О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 962 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. З. и С. П. Ц. против решение № 106/16.04.2010г. по гр.д.№ 87/2010г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 259,т.ІІІ от 16.12.2009г. по гр.д.№ 190/2008г. на Т. РС в частта, с която е уважен предявеният от касторите иск по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ против Д. Д. Т. и Й. Д. Й. и вместо това е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1245/7091 ид.ч. от поземлен имот 028042, находящ се в землището на[населено място], м. “Колибите”, целия с площ 7,091 дка. и е обезсилено като недопустимо решението на РС в частта, с която е обезсилено решение № 11598/20.10.1997г. на ОСЗГ[населено място] до размер на 1245/7091 ид.ч. от имот 028042.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – неправилно приложение на института на придобивната давност и на ЗСПЗЗ, нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствата и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. може ли с решение на ПК за възстановяване правото на собственост да се прекъсне придобивната давност и 2. достатъчно ли е решение от 1993г. на ПК, за да се приеме възстановяване на собствеността, или е необходима и скица към него, за да се приеме, че е приключила административната процедура. По първия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, а по втория противоречие на възивното решение с практиката на ВКС.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол поради това, че не е налице нито едно от допълнителните основания за това.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е постановено обжалваното решение, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С първоначалната искова молба ищците са твърдяли, че преките наследодатели на страните С. И. В. и Д. И. В. са братя и са получили около 1930г. от баща си по пет дка земя в м. “Колибите, декларирана от всеки от тях в емлячния регистър от 1949г. и внесена в ТКЗС от всеки по отделно като 4 дка нива и 1 дка овощна градина. С Решение № 1277/23.03.1993г. била възстановена собствеността в съществуващи реални граници върху тези два земеделски имота на наследници на С. И. В.. С Решение № 6565/22.09.1997г. на ответниците, като наследници на Д. И. В. са признати за възстановяване общо 8 дка в м. “Колибите /с три дка повече/ С окончателни решения № 11564/28.02.2006г. в м. “Бърдо” /Колибите/ на ищците са възстановени имот 028044 от 0,640 дка и имот 028047 с площ 2,806 дка.,или общо 3,446 дка. На ответниците с окончателно решение № 11598 от 20.10.1997г. е възстановен имот № 028042 с площ 7,091 дка. Ищците считат, че терен с площ 1245 кв.м. е неправилно възстановен на ответниците в очертанията на имот 028042 и са формулирали петитум за установяване правото на собственост върху тази площ към настоящия момент. С решението по гр.д.№ 254/2006г. РС-Троян е квалифицирал този спор като такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е уважил иска. При първо въззивно разглеждане на делото Л. ОС с решение по гр.д.№ 219/2007г. е обезсилил решението на РС и е върнал делото за ново разглеждане от РС, като е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищците са искали установяване правото на собственост към настоящия момент, изложили са обстоятелства в тази насока и защото процедурата по възстановяване на собствеността вече е приключила. Това решение не е обжалвано. При новото разглеждане на делото, ищците са уточнили с молба от 30.05.2008г., че предявяват иск за установяване правото им на собственост на основание давност, наследство и реституция на 1245/7091 ид.ч. от имот 028042, но са поискали и произнасяне на съда инцидентно относно правото на собственост на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС. Съдът не е приел за разглеждане инцидентния установителен иск с мотив, че при новото разглеждане на делото не могат да се предявяват нови искове. С определение № 389 от 08.12.2008г. по гр.д.№ 190/2008г. съдът е приел, че установителения иск за собственост към настоящия момент е недопустим, тъй като за спорната площ не е ясно все още дали се възстановява на ищците и е прекратил производството по делото. Няма спор, че тя е възстановена на ответниците. Това определение е отменено с определение по ч. гр.д.№ 81/2009г. като е прието, че заявените основания за правото на собственост давност, наследство и реституция по ЗСПЗЗ са конкуриращи е следва да се уточни последователността, в която съдът да ги разгледа. След извършеното уточнение, съдът се е произнесъл по иск по чл. 97 от ГПК, като в мотивите си е разгледал спора кому принадлежи правото на възстановяване върху спорната площ, т.е. наследодателят на коя страна е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС.
С обжалваното решение, въззинтият съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната площ с решението на ОСЗГ от 2006г., а с решението от 1993г. признатите за възстановяване и възстановени в съществуващи реални граници 4 дка нива и 1 дка овощна градина не са достатъчно индивидуализирани, тъй като са посочени само границите към момента на колективизацията. Съдът е приел, че ищците не са придобили по давност спорната площ дори да се приеме, че са я владели от 1993г., от когато е първото решение за възстановяване, тъй като с издаване на решението за възстановяване на спорната площ на ответниците през 1997г. давността е прекъсната.
Преди да проверява правилността на възивното решение, ВКС следва да прецени служебно допустимостта му, съгласно т.10 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, въззивното решение се допуска до касационен контрол за проверка на допустимостта му и без да е формулиран подобен въпрос от касатора. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на възивното решение за проверка на допустимостта му в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен установителен иск за собственост към настоящия момент.
В частта, с която е обезсилено решението на РС, в частта му с която частично е обезсилено решението на ОСЗГ, възивното решение съответства на съдебната практика, според която при косвен съдебен контрол съдът се произнася само в мотивите, но не отменя административния акт с диспозитива на решението. В тази част съдът намира, че не следва да се проверява допустимостта на възивното решение. За тази част от решението не е формулиран правен въпрос от касатора, не се сочи допълнително основание. Затова в тази част не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на възивно решение № 106/16.04.2010г. по гр.д.№ 87/2010г. на Л. окръжен съд в частта с която е отменено решение № 259,т.ІІІ от 16.12.2009г. по гр.д.№ 190/2008г. на Т. РС в частта, с която е уважен предявеният от Д. С. З. и С. П. Ц. иск по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ против Д. Д. Т. и Й. Д. Й. и вместо това е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1245/7091 ид.ч. от поземлен имот 028042, находящ се в землището на[населено място], м. “Колибите”, целия с площ 7,091 дка. по касационна жалба, подадена от Д. С. З. и С. П. Ц.
Указва на касаторите да внесът държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № /16.04.2010г. по гр.д.№ 87/2010г. на Л. окръжен съд в частта с която е обезсилено като недопустимо решението на РС-Троян по гр.д.№ 190/2008г в частта, с която е обезсилено решение № 11598/20.10.1997г. на ОСЗГ[населено място] до размер на 1245/7091 ид.ч. от имот 028042.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: