О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 14.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7858 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. Б. против решение № 1591/07.10.2013г. по гр,д.№ 1403/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 169 от 05.04.2011г. на Карловски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от нея иска за делба на дворно место с площ 494 кв.м., съставляващо УПИ ХV-237 от кв.6 по плана на [населено място], ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда на площ 170 кв.м. между касаторката и А. И. К..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на нормата на чл. 29, ал.3 ЗС защото съдът не е преценил дали е налице изключението, предвидено в тази норма, за нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства и конкретно влязлото в сила решение между страните за отхвърляне на иска по чл. 21, ал., СК /отм/, предявен от ответника.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, по който се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, 2. за придобиване право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната от чужденец по време на брака с български гражданин на основание чл. 58, ал.1 З./отм/ при съвместен принос по силата на презумпцията на чл. 19, ал.1 СК /отм/ необходимо ли е разрешение от Министъра на финансите по 29, ал.3 ЗС в редакция ДВ бр. 33/19.04.1996г. или нормата на чл. 19, ал.3 СК /отм/ съставлява установено със закон „друго” по смисъла на този текст.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Бракът между страните е сключен на 14.05.1995г. и е прекратен с развод на 18.06.2004г. Касаторката е руска гражданска, със статут на постоянно пребиваваща в България. Пред времетраенето на брака с н.а. № 71,т.ІІІ/08.07.1996г. А. К. е купил заедно с трето лице М. Г. дворно место от 950 кв.м., съставляващо имот 237 от кв. 8 по плана на К.. На 23.11.1996г. е издадено строително разрешение за изграждане на жилищна сграда в парцел ХV-237 по одобрен архитектурен проект на името на А. К.. Към този момент е бил изготвен, но все още не е одобрен регулационния план, по силата на който за имот 237 се отреждат два парцела ХІV и ХV. Строителното разрешение е издадено по неодобрения все още план, но според СТЕ такава възможност съществува по З. /отм/. Планът е одобрен със заповед от 10.03.1997г. съобразно предвиждането. Според изявленията на пълномощниците на страните в първото съдебно заседание пред РС, строителството на сградата е реализирано в периода 1996-1999г. С влязло в сила решение по гр.д. № 9/2008г. на Карловски РС е отхвърлен иска, предявен от бившия съпруг против ищцата за частична трансформация до размер 4/5 ид.ч. от процесния имот – дворно место с едноетажната масивна жилищна сграда.
РС е отхвърлил иска, защото е приел, че местото е собственост само на съпруга К. поради това, че на основание чл. 29 ЗС, ищцата не може да придобива право на собственост върху земя, а в резултат на приращение, и сградата е станала изключителна негова собственост. Против това решение е подадена въззивна жалба само в частта по иска за делба на жилищната сграда. Частта от решението, с която е отхвърлен иска за делба за дворното место е влязло в сила защото не е обжалвано в тази част. При първото въззивно разглеждане на делото с решение № 1088/22.06.2012г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решението на РС само в частта, с която е отхвърлен иска за делба на жилищната сграда и вместо това е допусната делба на същата при равни прав. Това въззивно решение е допуснато до касация и е отменено с решение № 1/29.04.2013г. по гр.д.№ 765/2012г. на ВКС ІІ гр.о. Пределите на второ възивно разглеждане на делото се определят също от въззивната жалба. Затова по отношение на обжалваното сега решение в частта, с която съдът се е произнесъл и по иска за делба за дворното место, следва да се допусне касационно обжалване за преценка вероятната му недопустимост в тази част.
При новото разглеждане на делото, въззивния съд е приел, че дворното место е изключителна собственост на бившия съпруг, че сградата е довършена преди развода, че на основание чл. 58, ал.1 З. /отм/ всеки от съсобствениците на дворното место е придобил сградата, за която на негово име е одобрен проекта. Прието е обаче, че бившата съпруга не е придобила идеална част от сградата тъй като няма разрешение на министъра на финансите, съгласно чл. 29, ал.3 ЗС в редакцията от ДВ бр. 33/19.04.1996г., при действието на която е възникнал обекта на собственост – изграждане на сградата до степен на груб строеж. Съдът се е позовал на съдебна практика, която се отнася за придобиване правото на собственост от чужд гражданин върху земя. Затова е прието, че касаторката не е придобила вещни права, не е съсобственик и е потвърдено решението за отхвърляне на иска за делба.
По първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът в съответствие с последователната съдебна практика е обсъдил всички доказателства по делото. Влязлото в сила решение по гр.д. № 9/2008г. на Карловски РС, с което е отхвърлен иска, предявен от бившия съпруг против ищцата за частична трансформация до размер 4/5 ид.ч. от процесния имот – дворно место с едноетажната масивна жилищна сграда не установява относим към настоящия спор факт, или съществуване на право. Това че е отхвърлен иска на бившия съпруг за трансформация не означава, че имота е съпружеска общност. Мотивите, каквито и констатации да съдържат не се ползват със сила на пресъдено нещо, съгласно разясненията, направени с т.18 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
По втория въпрос- за придобиване право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната от чужденец по време на брака с български гражданин на основание чл. 58, ал.1 З./отм/ при съвместен принос по силата на презумпцията на чл. 19, ал.1 СК /отм/ необходимо ли е разрешение от Министъра на финансите по 29, ал.3 ЗС в редакция ДВ бр. 33/19.04.1996г. или нормата на чл. 19, ал.3 СК /отм/ съставлява установено със закон „друго” по смисъла на този текст, следва да се допусне касационно обжалване. Той е относим и от него пряко зависи изхода от делото. Съдебната практика е изразявала становище за необходимостта от разрешение от министъра на финансите когато се придобива сграда, или вещно право в резултата на сделка, или когато се възлага сграда по делба при действието на тази редакция на чл. 29, ал.3 ЗС. Не съществува обаче съдебна практика когато придобивното основание е строителство по време на брака и действие на презумпцията на чл. 19, ал.3 СК /отм/, респективно чл. 21, ал.3 СК. Затова съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1591/07.10.2013г. по гр,д.№ 1403/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. В. Б.
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: