О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 24.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 829 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство [населено място], като представител на държавата, съгласно чл. 15, ал.3 от ЗВСГЗГФ против решение № 745 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 532/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3840 от 17.12.2010г.г. по гр.д.№ 3970/2007г. на РС [населено място]. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу [община] за признаване за установено, че широколистна гора с издънков произход с площ 1500 дка в землището на [населено място] м.”Г. колиби” и широколистна гора с издънков произход с площ 600 дка в същото землище м. “Селската кория”, възстановени на ответната община като имоти № 000343, 000344, 000345, 000346, 000347, 000348, 000349, 000350, 000351, 000352, 000356, 000357, 000358, 000366, 000368 в м. “Воден камък” и имот 000355 в м. “О.” са били и по настоящем са държавна собственост.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСГЗГФ и процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че процесните гори са балталъци, защото са дадени за ползване за вечни времена на общината и за тях общината не притежава правото на възстановяване, съгласно пар.5 от ЗВСГЗГФ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса кои земи следва да се квалифицират като балталъци, съгласно Закона за горите от 1904г., 1922г.и 1925г. и как следва да се доказва това. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 61 от 20.03.2010г. по гр.д.№ 761/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС и Р № 938/05.12.2008г. по гр.д.№ 3341/2007г.І гр.о. на ВКС
Ответникът по касация [община] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като даденото тълкуване на понятието “балталък” съответства на закона.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Със съдебно решение от 07.02.2002г. по а.х..д.№ 7761/2000г., постановено в производство по чл. 13, ал.6 от ЗВСГЗГФ на РС [населено място] е признато правото на възстановяване на собствеността върху, подробно описани гори и земи в землището на [община], обл. Пловдивска и въз основа на него при условията на чл. 4, ал.2 он ЗВСГЗГФ, с влязло в сила решение от 05.06.2000г. е възстановено правото на собственост върху същите имоти. Държавно лесничейство, преобразувано в Държавно горско стопанство е предявило установителен иск да се признае за установено, че държавата е била и сега е собственик на признатите за възстановяване на Общината гори, тъй като те са били балталъци – гори, дадени на общината за вечно ползване и върху тях правото на собственост не се възстановява на основание пар.5 от ЗВСГЗГФ.
РС е приемал, че предявеният иск е недопустим и на два пъти е прекратявал производството поради това, че държавата, включително и чрез своите органи, на които са предоставени функции да стопанисват и управляват горите, не може да оспорва възстановеното на общината право на собственост. С определение № 314 от 10.06.2009г. по ч.гр.д.№ 126/2009г. на І гр.о. на ВКС е отменено определението, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството и е прието, че предявеният иск е допустим. Повторно постановеното определение за прекратяване на производството на същото основание е отменено от ОС предвид дадените задължителни указания по приложението на процесуалния закон.
С т.1 от ТР № 1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК се прие, че съдът следи служебно за допустимостта на обжалваното решение и при наличие на вероятност за недопустимост може да допусне касационен контрол и без да се формулира подобен въпрос от касатора.
По въпроса “обвързана ли е държавата от постановения административен акт, или решение на съда по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност, или унищожаемост на този административен акт” е констатирана противоречива съдебна практика след постановяване на определението по ч.гр.д.№ 126/2009г. на ВКС по настоящото дело и бе образувано тълк. д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 292 ГПК производството по делото бе спряно до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по посоченото дело. С ТР № 5/2011г. от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС се прие, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановения административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори и може да се извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК, освен ако по отношение на акта не е бил проведен пряк съдебен контрол по жалба, в който случай държавата е обвързана от административния акт за възстановяване правото на собственост. От приетото с това тълкувателно решение зависи допустимостта на предявения иск, поради което следва да се допусне касационен контрол на постановеното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 745 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 532/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство [населено място], като представител на държавата, съгласно чл. 15, ал.3 от ЗВСГЗГФ
Производството е освободено от заплащане на държавни такси
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: