О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С., 19.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 532 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А. и Х. К. М. против решение № 46/14.01.2010г. постановено по гр.д.№ 2496/2009г. на П. окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1769/29.06.2009г. по гр.д.№ 4718/09г. на П. РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. Сюллейман, С. Р. Ш. и А. А. Х., че ищците са собственици на основание давностно владение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв.м., ведно с ? ид.ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв.м. и ? ид.ч. от дворното место с площ 360 кв.м., съставляващо УПИ І-559 от кв. 42 по плана на[населено място].обл. П. и за отмяна на н.а. № 151/20.10.2006г. на нотариус Д.С. в частта, с която е бил продаден първия етаж, ? ид.ч. от второстепените постройки и от дворното место.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е приел възможността чрез владение на реална част, не съставляваща самостоятелно жилище, ищците да придобият идеална част от къщата, и защото не е уважил иска за идеална част от пристройката и от дворното место.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се поставя въпроса владението на реална част от жилище, не обособено като самостоятелна обосновава ли възможността да се придобие съответната идеална част от имота. По този въпрос касатора счита, че решението противоречи с други решения на ВКС, т.е. че е налице противоречива съдебна практика .
Ответниците Х. М. Х., М. А. Ш., А. А. Сюллейман, С. Р. Ш. и А. А. Х. оспорват допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено с практиката на ВКС. Сочат решения по индивидуални спорове.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост е установено следното: С н.а. № 48,т.7/26.07.1978г. А. Ш. Х. е купил по време на брака[населено място] Х. двуетажната жилищна сграда със застроена площ 57 кв.м., ведно с ? ид.ч. от второстепенната сграда /пристройка/ с площ 36 кв.м. и ? ид.ч. от дворното место с площ 360 кв.м., съставляващо УПИ І-559 от кв. 42 по плана на[населено място].обл. П.. Предният ден – 26.07.1978г. е получил сумата 6200 лв. от ищеца, за да му прехвърли ? ид.ч. от недвижим имот в[населено място]. Сумата взел преди заплащане цената на имота, и ако не прехвърли собствеността се задължил да върне сумата. За тези уговорки е съставена разписка от 26.07.1978г., подписана от първоначалния ответник А. Х., починал в хода на процеса и заместен от преживялата го съпруга и останалите ответници. В обясненията си по чл. 114 от ГПК Х. признава, че следващата година след покупката, ищците се пренесли от балкана и заживели в първия етаж от къщата, където са и към настоящия момент. През годините двете семейства, които имат и роднинска връзка, /ищеца е брат на ответницата Хатиже/ заедно измазали къщата от вън. Отношенията се влошили, когато през 2006г., когато А. Х. прехвърлил цялата къща на сина си М..
При тази фактическа обстановка, РС уважил иска, като приел, че са доказани и двата елемента на владението, които след отмяната на глава ІІ от ЗСГ – 1990г. до предявяване на иска са се реализирали и са довели до придобиване на първия етаж по давност. Въззивната инстанция е приела, че са реализирани елементите на владението, но е отменила това решение, защото е установили, че първия етаж не съставлява самостоятелно жилище, тъй като няма санитарен възел в него и не отговаря на изискването за височина.
Правният въпрос, поставен от касаторите – може ли чрез владение на реална част от сграда, не съставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея е относим към предмета на спора, защото определя крайния извод. Възивното решение обаче е разрешило като краен резултат този въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, каквато представлява Р № 599/26.07.2010г. по гр.д.№ 766/2009г. на ВКС І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК. /ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС т.2/ Със същото е прието, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в обема на владяната реална част от него.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 46/14.01.2010г. постановено по гр.д.№ 2496/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. М. А. и Х. К. М..
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: