О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 08.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1395 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. С. и Р. П. С. против решение № 489 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 540/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 28.03.2013г.по гр.д.№ 94/2010г. на РС-Етрополе. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае зя установено по отношение на ответниците Г. В. А., А. А. С., Й. Й. Р., Л. Й. Р., Ц. С. З., че ищците, като наследници на П. С. Д., по давност и по реституция по ЗСПЗЗ са собственици на имот ливада от 1,108 дка, възстановен по ЗСПЗЗ в строителните граници на [населено място] м. „Селце” вилна зона „Язовира”, съставляващ УПИ ХІV, кв.І и да бъде обезсилен н.а. № 94,т.І/ 06.06.1979г.
В касационната жалба се прави оплакване от ищците за неправилност на съдебното решение защото съдът е извършил по реда на косвения съдебен контрол проверка на правото на собственост на наследодателя им.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса може ли при спор с трети лица, не участвали в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за реституция. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 137/16.08.2011г., постановено по гр.д.№ 1036/2010г. на ВКС. ІІ гр.о. Твърди се и наличие на противоречива съдебна практика, формирана между обжалваното решение и влязлото в сила решение № 211/09.05.2013г. на Софийски ОС, с което е уважен аналогичен иск за съседния имот, който е част от един и същ земеделски имот, заявен и възстановен.
Ответниците по касация Г. А. и Й. Р. оспорват допускането до касация защото не е формулиран според тях правен въпрос и по същество касационата жалба, защото ищците не се легитимират като собственици с предстаавеното решение на поземлената комисия.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е установителен иск за собственост от наследници на П. С. Д., починал на 29.09.1961г. основан на давност и реституция по ЗСПЗЗ против наследници на Е. С. А., починал на 05.08.1991г. за имот: ливада от 1,108 дка, в строителните граници на [населено място] м. „Селце” вилна зона „Язовира”, съставляващ УПИ ХІV, кв.І, възстановен в съществуващи реални граници с решение № 4139/19.07.2000г., р.ІІ т.15, влязло в сила на 10.10.2000г., възпроизведено в тази си част по аналогичен начин и в решение № 413931.05.2005г. В решението имота е индивидуализиран по плана от 1973г., кадастралната основа на който е подпълнена на основание чл. 32, ал.1 т.2 З. /отм/ след съставяне на констативен протокол от 06.05.1994г., на основание чл. 86, ал.1 ППЗТСУ /отм/ подписан от съседите по реституция на целия земеделски имот № 8. П. на кадастралния план е направено със заповед № РД-15171 от 22.06.1994г. на кмета. Правото на възстановяване на наследодателя си, ищците доказват с декларация от емлячен регистър, в която по т.5 е записан имот от 20 дка в м. „Селце”. Наследодателят на ответниците е купил процесния имот от АПК чрез Общински народен съвет, за което е съставен н.а. № 94,т.І/ 06.06.1979г. Имота не е застроен.
Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска и за нищожност на решението на ПК, на което се позовават ищците. Иска е отхвърли, защото правото на собственост на наследодателя на ищците е оспорено от ответниците и не е доказано от коя година е декларацията от емлячния регистър, този ред от нея е зачертан с черта, а не се установява и давностно владение до образуване на ТКЗС, защото свидетелските показания са неубедителни относно периода и времевите границите на владението на наследодателя на ищците. СТЕ по делото е установила, че имота не е бил нанесен в плана от 1973г. до 1994г., когато е подпълнен кадастралния план с нов имот № 8, целия с 30272 кв.м. Вещото лице не може да отговори от къде идва разликата между записването в декларацията за непокрити имоти по емлячния регистър за 20 дка, с каквато площ е и заявен имота за възстановяване и площта на заснетия имот – 30 272 кв.м.. Решението на ПК е постановено въз основа на удостоверение по чл. 13, ал.5 ЗСПЗЗ, но скица към него няма, а се използва скицата по подпълване на кад. план със заповед № РД-15-171/22.06.1994г.
Поставеният въпрос. може ли при спор с трети лица, не участвали в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за реституция. Този въпрос е относим към резултата от решението и към основния мотив в него, че не е доказано, че наследодателят на ищците е бил собственик н процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. С Р № 137/16.08.2011г., постановено по гр.д.№ 1036/2010г. на ВКС. ІІ гр.о. е прието, че ответниците не могат да оспорват активната материлано правна легитимация на ищците поради това, че наследодателят им не е бил собственик на процесния имот към момента на колективизацията предвид това, че противопоставят права по покупка от бившето АПК след колективизацията и придовна давност, приложението на която е изключено с текста на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ в този случай. С въззивното решение при аналогична обстановка е обсъдено такова възражение. С тези две решения е формирана противоречива съдебна практика, поради което съдът допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 540/2013г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. П. С. и Р. П. С.
Указва на касаторите да внесат държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 30 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: