О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 10.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 215 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. и Л. С. К. против решение № 1160 от 11.10.2010г. по гр.д.№ 805/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 639 от 26.02.2010г., постановено по гр.д.№ 9964/2007г. на Варненски РС и вместо това е признато за установено по отношение на ищците Й. Ж. Р., И. П. П., Т. Б. Ж., И. Б. В., Т. Б. П., Е. Л. М., Н. Л. Н., А. И. Б., А. С. К., Л. Х., М. В. С.-Г., че касаторите не са собственици на имот № 707 с площ 548,60 кв.м., находящ се в [населено място], землището на[жк]м.”Ракитника” при граници: път, ПИ 2451,ПИ 2450 и ПИ 706.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – пар.4а от ЗСПЗЗ и чл. 70 от ЗС и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по пар.4а, за да се придобие правото на трансформиране на предоставеното право на ползване в право на собственост, достатъчно ли е тя да отговаря на изискванията на пар.1в, ал3 от ППЗСПЗЗ, или следва да е законно построена и 2.може ли да се придобие на основание кратката давност недвижим имот по пар.4а от ЗСПЗЗ. По тези въпроси считат, че е налице противоречива съдебна практика, поради което се позовават на основанието по чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като решението е съобразено с нормативната уредба и установената фактическа обстановка, а цитираните решения от жалбоподателите не са влезли в сила.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Ищците са наследници на Ж. Д. А., починал на 13.12.1921г. и в това им качество с решение №655/22.11.1999г. им е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот № 126 от 10,7 дка в м.”Фандалъка” , попадащи в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ по плана на старите имоти. На ответницата е предоставено право на ползване върху имот от 0,6 дка на основание ПМС № 26/1987г. с решение № 20/295-3-3/28.03.1989г., взето с протокол 20 от 28.03.1989г. на ИК на ОНС [населено място] По плана на новобразуваните имоти, този имот е 707 и попада в стар имот 126 с площ 548,6 дка. Ответницата е подала заявление за закупуване на дворното место и с оценителен протокол от 29.08.1994г. е оценено дворното место, в което е отразено съществуване на ламаринена барака на бетонови основи с площ 11,30 кв.м. С квитанция от 02.09.1994г. е платена определената ценя на терена и е издаден н.а. № 161,т.ХХХ/1994г. Според заключението на СТЕ налице е идентичност между имот 126 и имот 107, който попада в очертанията му. Според разпитаните свидетели постройката в имота е изградена през 1990г. и представлява сглобена от ламарина отвън, фазер отвътре и стереопор със скатен ламаринен покрив постройка върху бетонова основа, в която има ток и вода.В двора има складово помещение и баня с тоалетна. По същество, възивният съд е приел, че на ответницата е предоставено право на ползване с цитираното решение, което не е оспорено, че тя по време на брака си с ответника е заплатила в срок дворното место в определения законов срок. Прието е обаче, че постройката не съставлява сграда, защото не отговаря на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/ за правила и норми по Т., тъй като се състои от едно помещение и е електрофицирана след 1991г. Съдът е приел, че ответниците не са придобили правото на собственост и на евентуално посоченото основание придобивна давност, тъй като исковата молба е изпратена по пощата с изходящо клеймо от 21.11.2007г., а десет годишния срок след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтича на следващия ден – 22.11.1997г.
По първия поставен въпрос е образувано тълкувателно дело № 1/2011г. и с гласуваното вече решение от ОСГК се прие, че в полза на ползувателите възниква правото на придобиване на собствеността по реда на пар.4а от ЗСПЗЗ когато сградата отговаря на изискванията за постройка, отразени в тълкувателната норма на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ – да е трайно прекрепена към земята, без да е необходимо същата да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите строителни правила и норми към момента на изграждането й. Тъй като решаващите изводи на възивния съд не съответстват на тази задължителна вече практика, възивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
По втория въпрос, до колкото е свързан с евентуално заявеното придобивно основание от ответниците под формата на възражение, съдът ще се произнесе ако приеме, че ответниците не се легитимират като собственици на основание пар.4а от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1160 от 11.10.2010г. по гр.д.№ 805/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба на И. Г. К. и Л. С. К..
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 89,25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: