О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1150 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Г. М. и Д. Г. Д. против решение от 02.06.2011г. по гр.д.№ 3280/2009г. на СГС, с което е отменено решение от 12.01.2009г.по гр.д.№ 21112/2007г. на Софийски РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. К. М. е изключителен собственик по наследство от Р. К. С., починала на 22.10.2001г. на апартамент в [населено място], [улица] на партера в дясно от входа със застроена площ 65,5 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с площ 9,28 кв.м., таванско помещение № 1 с площ 10 кв.м. и 11,5 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното место с площ 389 кв.м., съставляващо имот 6, за който заедно с имот 7 е отреден парцел ХІІІ от кв.735 по плана на [населено място], Л. Д..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 19, ал.3 от СК и за необоснованост на извода, че процесния имот не е станал съпружеска общност и че е оборена презумпцията за съвместен принос, тъй като заемът е изплатен по време на брака.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани никакви въпроси Твърди се наличие на противоречива съдебна практика, която е формирана от решението на РС и на въззивната инстанция по настоящото дело.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е формулиран никакъв въпрос, а решенията, постановени по същия спор са предмет на обжалване и не формират противоречива съдебна практика..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че ищецът Х. К. М. е единствен наследник на Р. К. С., починала на 22.10.2001г, а ответниците /сега касатори/ З. Г. М. и Д. Г. Д. са наследници на нейния съпруг Г. Д. С., починал на 28.04.1997г. Двамата наследодатели са сключили брак на 16.09.1971г. Съпругата Р. С. е била член на Ж. “Стара планина”. Сградата е проектирана 1958г. и е довършена и приета в експлоатация през 1961г. Окончателният разделителен протокол е от 01.03.1961г.Цената на апартамента е 37050 лв., покрита от лични средства 14 540 и допълнително 2 510 лв. и със заем от Б. в размер на 20 000 лв., отпуснат през 1961г. и изплащан и след сключване на брака – до 1976г. Нотариалния акт, с който наследодателката на ищеца ие призната за собственик на основание чл. 35, ал.2 от ЗЖСК е издаден на 27.12.1979г. /: н.а. № 181,т. ХХVІІІ/1979г./
Въззивният съд е приел, че макар придобивното основание да е реализирано по време на брака, тъй като нот. актове, издадени на основание чл. 35, ал.2 от ЗЖСК имат конститутивно действие, стойността на апартамента е изплатена с лични средства от преди брака и теглен заем също от преди брака. За облигационното задължение по тегления заем двамата съпрузи – наследодатели не са станали солидарни длъжници, съгласно чл. 25 от СК от 1985г., поради което и е опровергана презумпцията за съвместен принос. Затова е прието, че апартамента е изключителна собственост на ищеца.
Общият критерий, по който се селектират делата с оглед допускането им до касационен контрол е формулираният от касатора основен материално правен, или процесуален въпрос, разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Това изискване е свързано с диспозитивното начало в гражданското производство и цели да очертае предмета и пределите на касационната проверка. Формулираният основен правен въпрос е общото основание за допускане до касация, необходимо при всяка от трите хипотези, дефинирани в чл. 280, ал.1 от ГПК и обуславящи допълнителното основание за допускане до касация. Този въпрос следва да е свързан с предмета на спора, с разрешаването на преюдициален въпрос, по отношение на спорното право, от разрешаването на които зависи изход от спора, или с разрешаването на процесуални въпроси, от които зависи надлежното упражняване на процесуалните права – гаранция за постановяване на правилно решение.
Касаторите не са формулирали нито един въпрос, а съдът служебно не може да го извлича, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност на решението не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като неправилността на решението е касационно основание по чл. 281 от ГПК, което съдът разглежда само ако допусне до касационен контрол въззивното решение
Не е обосновано и никое от допълнителните основания за допускане до касация. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, когато възивното решение е в противен смисъл с това на РС, и двете постановени по настоящия правен спор. Тези решения са постановени по реда на институционалния контрол, не са влезли в сила и не съставляват противоречива съдебна практика по смисъла на цитирания текст.
По изложените съображения, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 81 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 250 лв. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.06.2011г. по гр.д.№ 3280/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от З. Г. М. и Д. Г. Д..
ОСЪЖДА З. Г. М. и Д. Г. Д. да заплатят на Х. К. М. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 250 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: