О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 14.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5545 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 1362 от 07.07.2015г. по гр.д.№ 1374/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 679/11.02.2015 г. на РС-Варна. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата К. А. Д. е титуляр на безсрочното и безвъзмездно право на ползване върху жилищна сграда в [населено място], [улица], състояща се от стая, кухня, стълбище и антре, две избени помещения и стълбище за избата, ? ид.ч. от външна тоалетна и ? ид.ч. от дворно место, в което е построена сградата, съставляващо имот № 3 в кв. № 445 по плана на І-ви микрорайон [населено място] с площ 330 кв.м. на основание договор за дарение оформен с н.а. № 65,т2/22.06.1999г. на нотариус с рег. № 194 и касаторът е осъден да предаде ползването и владението върху ? ид.ч. от дворното место
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като въпреки, че е предявен иск по чл. 108 ЗС, съдът се е произнесъл като само е признал, че ищцата е титуляр на правото на ползване за жилищната сграда и не се е произнесъл по осъдителната част на този иск. не е обсъдил доводите във въззивната жалба, че правото на ползване за ищцата е погасено на двете посочени основания по чл. 59, ал.3 ЗС, че не е преценен настъпил в хода на производството факт на основание чл. 235, ал.3 ГПК – събаряне на сградата и за неправилна преценка на гласните доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба, 2. следва ли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по иск по чл. 108 ЗС, или е достатъчно произнасянето само по установителната част, 3. следва ли съдът да преценява при постановяване на решението по същество и настъпилите в хода на производството относими факти, 4.следва ли съдът, когато обсъжда събраните по делото гласни доказателства да посочи защо възприема едни и не възприема другите. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и при условията на евентуалност и т.3 от същия текст.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол защото въззивното решение съответства на нормите на чл. 269 и 171 ГПК – възивната инстанция е обсъдила оплакванията във въззивната жалба, втория въпрос се преценява като неотносим, а Р № 246/14.05.2010г. по гр.д.№ 344/2009г. ІІ тр.о. – като неприложимо, тъй като по него е имало изменение на иска, по третия въпрос се твърди, че въззивното решение е съобразено с реализирания в хода на производството факт – събаряне на сградата, поради което е постановен само установителен диспозитив, а по четвъртия въпрос се твърди съответствие на мотивите на съда със задължението му по чл. 172 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата К. А. К. е призната за собственик с н.а. № 139, т.ІХ /1995г. на основание съдебно решение по гр.д.№ 418/1992г. на жилищна сграда в [населено място], [улица], състояща се от стая, кухня, стълбище и антре, две избени помещения и стълбище за избата, ? ид.ч. от външна тоалетна и ? ид.ч. от дворно место, в което е построена сградата, съставляващо имот № 3 в кв. № 445 по плана на І-ви микрорайон [населено място] с площ 330 кв.м. Тя заедно със съпруга си С. Й. Д. дарява на В. В. В. с н.а. № 65,т2/22.06.1999г. на нотариус с рег. № 194 ? ид.ч. от този имот, като си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия недмижим имот. С решение № 2752/16.07.2010г. по гр.д.№ 8688/2007г. е извършена съдебна делба между двете чрез изнасяне на имота на публична продан. Ответното дружество [фирма] купува имота от публичната продан. Възложен му е с постановление на съдебния изпълнител от 23.01.2013г. /без данни кога е влязло в сила/. По делото е спорно дали процесната сграда е подлежала на събаряне по предписание на общината, или е предписано само укрепването й с оглед това да не създава опасност. Безспорно е обаче, че след предявяване на иска, но към 18.07.2014г. сградата е съборена /виж констативен протокол на комисия от [община] от същата дата на л. 71 и 72 от делото на РС-Варна/. От кореспонденцията между страните по делото и [община] и от гласните доказателства се установява, че ищцата не е дала съгласие за това. От свидетелските показания на С. и П. се установява, че до 2007г. ищцата е живяла в съборената къща, а след това е ходила там и я е поддържала с ремонти на покрива, на В и К инсталациите. Показанията на св. П. – изготвил проекта за събаряне на сградата по възлагане от ответника има впечатления от 1980 г. и според него имота е необитаем, но в имота имало мебели – столове, маси.
РС е приел, че ищцата е титуляр на правото на ползване върху жилищната сграда на основание дарение и в диспозитива е признал за установено това, но не е формулирал осъдителен диспозитив. В мотивите е обсъдено, че сградата е съборена, но тъй като това е станало в хода на процеса е прието, че няма пречка иска по чл. 108 ЗС да бъде уважен в установителната му част. Въпреки извършената делба е прието, че ищцата притежава правото на ползване, защото е запазено /учредено/ от преди това и е противопоставимо на всички трети лица, включително и на преобретателя от публичната продан. За неоснователни са преценени възраженията за погасяване правото на ползване поради това, че сградата е съборена, или евентуално защото имота не е ползван в последните пет години.
Въззивната инстанция е възприела всички тези изводи, позовавайки се на чл. 272 ГПК, като е допълнил че разрушаването на сградата от ответника е неправомерно, защото било надлежно учредено и защитено от закона, задължително за всички трети лица и е противопоставимо на всички последващи преобретатели. Цитирал е част от мотивите на решения по чл. 290 ГПК – Р № 82/16.03.2011г. по гр.д.№ 688/2010г. І гр.о. и Р № 561/29.06.2010г. по гр.д.№ 2101/2009г. на І гр.о.
Първият поставен въпрос е за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба, Във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на извода, че следва да се признае за установено че ищцата притежава правото на ползване върху сграда, за която е безспорно, че към момента на приключване на устните състезания не съществува. Въззивната инстанция не е изложила съображения защо счита, че следва да уважи иска и защо събарянето на сградата в хода на производството не се отразява на правото на ползване. Второто оплакване във въззивната жалба е касаело това, че ищцата е притежавала само ? от имота, а е признато, че притежава правото на ползване върху целлия имот. По този довод въззивната инстанция е възприела извода на РС, че правото на ползване може да се запази и в полза на трето лице. Не е обсъдено обаче дали ищцата е била изключителен собственик на целия имот и дали е могла да се разпореди с правото на ползване за целия имот. Третия довод е касаел обсъждане на свидетелските показания, но относно това кои показания възприема и защо, изводи е изложил РС, възприети и от въззивната инстанция. Показанията на св. П. не опровергават показанията на другите двама свидетели, защото установява други факти.
По първия въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение съ задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, която в съответствие с чл. 235, ГПК го задължава да стори това.
По въпроса „следва ли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по иск по чл. 108 ЗС, или е достатъчно произнасянето само по установителната част” не влияе на крайния изход по делото. Искът по чл. 108 ЗС съдържа установителна и осъдителна част. Обстоятелството, че съдът се е произнесъл по установителната част и не се е произнесъл по осъдителната е налагало искане за допълване на решението. Такова не е направено в срока по чл. 250 ГПК, който е изтекъл. Този въпрос обаче не касае касационното производство.
Относим към мотивите на съда е следващия въпрос „следва ли съдът да преценява при постановяване на решението по същество и настъпилите в хода на производството относими факти”, тъй като има пряко отношение към изхода от спора. Съдът е приел, че щом сградата е съборена в хода на процеса, това не влияе на погасяване правото на ползване. С Р № 327/30.07.2012г. по гр.д.№ 844/2010г. е прието, че със събаряне на сградата правото на ползване върху нея е погасено на основание чл. 59, ал.3 ЗС, но в хипотезата, разгледана в това решение събарянето е станало преди предявяване на иска, поради което е прието, че няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че правото на ползване не съществува. Определенията по чл. 288 ГПК не съставляват задължителна съдебна практика. Затова не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК – алтернативно наведеното основание от касатора. По този въпрос на съда не е известна съдебна практика.
Последния въпрос за преценка на свидетелските показания не определя крайния извод на съда, поради което по него не се допуска касационно обжалване. Отделно от това свидетелсикте показания са обсъдени заедно с останалите доказателства по делото – кореспонденцията между ищцата и [община], поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване – решението не е постановено в противоречие със съдебната практика по чл. 172 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1362 от 07.07.2015г. по гр.д.№ 1374/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 88,10 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната
След внасяне а определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: