О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 03.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4657 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение №229/23.01.2015 г., постановено по гр.д.N10114/2014 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с което е са определени квотите на страните от допуснатия до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда № 56784.507.418.1.137, представляващ апартамент № 137 в блок № 3022,вх.Б, ет.11, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 65,04 кв.м. като вместо за П. Д. П. – 399888,50 / 549777 ид.ч. и за К. Б. П. – 149888,50 / 549777 ид.ч., делбата е допусната при квоти: 456888,50/549777 ид. части – за П. П. и 92888,50/549777 ид. ч. – за К. П..
Против това решение са постъпили две жалби.
К. П. твърди неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК и необоснованост на решението, тъй като не е констатирано противоречието в показанията на доведени от ищеца свидетели – негов брат и майка, на които се е позовал съдът и останалите доказателства. Моли решението да се отмени и делбата да се допусне при равни квоти.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба се твърди противоречие на въззивното решение със съдебната практика по чл. 236, ал.2 и чл. 172 ГПК, която задължава съда да прецени всички доводи и възражения и доказателствата по отделно и в съвкупност, да прецени свидетелските показания относно тяхната достоверност, заинтересованост и логическа последователност и да изложи самостоятелни мотиви.
П. П. обжалва решението с оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, изразяващи се в това, че не е допуснала относимо доказателство – разпит на свидетел, чието местожителство не му е било известно докато е траяло производството пред РС и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба е формулиран въпрос: следва ли въззивния съд да събира доказателства, които са относими към спора и за които е имало обективна пречка да се съберат при разглеждане на делото от РС и конкретно трябва ли да се допусне свидетел, чийто показания са относими, но при разглеждане на делото от първата инстанция не е било известно на страната какъв е адреса му.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 30.12.1983г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 07.06.2013г. Процеснит апартамент е купен с нот. акт № 162, т. I, дело № 205/07.04.1999 г.. по описа на нотариус С. К.. за сумата 549 777 лв. Не се спори по делото, че цената е платена на две части, като първата част от 266 000 лв. е платена на 05.10.1994 г. – при сключването на предварителния договор. Втората част от 283 777 лв. съгласно т.3 от предварителния договор, е следвало да се определи към момента на предаване на обекта с акт обр. 16. Няма спор, че е платена към деня на сключване на окончателния договор, но конкретната дата на плащане не е установена.
Ищецът твърди, че част от сумата 266000 лв., която е заплатил на 05.10.1994 г. – при сключване на предварителния договор, съставлява негови собствени средства в размер на 152000 лв. които е получил от продажбата на жилище – негова лична собственост, придобито преди сключването на брака, а 114000 лв. била дарена от брат му В. Д. П.. Част от остатъкът от продажната цена в размер на 283 777 лв., платена преди сключване на окончателния договор, ищецът твърди че също получил от брат си като дарение в размер на 250000 лева, а разликата от 33777 лв. заплатил от спестяванията си
Представен е нот. акт №541,т.1,д.880/18.11.1994 г., от който е видно, че П. П. е продал апартамент – негова лична собственост в [населено място] за сумата 152000 лв., За твърденията за дарения от брат му на посочените суми са разпитани като свидетели същия брат и майката на ищеца. Свидетелят В. П. установя, че той е помогнал на брат си при заплащане на първоначалната вноска за апартамента със сумата 114000 лв., а при доплащането на апартамента през 1999 г. му дал още 250000 лв. Първата сума му дал в колата, когато се връщали от Х. след продажбата на апартамента, който се намирал там. За жилището, построено чрез Ж. на името на майката на ищеца, свидетелят установява, че родителите му са го изплатили чрез Ж. със свои средства, получени от продажба на къщата си в [населено място] и спестени от тях пари, че със спестените пари от Л., брат му купил автомобил и вещи за бита на семейството. Майката на ищеца дава показания, че сина й П. е закупил апартамента в [населено място] с пари от продажбата на собствения си апартамент в [населено място], а остатъкът му дал другият й син, а в Л. съпругата му К. не е работила. Работел само сина й П. и със спестените пари от Л. обзавел семейното жилище. Другият й син – В. разполагал с пари, тъй като имал доходен бизнес и затова имал възможност да помогне на брат си с посочените средства.
Ответницата е възразила, че средствата от продадения апартамент-лична собственост са вложени в жилище, придобито чрез членство на майката в Ж., за което е представен н.а. №80,т.29,д.6968/30.05.1997 г., с който тя е призната за собственик на имот от Ж. с базисна оценка. 803115.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че не е доказано, че парите от продажбата на апартамента, който е бил лична собственост на съпруга – сумата 152000 лв са вложени в покупката на делбения имот. при подписване на предварителния договор, тъй като този договор е подписан на 05.10.1994 г. – преди сключване на договора за продажбата на личния апартамент – на 18.11.1994 г. Искането на П. за допускане на свидетел от въззивната инстанция – лицето, което е купило това жилище с твърдения, че докато е траяло производството пред РС, той не е знаел къде живее този свидетел, е оставено без уважение с определение № 844/23.03.2015г. Не е приет за общоизвестен твърдяния във въззивната жалба на бившата съпруга факт, че нотариалните сделки в [населено място] към 1994 г. са се изповядвали с предварително записване от 2 месеца. Не са представени доказателства по тази покупко-продажба да са получени суми преди сключване на окончателния договор. Съдът се е позовал и на това, че не са събрани доказателства по делото и че парите по сделката от 18.11.1994 г. са вложени в първата вноска за апартамента, поради което това обстоятелство е останало недоказано.
По отношение на даренията от брата на ищеца на сумите 114000 лв. и 250000 лв., съдът е кредитира показанията на свидетелите В. П. и М. П. въпреки близките родствени отношения с ищеца, като е приел, че те са последователни, достоверни, обективни и убедителни, възпроизвеждат непосредствени и лични впечатления за обстоятелствата и не са оборени от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Така е прието, че ищецът е вложил лични средства в закупуване на апартамента в размер на 364000 лв., а останалата сума от 185777 лв. се явява СИО и делбата е допусната при квоти 456888,50 / 549777 ид.ч. за П. П. и 92888,50/549777 ид.ч. за К. П..
По касационната жалба, подадена от К. П.:
Поставеният в нея въпрос е относим към изводите на въззивната инстанция. Съдът е изложил общи мотиви защо възприема показанията на брата и на майката на ответника, но не е посочил дали е отчел заинтересоваността им от изхода на делото предвид тези родствени връзки. Не са коментирани показанията на тези свидетели във връзка с останалите доказателства по делото. Отчетено е, че предварителния договор за процесния апартамент е сключен месец и половина преди продажбата с нот. акт на личното жилище на ответника в Х., но не е направена връзката на тези факти с показанията на брата на ответника, че му е дал първата сума от 114 000 лв. непосредствено след сключване на окончателния договор.
Въззивното решение не е съобразено със съдебната практика, според която въззивната инстанция и при действието на новия ГПК решава спора по същество, като прави собствени изводи от събраните доказателства по направените доводи от страните, но се произнася само по наведените от въззивниците оплаквания. / Р № 120/04.04.2013г. по гр.д.№ 964/2012г. на ВКС ІV гр.о. Р № 10/01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011 г. на ВКС І гр.д. и цитираните в него решения/ Относно свидетелските показания, съдебната практика приема, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и „въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му”. /Р № 338/20.11.2013г. гр.д.№ 1269/12г. ІV гр.о. /
Предвид констатираното противоречие между тази съдебна практика и решението на въззивния съд, по касационната жалба на К. П. следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
По касационната жалба на П. П.:
Въпросът, по който се иска допускане до касация – „следва ли въззивния съд да събира доказателства, които са относими към спора и за които е имало обективна пречка да се съберат при разглеждане на делото от РС и конкретно трябва ли да се допусне свидетел, чийто показания са относими, но при разглеждане на делото от първата инстанция не е било известно на страната какъв е адреса му” е неотносим към изхода на спора поради следното: П. е поискал допускането на свидетел за установяване на договорни отношения с него – предварителен договор за апартамента в Х., т.е за договор на стойност над 5 000 лв. Нормата на чл. 162, ал.1 т.3 ГПК не допуска установяване на договори на стойност над 5000 лв. между лица, които не са в родствени отношения, посочени в този текст. Ответникът не твърди да е в такива родствени отношения с този свидетел, поради което и на основание посочената норма, неговите показания са неотносими за установяване на предварителен договор за продажба. Достоверността на дата на частен документ също не може да се установява със свидетелски показания. Достоверна дата може да се установява само със способите, предвидени в чл. 182 ГПК, между които също не са свидетелските показания. Поради това, че въпросът е зададен във връзка с недопустими свидетелски показания, той е неотносим към изхода на спора, поради което по тази жалба не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба, подадена от К. Б. П..
Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба, подадена от П. Д. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: