О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 485 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. С. и Д. Я. С. против решение № 24 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 2005/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е 1.обезсилено решение № 2188 от 07.07.2009г. по гр.д.№ 6775/2006г. на Варненски РС в частите, с които са отхвърлени исковете, предявени от Г. И. Г. срещу касаторите за прогласяване нищожността на договор за продажба по н.а. № 4,т.1 от 15.01.1999г. на нотариус П.Д. между нея и касаторите като сключен при липса на основание и поради привидност по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предложение второ и пето, 2. е отменено решението на РС в частите му, с които е отхвърлен иска на Г. И. Г. за прогласяване за нищожна на същата сделка поради накърняване на добрите нрави, иска по чл. 97 от ГПК /отм/ за признаване за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на 315/815 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІV-196Д, кв. 14 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в него жилищна сграда от две стаи антре стопанска постройка, клозет в двора и гараж и жилищна пристройка от две стаи и иска за делба на същия имот, предявен от касаторите и вместо това са уважени исковете за прогласяване за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави и за признаване за установено, че Г. е собственик на посочената идеална част, като за останалите 400/815 ид.ч., производството е прекратено с влязло в сила определение поради липса на спор. Със същото решение е отхвърлен иска за делба.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон –чл. 8,ал.2 от ЗЗД поради нарушение на принципа на справедливостта, чл. 9 от ЗЗД защото не е отчетена свободата на договаряне между страните, на чл.20 от ЗЗД защото не е отчетена действителната обща воля на страните, възпроизведена освен в договора и в едностранни декларации, подписани от другата страна по договора и за не прилагане на чл.33 от ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на относими към спора писмени доказателства – частни документи, подписани от другата страна по сделката, разкриващи действителната воля на страните и за необоснованост на изводите за липса на еквивалентност и поради това накърняване на добрите нрави.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: валидна, нищожна, или унищожаема е сделката, сключена при свободно определяне на съдържанието й, включително и в частна за цената й, сключена, за да бъде удовлетворен признат от закона интерес на всяка от страните, тогава когато освен уговорките, отразени в нот. акт съществуват и други, съпътсващи договора отношения, отразени в изходящ от страната частен документ. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като счита решението справедливо и правилно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 87/08.07.1988г. по реда на ЗСГ Г. И. Г. и Г. З. Г. са придобили дворно место от 815 кв.м.,съставляващо п. VІІІ-196 от кв. 14 по плана на [населено място], идентичен с УПИ ХХІV-196Д от кв. 14 ведно с находящата се в него жилищна сграда, състояща се от две стаи и антре, стопанска постройка и клозет в двора и гараж. Съпругът умира 1996г. и след вписване на отказа, направен от сина му, съпругата остава единствен наследник. С н.а. № 4,т.1 от 15.01.1999г. на нотариус П.Д. Г. Г. продава на касатора по време на брака му с касаторката 415/815 ид.ч. от дворно место от 815 кв.м.,съставляващо УПИ ХХІV-196Д от кв. 14 по плана на [населено място] за сумата 381 600 неденом. лева. С нот. заверена декларация № 2357/27.12.1999г. Г. И. е декларирала, че строителството на едноетажната пристройка с площ 47 кв.м. в същия УПИ е осъществено изцяло единствено и изключително със средства на съсобственика на дворното место К. С.. С декларация 7952/11.08.2003г.Г. И. е декларирала, че срещу извършеното през 1998г. от К. С. дострояване на пристройката от 37 кв.м. /покривна плоча и покрив/ тя му е прехвърлила ? ид.ч. от дворното место. С нот. заверено заявление от 31.01.2002г. Г. И. и К. С. заявяват, че са съсобственици на дворното место, в което тя е отстъпила право на строеж за пристройка от 37 кв.м. Със спогодба по гр.д.№ 1207/2003г. подписалите това заявление са приели, че т е нищожно относно отстъпеното право на строеж за пристройката от 37 кв.м. Ищцата с исковата си молба и уточненията към нея заявява, че след смъртта на съпруга си е търсила кой да довърши пристройката, която е започнала да строи срещу прехвърляне на част от дворното место. Съседи й отказали, но ответника С. се съгласил и довършил сградата. Ищцата не оспорва, че С. е довършил сградата – плочата на покрива и покрива, но счита, че той не е изпълнил уговорката да й прехвърли правото на ползване върху целия имот и се позовава по иска за собственост на придобиване на имота по давност от сделката до предявяване на иска за делба. Ответникът отрича да е имало уговорка, но поддържа позиция, че в изпълнение на такава е довършил покрива на пристройката.
От въззивната инстанция е приета СТЕ, която установява, че към датата на сделката по н.а. № 4/15.01.1999г. стойността на 415/815 ид.ч. като застроени е 6432 щ.д., равняващи се на 10 818624 неденом. лв., а стойността само на 415/815 ид.ч. от земята без сградите е 4980 щ.д., равняващи се на 8 376 360 лв. Възприемайки тази експертиза, въззивният съд е приел, че липсва еквивалентност на насрещните престации по сделката, сключена с н.а. № 4/1999г., че страните са нямали други уговорки освен отразените в нот. акт, поради което сделката накърнява добрите нрави и е нищожна. Затова е прието, че Г. Г. е собственик на целия имот и поради липса на съсобственост е отхвърлен иска за делба.
Правният въпрос, по който се иска допускане до касация е при преценка действителността на сделка по иск за прогласяване на нищожността й поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации отразени в нот. акт ли следва да се преценяват, или следва волята на страните на се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес. Този въпрос е пряко свързан с приетото от съда от фактическа и правна страна и установеното по делото и удовлетворява общото основание за допускане до касация. Точно по този въпрос няма съдебна практика, поради което обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 2005/2009г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Н. С. и Д. Я. С.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 125 лв. в едномесечен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: