О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 234 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. К. против решение № 289/04.11.2009г. по гр.д.№ 548/2009г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 80 от 16.04.2009г. по гр.д.№ 335/2008г. на Р. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката против М. Д. В. по чл. 109 от ЗС да престане да руши стопанската сграда, находяща се в УПИ ХІХ-106 от кв. 16, собственост на ответницата и последната да й плати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за разрушената от нея лятна кочина и ограда ведно със законната лихва.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил доводите на ищцовата страна.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички доводи на страните и доказателствата по делото. Позовава се на решение № 143-56-1, което не представя.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че само бланкетно се сочи не обсъждане на доводите на ищеца, но това не е конкретизирано и не е обосновано нито едно касационно основание по чл. 280, ал.1 от ГПК..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е против въззивно решение. В частта й, с която се обжалва решението по чл. 109 от ЗС тя е допустима до колкото този иск е неоценяем. В частта, с която се обжалва решението по иска по чл. 45 от ЗЗД за сумата 500 лв. е налице отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК. Обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което в тази част касационната жалба ще се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба правен въпрос е общ и не може да се свърже конкретно с изводите на съда. Касаторката не е посочила кои нейни доводи не са обсъдени. По делото е ясно, че постройките попадат в придаваемо место към УПИ на ответницата, за което регулацията е приложена и е проведен въвод във владение. В този случай не е налице неоснователно действие. Съдът следва да обсъди всички доводи на страните, но само до колкото те са свързани със спорното право и с изхода от спора. Това е направил въззивния съд. При така направената обща формулировка настоящия състав не открива процедиране на въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Отделно от това, такава не е и представена. Цитираното решение на тричленен състав от 1956г. не е приложено към изложението..
Съобразно задължителната практика на ВКС / ТР № 1/2009. от 19 02 2010г./, основният материално правен въпрос следва да е ясно формулиран от касатора в изложението по чл. 281, ал.1,т.3 от ГПК и да обосновава изхода от спора, а съдебната практика, с която се твърди противоречие следва да е представена. Поради това, че касационната жалба и изложението към нея не отговарят на тези изисквания, въззивното решение по иска по чл. 109 от ЗС не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289/04.11.2009г. по гр.д.№ 548/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Х. К. в частта, с която се обжалва решението, с което е потвърдено решение № 80 от 16.04.2009г. по гр.д.№ 335/2008г. на Р. РС по иска по чл. 109 от ЗС против М. Д. В. да престане да руши стопанската сграда, находяща се в УПИ ХІХ-106 от кв. 16, собственост на ответницата
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Н. Х. К. против решение № 289/04.11.2009г. по гр.д.№ 548/2009г. на П. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Р. РС по иска по чл. 45 от ЗЗД за сумата 500 лв., представляваща обезщетение за разрушаването от М. Д. В. на лятната кочина и ограда, находящи се в УПИ ХІХ-106 от кв. 16, собственост на ответницата.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: