О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 2 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1889 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. У. против решение № 360 от 25.10.2012г. по гр.д.№ 526/2012г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1538/02.05.2012г. по гр.д.№ 1344/2010г. на РС-Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен иска за делба предявен от касатора против Л. В. В. и К. Д. В. по отношение на апартамент № 12 , находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 54,51 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като в производството за съдебна делба съдът определя действителните права на страните, като преценява включително и възражения за липса на транслативност на сделка.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се оспорват правата на някой от съделителите в делбеното производство, или това следва да стане в отделно производство за собственост. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебната практика. Р № 232/10.04.2000г. по гр.д.№ 741/99г. І гр.о. ВКС, и Р № 109,28.02.2011г. по гр.д.№ 881/2010г. на Русенски ОС,
Ответниците по касация Л. В. В. и К. Д. В. не вземат становище.
Третите лица И. Г. Т. и Л. А. Т. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Между Г. С. Т. и Е. Д. Т. е сключен граждански брак на 11.10.1987г., който е прекратен с развод на 29.06.1993г. По време на брака си с гоговор от 12.07.1990г. са придобили процесния апартамент. Г. Т. е починал на 03.04.2005г. и е наследен от сина си И. Г. Т.. Приживе Г. С. Т. е продал същия апартамент на Г. С. Г. с н.а. № 33,т.І/27.01.1995г. Наследникът на Г. Т. – сина му И. Т. се е снабдил с констативен н.а. 176/08.06.2005г., с който е признат за собственик по наследство и давност на целия апартамент и с н.а. № 69 от 24.03.2006г. го е продал на Л. В. В. и К. Д. В.. Бившата съпруга Е. Д. е дарила на сина си Д. С. У. своята ? ид.ч. от прекратената съпружеска общност от апартамента. С молба-уточнение от 20.04.2011г. ищецът е поискал Л. и К. В. да се конституират в делбеното производство като ответници и да се допусне делба при квоти 1/2 ид.ч. за него и общо ? ид.ч. за тях. Ответниците са направили възражение за придобиване на имота като добросъвестни владелци. Иска за делба е предявен първоначално та 21.10.2010г.,
РС е приел, че оспорването от ищеца на правата на ответниците за ? ид.ч от апартамента им е непротивопоставимо. Ищецът следва да докаже правата си в исково производство за собственост. Недопустимо било съединяването на иск за делба с иск за устанвяване на съсобственост.
Въззивната инстанция е възприела и преповторила тези мотиви. Посочила е, че ако един от съсобствениците се е разпоредил с цялата вещ, засегнатия съсобственик следва да защити правата си с иск за собственост, а не в делбеното производство.
Поставеният въпрос – съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство е относим към спора. Приетото от възивната инстанция по този въпрос противоречи на съдебната практика според която в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Издадените констативни нотариални актове нямат материлана доказателствена сила в исковото производство ако са оспорени и в този случай доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса е за този, който оспорва акта / ТР № 11/2012г. на ОСГК/ Нотариалния акт, с който е продаден чужд имот не създава права и този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик, като този спор може да се установи не само по спор за собственост , а и в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти. В делбеното производство не могат са се предявяват конститутивни искове за потестативни права, тъй като с тях се създава съсобственост, а иска за делба също е конститутивен. Решението за допускане до делбата обаче е установително. /В този смисъл виж напр. Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 І гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 І гр.о.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд противоречи на посочената задължителна съдебна практика.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 360 от 25.10.2012г. по гр.д.№ 526/2012г. на Окръжен съд – Благоевград по касационна жалба, подадена от Д. С. У..
Указва на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: