О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 29.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3 /2014 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 1026682/08.07.2013г. подадена от Н. И. Б. против решение от 07.12.2010г. по гр.д.№ 14595/2007г. на Софийски РС, което е потвърдено с въззивно решение от 19.06.2012г. по гр.д.№ 11352/2011г. на СГС. С определение № 258/25.06.2013г. по гр.д.№ 3402/2013г. на ВКС ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване.
Молителят представя копие от предварителен договор с дата 31.05.1997г., заверено от друг нотариус и твърди, че въз основа на него се установява, че към датата на заверката – 14.01.1999г. е съществувал договора и подписа на „продавач” не може да е копиран от договор за наем от 2003г.
Ответниците Б. Н. К. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като това е поредното копие на предварителния договор, въз основа на който се твърди, че е получено владението, който обаче е заверен от друг нотариус и не съставлява ново доказателство.
Ответниците В. Д. П., оспорва допустимостта и основателността на молбата по същите съображения и защото представеното копие не доказва, че върху оригинала е положен подпис на „продавача” В. Т. – наследодател на ответниците и не опровергава извода на вещото лице от СГрЕ, че е копиран подписа й от договор за наем, защото се представя заверен препис, а не нотариална заверка на подписа й.
Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, т.3 от ГПК от влизане на решението в сила. Иска се отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като се представя заверен препис от нотариус В. М. на 14.01.1999г. от предварителен договор, за който се твърди, че не е представян по делото. Представеният по делото бил друг екземпляр и въз основа на него СГрЕ приела, че подписа е пренесен от договор за наем от 2003г., а представеното заверено през 1999г. копие установява, че и оригинала е съществувал по-рано и не е копиран от договора за наем. Иска допускане на свидетел Е. М. И., от който получил представеният екземпляр от заверено копие на предварителен договор.
Предявен е от молителя иск за собственост на основание придобивна давност против наследниците на В. Т.. Твърди, че е владял имота: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., ведно с дворното место с площ 232,75 кв.м., в което е построена, находящи се в [населено място], р. „Т.” [улица]. В хода на производството е представено копие от незаверен препис от договор с такава дата и нотариално заверено копие от нотариус В. А. от 04.06.2008г. СГрЕ, приета по делото установява, че подписът на „продавач” върху копието от предварителен договор е точно копие на подписа върху оригинала от договор за наем от 27.06.2003г. Оригинал от предварителния договор не е представен по делото. Такъв не се представя и с молбата за отмяна.
Молбата е подадена в срок и формално отговаря на изискванията на чл. 303, ал.1 ГПК. Дали представеният екземпляр от заверено копие от договор за наем съставлява новооткрито доказателство и дали има значение за изхода от спора е въпрос по същество на производството по отмяна. Искането за допускане на свидетел обаче за това как е открил представеното копие ще се остави без уважение, тъй като в това производство не се събират гласни доказателства.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска на основание чл. 307, ал.1 ГПК разглеждането на молба вх.№ 1026682/08.07.2013г. подадена от Н. И. Б..
Не допуска до разпит като свидетел Е. М. И.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: