Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
София, 11.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1552 /2014 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№.132624 от 22.11.2013г., подадена от Б. Е. Я. и М. Е. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1759 от 20.04.2010г. по гр.д.№ 636/2009г. на Софийски градски съд, с което молителките са осъдени да предадат на Л. Н. Й. на основание чл. 108 ЗС владението върху собствения й недвижим имот: дворно место с площ 1451 кв.м., представляващо УПИ № ХХ-685 в кв. 183а по плана на [населено място],[жк], потвърдено с въззивното решение № 1020/02.06.2011г. по гр.д.№ 517/10г., което не е допуснато до касационен контрол с определение № 257 от 20.04.2012г. по гр.д.№ 161/2012г. ІІ гр.о.на ВКС.
Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като твърдят, че в приключилото производство по ревандикационния иск не е проверено дали са налице основанията за рестиутция по ЗВСОНИ на процесния имот на ищцата и представят доказателства от преписката по ЗОЕГПНС на наследодателя й Н. И. К., които считат за съществени за изхода от спора.
Ответницата по молбата Л. Н. Й. взема становище за неоснователност на молбата, тъй като представените доказателства не установяват нови обстоятелства и не са съществени за изхода от спора. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е преценена като допустима по съображенията, изложени в определение № 106 от 20.03.2014г. по настоящото дело.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният от Л. Н. Й. против молителите иск по чл. 108 ЗС за процесния имот. Установено е било, че ищцата е наследник на Н. И. К. и С. С. К.. Наследодателя е купил с н.а. № 6,т.ХVІІІ/1936 г. 14/22 ид.ч. и още 8/22 ид.ч. с н.а. № 12,т.ІХ/1936г. надлежно вписани, или цялата нива от 4,7 дка в землището на [населено място] в м. „Р. дол” при описани съседи. Този и други имоти, вписани в декларацията за покрити и непокрити имоти на декларатора са били предмет на преписка № 1540/1948г. по ЗОЕГПНС. При разглеждане на делото не са представени материалите от тази преписка, но е представен акт за завземане на недвижим имот на държавата № 1992 от 29.10.1949г., в който е вписано като основание за одържавяване на имота преписка № 1540 по ЗОЕГПНС и мин. постановление от 06.04.1949г.. Отразено е още, че имота е включен в градоустройствения план и че на 29.10.1949г. е предоставен на С.. жил. Фонд, съгласно пар. 51 от ЗОЕГПНС. Същият имот заедно с други имоти е предоставен по замяна на основание чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС на Е. Г. Е., за което е съставен констативен н.а. № 113/1954г. С имота не са извършвани разпоредителни действия, има само две бараки. На ответниците, като наследници на Е. Г. Е. са възстановени земите, които той е притежавал преди замяната с изключение на 3,433 дка, които попадат в сервитута на [улица]и на два ел.стълба. / решение № 5878/06.02.2002г. на ПК/ Ищцата Л. Й. е поискала обезщетяване по ЗОСОИ за отчуждената нива от 4,7 дка, но с решение от 21.09.2007г. по адм.д.№ 1931/2005г. жалбата е оставена без уважение с мотиви, че е налице основание за реална реституция.
С решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищцата е собственик на процесния имот на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ, тъй като наследодателят й е купил процесната нива, тя е отчуждена по ЗОЕГПНС, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е била в собственост на трети лица, тъй като на основание чл. 18, ал.3 ППЗСПЗЗ на реституция при замяна подлежи притежавания имот преди това, поради което на наследници на Е. Г. са възстановени други имоти, а не получения при замяната.
С молбата за отмяна се представят доказателства от отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС, препис от които са издадени на пълномощника на ответниците след представяне на съдебно удостоверение. Представени са ПМС № 31/06.04.1949г., докладна до Министъра на правосъдието от 13.01.1949г. със списък на преписки по ЗОЕГПНС, между които и № 1540 на Н. И. К., заповед № РД-57-369/23.02.1994г., с която е отказано отписването от актовата книга на процесния имот поради това, че е предоставен по замяна на Е. Г. Е. и преписката по ЗОЕГПНС на наследоадтеля на ищцата, съдържаща декларация от Н. и С. К., протокол от 23.10.1948г., сметка за определяне на обезщетението, изложение от Н. К. по преписка № 1540/48г., удостоверение от С. служба Софжилфонд № 2169/04.03.1950г., допълнително решение № 269 от 26.10.1950г., сметка за определяне на обезщетението по преписка № 279,1540/48г. писмо от комисията по ЗОЕГПНС до финансов отдел. От тези доказателства се установява, че наследодателите на ищцата са притежавали в Б. къща с двор, овощна градина и нива. С решение № 1951 от 23.10.1948г. са отчуждени по ЗОЕГПНС няколко имота, между които последния е нивата от 4,7 дка. След доклад на министерство на правосъдието, видно от контролния лист към решението са освободени от отчуждаване други имоти. Нивата от 4,7 дка не е освободена от отчуждаване и е отчуждена още с първоначалното решение, потвърдено в тази част с ПМС от 06.04.1949г. Това е било отразено в акта за изземване и съдът го е приел за установено, защото тази констатация на акта не е оспорена и оборена. Тя се подкрепя и от представените с молбата доказателства. С тях не се установява различна фактическа обстановка от приетата от съда при постановяване на атакуваното решение, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Това основание е налице, когато доказателствата, на които се основава молбата са новооткрити и страната не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, те да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те са от съществено значение за изхода от спора. Представените с молбата доказателства не установяват нови обстоятелства по делото, а потвърждават вече установени факти, поради което нямат значение за изхода от спора. Затова молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответницата по молбата следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за това производство, доказани с договор за правна помощ и вписани в списъка в размер на 1000 лв.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 132624 от 22.11.2013г., подадена от Б. Е. Я. и М. Е. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1020 от 02.06.2011г. по гр.д.№ 517/2010г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 1759 от 20.04.2010г. по гр.д.№ 636/2009г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Е. Я. и М. Е. М. да заплатят на Л. Н. Й. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ