила, че пълномощното не е подписано от ищцата и съдът е приел, че първата сделка е сключена без представителна власт и предвид липсата на потвърждаване, гя е нищожна поради липса на съгласие, поради което не прехвърля правото на собственост, а следващата сделка е нетранслативна, тъй като продавача не е станал собственик.
Поставените процесуални въпроси са неотносими към крайния изход от спора. Съдът в съответствие с чл. 268, ал.2 от ГПК е извършил доклад в първото съдебно заседание. Нормата на чл. 267 от ГПК изрично допуска разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбата и допускане на доказателствата да се извършат в първото по делото заседание. Това е сторил и съдът. В този смисъл поставения процесуален въпрос е неотносим към крайния изход на спора. Такъв е и въпроса за това при действието на новия ГПК въззивната инстанция като втора първа инстанция ли действа, или като инстанция по същество. Пред въззивната инстанция касаторът, който е бил възивник не е поискал събиране на нови доказателства. В този смисъл има изрично изявление. Възивната инстанция е извършила доклад и в решението е разгледала спора по същество. Така от отговора на този въпрос не завили крайния извод на съда.
Или в обобщение първата група процесуални въпроси не обосновават общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като от отговора им не зависят крайните изводи по предявения иск.
По втората група въпроси – по предявен иск по чл. 108 от ЗС трябва ли да е предявен и иск за нищожност на сделка и за отмяна на нот. акт, за да се приеме че тя е нищожна и да се уважи ревандикационния иск и кога отпада легитимиращия ефект на нотариалния акт: В исковата молба не е предявен иск за нищожност на първата сделка и за отмяна на нот. актове за двете продажби. Поискано е установяване на нищожност инцидентно в мотивите, тъй като е посочено като обстоятелство по иска. Това е възможно, защото съдът по иск на трето лице, чийто интереси са засегнати винаги може да констатира нищожност на сделка, от която някоя страна твърди, че черпи права в мотивите. В този смисъл практиката никога не е имала колебание. Само при изрично заявено искане, съдът се произнася в диспозитив и между страните се създава сила на присъдено нещо. От преценката на ищеца зависи обаче дали ще предяви установителен иск за нищожност, съчетан с иск по чл. 108 от ЗС, или ще иска това да се установи само в мотивите. Относно преценката на ищеца не може да се унифицира съдебната практика.
В хипотезата на предявен иск по чл. 108 от ЗС против последния преобредател, той има право да иска привличане на своите праводатели с оглед това да бъдат обвързани от мотивите на решението с оглед отговорността им поради евикция и за да не могат да му про тивопоставят възражение за зле воден процес. Това обаче дружеството касатор не е направило, от което не следва, че ищецът е бил длъжен да насочи иска си към предходния собственик.
В приложеното решение № 304/11.05.2004г. по гр.д.№ 560/2003г. на ВКС ІІ гр.о. е прието, че сделка, сключена без представителна власт е относително недействителна, а след отпадане на възможността на потвърждение е налице състояние, което е различно от нищожност поради липсата на съгласие, но и в това решение относно липсата на транслативност е прието, че няма разлика. Така крайния извод на въззивния съд и на ВКС в цитираното решение относно липсата на транслативност на подобна сделка не са различни, т.е. няма противоречие. В решението е прието, че при оспорване на сделката и двете страни са задължителни другари. Тези доводи се отнасят за случай, когато е предявен иск за недействителност – нищожност, или относителна недействитенот. В случая не е предявен такъв иск, поради което въпросът за правната квалификация на подобна сделка и за задължителното другарство е неотносим към настоящия спор. С исковата молба по настоящото дело се иска установяване в мотивите на липса на вещно правен ефект на сделката и относно този резултат мотивите на възивния съд в обжалваното решение и в цитираното решение не се различават.
С исковата молба не е предявен иск за отмяна на нот. актове за двете сделки. Искането е направено от трети лица. Преобладаващата съдебна практика приема, че такова искане е недопустимо, защото за отпадане лигитимиращия ефект на нот. акт е достатъчно вписването на решението по чл. 108 от ЗС, с което иска е уважен. Това решение разрешава въпроса за принадлежността на правото на собственост между страните със сила на пресъдено нещо и е без значение дали изрично ще бъде отменен нот. акт, с който е оформена сделката. Последното има значение само за знанието на третите лица и по отношение на лицата, които не са участвали в това производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Сам по себе си факта на неотмяна на нот. акт за сделки не създава права на преобредателя по тях, ако против него има влязло в сила решение по иск за собственост.
В представеното решение № 304/11.05.2004г. искането по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/ е отхвърлено, защото установяването на относителната недействителност е между сраните по сделката, а не от трето лице за установяване на правата му. Така по въпроса за отмяна на нот. актове, това решение е неотносимо.
Решение № 1168/18.12.190г. се отнася за отмяна на дарение, което има различна уредба по ЗЗД и по чл. 37 от ЗН от продажбата. Това решение е неотносимо към процесния казус. Това се отнася и за решение № 82/2009г. на Окръжен съд [населено място], което също има за предмет иск за делба и възражение за възстановяване на запазена част и поставените в него въпроси са неотносими към настоящия спор. Решение № 664/13.07.2010г. има за предмет искове за реализиране на облигационни права по повод разваляне на договор за продажба на недвижим имот. Видно от мотивите му, съдът е приел, че в производство по чл. 108 от ЗС нето една от страните не е установила правата си, поради което не е претърпяла евикция, поради което исковете са отхвърлени. Относно въпроса дали подлежат на отмяна нот. актове за сделки след установяване правото на собственост на засегнатото с тях трето лице има спор в практиката. Такъв иск обаче по делото не е бил предявяван, а и не е зададен такъв въпрос в изложението.
Или в обобщение, обжалваното решение е постановено в синхрон със съдебната практика. Не се констатира противоречива съдебна практика с представените решения, които видно от съдържанието им касаят други фактически отношения и други предявени искове. Следователно допълнителното основание за допускане до касация също не е обосновано.
Наведено е и основанието по чл. 280 ал.1т.3 от ГПК, но то не е обосновано. По чл. 108 от ЗС има богата съдебна практика, а хипотезата по делото е често срещана и не се отнася за изключителност на случай, който да налага специфично тълкуване.
Или в обобщение обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол на нито едно от предявените основания и по нито един от формулираните въпроси. Съобразно това и на основание чл. 78, т.2 във вр. с чл. 81 от ГПК на ответницата М. М. Щ. следва да се присъдят деловодни разноски до доказания размер 600 лв.
По изложен№ 82/2009г. на Окръжен съд [населено място] ите съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 399/14.07.2011г. по гр.д.№ 371/2011г. на Окръжен съд-Добрич по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. М. Щ. деловодни разноски за производството по допускане до касационен контрол в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: