О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 18.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4726 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. С. против решение № 2116/27.03.2014г. по гр.д.№ 384/2014г. на СГС, с което е потвърдено решение постановено в открито съдебно заседание на 28.11.2013 г. по гр.д.№ 33205/2013г. на СРС. С последното е отхвърлен иска по чл. 32, ал.2 ЗС, предявен от касатора против Й. Е. Б. и В. И. Б. за разпределение на ползването на 38,284 % ид.ч. от дворно место, съставляващо УПИ ІІ-953 от кв. 83 по плана на [населено място] [община], [улица] площ 540 кв.м. ведно с 1/6 ид.ч. от жилищната сграда в дъното на парцела със застроена площ 63,12 кв.м. и ищецът е осъден да плати на ответниците 6 600 лв. адвокатско възнаграждение. Същите деловодни разноски са присъдени на ответниците и за възивното производство.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила защото не са дадени указания до ищеца какво следва да докаже и за необоснованост на извода за липса на съсобственост. Обжалвано е решението и в частта за разноските.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, но се твърди противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК, защото съдът не е изложил подробни мотиви като въззивна инстанция и с ТР № 6/2012г. на ОСГТК, тъй като съдът не е намалил претендираните разноски
Ответниците по касация оспорват жалбата, считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са формулирани въпроси.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 10, т.1 от 15.02.2011г. на нотариус В. Я. ответниците Й. Б. и В. Б. са учредили безвъзмездно и пожизнено право на ползване на Р. И. С. върху 38,284 % ид.ч. от дворно место, съставляващо УПИ ІІ-953 от кв. 83 по плана на [населено място] [община], [улица] площ 540 кв.м. ведно с 1/6 ид.ч. от жилищната сграда в дъното на парцела със застроена площ 63,12 кв.м. Върху същия имот обаче е насочено принудително изпълнение и с постановление от 24.08.2011г. целия имот – дворното место с построената в него жилищна сграда е възложен на [фирма]. Съдът е отхвърлил иска поради това, че ответниците не са съсобственици на имота, респективно те не притежават правото на ползване за останалата идеална част от него. РС е присъдил и цялата стойност на претендираните разноски по представения списък от ответниците – 6 600 лв.
Въззивната инстанция е потвърдила решението със същите мотиви. Въпреки, че решението на РС е обжалвано и в частта за разноските, СГС е отказала да намали присъдените поради това, че в срока – до приключване на устните състезания пред РС не е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Присъдила е същия размер на разноските и за въззивна инстанция с мотив, че няма възражение за прекомерност и пред нея, въпреки възраженията във възивната жалба по същия размер.
Няма поставени правни въпроси, което е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че се иска допускане до касация по въпроса за задълженията на първата инстанция във връзка с доклада, то следва да се посочи, че такъв е направен, посочен е предмет на спора. Не е указано, че следва да се установи наличие на съсобсвеност, но във въззивната инстанция не е направено оплакване за непълнота на доклада. Съгласно ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възивната инстанция проверява служебно само дали решението е валидно и допустимо, а за неправилност, включително и поради непълнота на доклада, проверява само по наведените доводи във възивната жалба. При основателно оплакване за непълнота на доклада, възивната инстанция има задължение да поправи допуснатите нарушения от първата инстанция. Тъй като такива оплаквания не са правени във възивната жалба от касатора, възивния съд не е процедирал в противоречие с ТР № 1/2013г. т.2 ОСГТК на ВКС.
По въпроса за разноските:
Пред РС касаторът не е възразил при представяне на списъка, а съдът служебно не може да намалява на основание чл. 78, ал.5 ГПК уговорените и платени разноски. Касаторът обаче е възразил във възивната жалба по размер на разноските от 6 600 лв. по предявения неоценявем иск и предвид това, че няма фактическа и правна сложност. Възивната инстанция е приела в решението, че няма заявено в срок възражение за прекомерност и пред възивната инстанция и е присъдила отново същия размер на разноските и за въззивното производство. Сега в касационната жалба се атакува решението и в частта за присъдените разноски от въззивния съд. Тъй като не се допуска касационно обжалване, настоящата инстанция не може да разгледа касационната жалба само в частта за разноските, защото решението само в тази част не подлежи на касационно обжалване според новия ГПК. Касационната жалба в тази част има характера на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по която се произнася постановилия го съд. Затова делото следва да се върне на СГС за произнасяне по чл.248 ГПК, като съобрази възражението по чл. 78, ал.5 ГПК.
По искането за разноски пред настоящата инстанция. Такива се претендират от ответниците по касация и е представен списък на разноските с приложен договор за правна помощ. Уговорен е и е платен хонорар в размер на 6600 лв. Касаторът възразява още в касационната жалба срещу този размер разноски, които счита за прекомерни с оглед сложността на делото.
Настоящата инстанция намира, че следва да присъдят на ответника по касация деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 81 ГПК. Уговореният размер на адвокатски хонорар е прекомерен с оглед това, че делото не съставлява никаква правна, или фактическа сложност, производството се е развило бързо и без никакви усложнения. Затова възражението за прекомерност е основателно. Следва да се намали претендираният размер на разноските, включващи само уговорения адвокатски хонорар до 200 лв. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове, съгласно чл. 7, ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2116/27.03.2014г. по гр.д.№ 384/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Р. И. С..
Осъжда Р. И. С. да плати деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 200 лв.
Връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по чл. 248 ГПК по отношение на разноските за въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: