Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
23-22-1176/27.07.2010г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 34, ал. 1, т. 2
§ 16 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО(обн. ДВ, бр. 111 от 2004 г. в сила от 21.12.2004 г.)
По 1-ви казус: Подлежи ли на задължително здравно осигуряване лице с двойно гражданство – българско и на САЩ /от 2007г./ с постоянно пребиваване в САЩ ? Може лито да се възползва от процедурата на чл. 40а от ЗЗО ?
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО на задължително здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които не са граждани и на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. В конкретния случай задължението за здравно осигуряване се преценява по отделно за периода, в който лицето е било само български гражданин и този, в който е придобило и гражданство на САЩ.
За периода, в който лицето е само български гражданин, то подлежи на здравно осигуряване на общо основание, независимо дали пребивава в България. За освобождаване от задължението му да внася здравноосигурителни вноски до 31.12.2007 г., то може да се възползва от специалния ред на § 19и от ПЗР на ЗЗО. То е могло да се възползва и от процедурата на чл. 40а от ЗЗО, чрез подаване на заявление за напускане на страната за периода след 21.12.2004 г. Ако не се е възползвало от тези законови възможности, то дължи здравноосигурителни вноски до датата, на която придобива чуждо гражданство.
След тази дата по отношение на здравното му осигуряване се прилага правилото на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – то ще подлежи на здравно осигуряване само, ако пребивава в страната повече от 183 дни в една календарна година. Представянето на надлежни доказателства, че лицето не е пребивавало в България повече от 183 дни е достатъчно основание то да бъде освободено от задължението да внася здравноосигурителни вноски за съответната календарна година. В случая е важно да се уточни, че лицето с двойно гражданство не дължи здравноосигурителни вноски, но и не придобива статут на здравноосигурено лице. То няма да има право на безплатни здравни услуги, тъй като не попада в кръга на задължително здравно осигурените лица.
След придобиването на двойно гражданство, процедурите на чл. 40а от ЗЗО и § 19и от ПЗР на ЗЗО стават неприложими, доколкото условията за прилагането им са кумулирани от основното правило на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
По 2-ри казус: Лице, български гражданин изгубва гражданството си през 2006 г. На 30.12.2008 г. придобива статут на постоянно пребиваващо в България лице без гражданство /апатрит/. Какъв е здравноосигурителния статус на лицето за периода, през който е бил апатрит без разрешение за постоянно пребиваване /2007 – 2008 г./ и как по отношение на него следва да се приложи чл. 109 от ЗЗО ?
От запитването не става ясно какво е правното действие на решенията, с които лицето е лишено от българско гражданство и впоследствие е придобило статут на постоянно пребиваващ в България, поради което приемаме принципно, че те действат за напред. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България подлежат на задължително здравно осигуряване. В конкретния случай за периода 2007 – 2008 г. лицето е било без гражданство, но не е имало разрешение за постоянно пребиваване, поради което то не е подлежало на задължително здравно осигуряване. Здравноосигурителни вноски не са дължими и съответно, лицето няма право на безплатни медицински услуги. След издаването на разрешение за постоянно пребиваване, лицето попада в кръга на задължително здравно осигурените лица и за него се поражда задължение за внася здравноосигурителни вноски съобразно трудовата дейност, която осъществява.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за здравно осигуряване за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване. Съгласно чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО правата на осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 3 лица възникват от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска. Следователно условията на чл. 109 от ЗЗО не са приложими спрямо лицата с разрешение за постоянно пребиваване в България към момента, в който са получили разрешението. Те придобиват право да ползват безплатни здравни услуги след заплащане на първата здравноосигурителна вноска. След първоначалното им включване в кръга на здравноосигурените лица, изискванията на чл. 109 от ЗЗО се прилагат и спрямо тях на общо основание като в 36-месечния период не се включва времето, през което те са били извън кръга на здравноосигурените лица.
По 3-ти въпрос:Лице – български гражданин напуска страната преди 2004 г. и се завръща през 2010 г. Може ли да се възползва от процедурата на чл. 40а от ЗЗО ?
Съгласно § 16 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО(обн. ДВ, бр. 111 от 2004 г. в сила от 21.12.2004 г.) българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на този закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт. Предвид тази разпоредба в конкретния случай, лицето може да подаде заявление, за завръщане в страната, без да е подало заявление за напускане на страната, ако към 21.12.2004 г. е пребивавало извън България.
От подаването на заявлението за завръщане в страната, то може да влезе в кръга на лицата, имащи право на безплатни медицински услуги след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските /чл. 40а, ал. 2и 3 от ЗЗО/. За периодите, през които лицето е пребивавало в чужбина повече от 183 дни в една календарна година преди подаване на заявлението за завръщане в България, осигурителни вноски не се дължат. Имайте предвид, че прилагането на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /ДВ, бр. 111 от 2004 г./ във връзка с чл. 40а от ЗЗО не е обвързано с прилагането на § 19 и от ПЗР на ЗЗО. Лицата имат право да изберат коя от двете процедури за освобождаване от здравноосигурителни вноски да бъде приложена.
‘