О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6047 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. П. и А. Ж. П. против решение № 340/11.07.2014г. по гр.д.№ 107/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 355/19.11.2013 год., постановено по гр.д.№ 27/2013 год.на РС – Димитровград. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 3408/18.10.1966 г., е допусната грешка в частта на заснемането на северната граница на имот пл. № 1567 с имот 1566, двата в кв.32, като следва да се измени тази граница по линията между т.А и т.С, съгласно скиците към заключението на вещото лице, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., изм. със заповед № КД -14-26-217/31.05.2012 г., в частта за заснемане на северната граница на поземлен имот с идентификатор 21052.1017.314 с имот с идентификатор 21052.1017.504 и тази граница минава по линията между т.А и т.С на изготвената от вещото лице скица на КК на [населено място] от 2006 г. – синята линия, които да се считат неразделна част от решението, и че ответниците не са собственици на частта от 28 кв. м. между точки А, В и С, съгласно заключението на вещото лице.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради произнасяне по недопустими искове. Съображенията са, че съдът се е произнесъл и в диспозитива по отменен вече план и по отрицателен установителен иск
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: в предмета на доказване на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР ли е правото на собственост на ищеца, може ли този иск да бъде предявен като отрицателен установителен иск, допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. По този въпрос се иска допускане на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Р № 16/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г. ІІ гр.о., Р № 49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о. и Р № 495/30.07.2013г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол. Счита, че решението е правилно, защото наистина е допусната грешка при заснемането на имота през 1966г. и поради наличие на съсобственост сега, тя не може по друг начин да защити правата си.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С първоначалната искова молба ищцата е твърдяла, че е съсобственик заедно с трети лица В. П. и К. Купчев на имот с идентификатор 21052.1017.504, за който е отреден УПИ ХХХ-1563,1566 от кв. 32 по плана на Д., заснет като съсобствен УПИ по силата на влязло в сила съдебно решение. От този съсобствен УПИ ищцата притежавала 362/980 кв.м., В. П. – 268/980 кв.м. и К. К. притежава 350/980 ид.ч. Ответниците са собственици на имот 21052.1017.314. Ищцата е твърдяла че в одобрената кадастрална карта е допусната грешка при заснемането на границата между двата имота с идентификатори 21052.1017.504 и 21052.1017.314, като границата минава на вътре в УПИ ХХХ и отнема спорната площ 40 кв.м. от имот …504. Поискала е да се установи наличието на твърдяната грешка и, че 40 кв.м., които са грешно заснети към имота на ответниците са част от имот 21052.1017.504.
След оставяне на исковата молба без движение с определение от 09.01.2013г. с молба от 11.01.2013г. ищцата е „уточнила” петитума на исковата молба, като освен установяване на грешката е поискала да се установи, че ответниците не са собственици на процесните 40 кв.м. Тази молба не е оформена като изменение на иска. Съсобственицата на ищцата В. П., която не е страна е подала молба по делото, че не желае да води настоящия процес и не иска от нейно име ищцата да предявява иска.
Като е взел предвид представените нот. актове и конкретно н.а. № 153,т.І от 30.05.1984г. и № 145,т.І./28.10.2000г. е приел, че ищцата е съсобственик на имот с идентификатор 21052.1017.504. Чрез назначената СТЕ е установил, че по първия план на Д. от 1951 г. собствения на праводателя на ищцата имот е бил заснет като дворище с пл. № 5407, за който е отреден парцел – УПИ ХХХ-5407, в кв.32 с площ от 980 кв. по документи за собственост, а измерен графично е 951 кв.м. Собственият на ответниците, респ. техните наследодатели имот е пл. № 5408. за който е отреден УПИ ХХХІ-5408 с площ 450 кв. измерена графично, а по документи за собственост е 420 кв. м. Към парцел ХХХ-5407 в кв.32. са предавани по регулация от съседните нему: 5406, 4451, 5418 и 5419 места, за които са представени: нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 124 от 27.09.1956 г. – 320 кв. от двор пл. № 5418; нот акт № 109 от 15.09.1961 г. – за 52 кв. от имот № 5406; нот. акт № 10/ от 15.09.1961 г. – за 140 кв.м. от имот пл. № 5419. За предаваемото място от имот пл. № 4451 е представен и протокол от 11.10.1961 г. за измерване и оценка на 130 кв. м. Така собственото место на този парцел е 310 кв. метра по нот. акт № 120 от 04.10.1961 г. и придаваеми по регулация места общо 642 кв. От имот пл. № 5408 по плана от 1951 г. не са били придавани части към и парцел ХХХ-5407, Следващия план е от 1966 г. За имоти пл. №№ 1566 и 1563, отговарящи на имот № 5407 по плана от 51 г. е отреден съсобствен парцел УПИ ХХХ-1566,1563 от кв. 32. Имот 5408 по плана от 51 г. на ответниите е заснет като имот пл. № 1567 и за него е отреден парцел ХХХІ. Вещото лице, изготвило СТЕ не е констатирало промяна в графическото изображение на дворищно-регулационния план и тя е идентична с тази по плана от 1951 г. въпреки, че регулацията е била приложена. Разликата в площите възлиза на 28 кв.м. Последният план от 1966г., в който е допусната грешката е станал основа за изработването на цифровата кадастрална карта. РС се е произнесъл за допуснатата грешка и в двата плана в диспозитива на решението и по по-късно уточнения петитум, като е уважил иска като отрицателен установителен.
Въззивният съд, отговаряйки на основния довод във въззивната жалба за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, е приел това оплакване за неоснователно. Приел е, че искът по чл. 53 ал.2 от ЗКИР е допустим, тъй като между страните съществува спор за материално право, възникнал към момента на изготвянето на плана от 1966 г., повторена в последващия плана от 2006 г., поради което не е недопустим иска, в частта в която е претендирано да се установи грешка в кадастраланата основа и в двата плана. Като неоснователно е определено оплакването, че за ищците не е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск по отношение на спорните 28 кв.м., тъй като с отричането на правото на ответниците досежно процесната площ, ищцата ще придобие права върху спорните 28 кв.м. които ще бъдат заснети към имота, който тя притежава в съсобственост с други лица. Според въззивния съд, съществуващата съсобственост в УПИ ХХХ на ищцата с трети лица обосновава в още по-голяма степен правния й интерес само да отрече правото на ответниците, тъй като тя не би могла да претендира сама изцяло право на собственост върху процесната площ, а след като бъде поправена допусната грешка ще стане собственост в съответните идеални части на всички съсобственици на поземления имот. Те не са задължителни другари и не би могла ищцата или съдът да принуди да участват в настоящия спор.
Поставеният правен въпрос е за предмета на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР в първоначалната му редакция до изменението /ДВ бр. 49/13.06.2014г. в сила от 28.11.2014г./ и за възможността този иск да се предяви като отрицателен установителен иск. Той е относим към допустимостта на съдебното решение, за което съдът следи и служебно. С Р № 126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г. ІІ гр.о. се приема, че ищецът по иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, който твърди наличие на грешка в кадастралната карта следва да докаже чрез положителен установителен иск правото на собственост върху спорната площ, защото това е основанието да се заснеме имота като негова собственост. Той няма интерес от отрицателен установителен иск, с който да отрече правата на ответниците върху него, тъй като с този иск няма да се установи кой е собственик. С Р № 49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о. се изяснява, че предмет на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР не е само установяване наличието на грешка в кадастралната карта, а преди всичко принадлежността правото на собственост в патримониума на ищеца върху спорната площ към момента на одобряване на кадастралната карта, което е основание тази площ да бъде заснета като част от неговия имот. Р № 495/30.07.2013г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС е в същия смисъл, като е посочено, че ищецът следва да докаже че е собственик на имота, който твърди, че не е заснет, или на площта, която твърди, че е заснета в очертанията на имота на ответника и в кой от предходните планове имота е заснет неправилно с верните имотни граници.
Тъй като с обжалваното решение е потвърдено решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, като в диспозитива е установена грешка по двата последни кадастрални плана и, че ответниците не са собственици на спорната площ, в противоречие с цитираната съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка допустимостта на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 340/11.07.2014г. по гр.д.№ 107/2014г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. П. П. и А. Ж. П..
Указва на касаторите да внесат държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 70,51 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: