О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 25.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 356 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. П. против решение № 5658/29.07.2015г.,по гр.д.№ 1816/2014г. на СГС, с което е отменено решение от 01.11.2013г. по гр.д.№ 32355/2012г. на Софийски РС н частта, с която е признато за установено по отношение на Столична Община р-н „Нови Искър”, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на ? ид.ч. от дворно место с площ 946,42 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 41010.4475.47, находящ се във вилна зона „К.”, м. „Б.”. Прието е, че за останалата част от имота, РС е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите е приел, че иска е за ? ид.ч., а в диспозитива се е произнесъл за целия имот. Грешката следвало да се поправи като се върне делото в РС.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 и чл.86 ЗС, чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулиран въпроси, които могат да бъдат обобщени така: 1. частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и 2. може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК № Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС І гр.о.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищцата Т. Д. П. купува от А. Б. Л. с писмен договор от 26.04.1970г. част от неговия имот с площ 500 кв.м.в м. „К.” при съседи – продавача от изток, Ц. В. – от запад, А. А. от север и М. Л. от юг. Договорът е сключен в писмена форма. Представена е разписка от същата дата за плащане на уговорената цена. На 24.01.1971г. Т. Д. сключва гр.брак с Б. М. С. и взема неговата фамилия. На 03.05.1985г. е сключено допълнение към договора от 1970г., като предмет на продажбата са още 400 кв.м. от имота при същите съседи. Имота не е бил заснет в никой кадастрален план, намирал се е извън регулацията, но не е влизал в блок на ТКЗС. През 1986г. е изготвен първия кадастрален план на тази местност, но имота не е заснет в тего. На 29.01.1991г. влиза в сила решението за развод между ищцата и съпруга й. Имота не е предмет на споразумението, което са сключили двамата при развода. През 1992г. имота е заснет в кадастралния план от 1986г. с пл.№ 47 и с площ 930 кв.м. Записан е на името на ищцата Т. П.. Тя е призната за собственик по давност на ? ид.ч. от имота с н.а. № 178/т.ХХ от 12.12.1997г. По обстоятелствената проверка е представено удостоверение от същата година, че имота не е актуван за държавен и общински и няма такъв произход. За него не е открита данъчна партида до издаване на акта. По делото са представени квитанции за платени данъци от 1998г. и 2008 г. СТЕ, приета от СГС установява, че имота е извън общия устройствен план от 2009г., но околните имоти са застроени. За този имот няма реституционни претенции. През 2010г. е одобрен планът за новообразуваните имоти. Процесния имот попада в имоти по пар.4 ЗСПЗЗ, но няма данни да е предоставян за ползване, той е записан по този план на ищцата на основание договора от 1970г. и нот. акт от 1997г.. През 2012г. е приета кадастралната карта и по нея имота е записан на ищцата. През 2011г. тя е представила в общината молба-декларация за обстоятелствена проверка. В нея е отразено, че е открита данъчна партида на нейно име и на името на бившия й съпруг. Общината е съставила акт за частна общинска собственост № 2883/14.09.2011г. на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ за ? ид.ч. от имота, като е посочено в акта, че собственик на другата ? ид.ч. е ищцата. От показанията на св. Ц.К. се установява, че ищцата обработвала имота и събирала плодовете – садяла картови, имало овощни дръвчета, плода от които събирала тя. Имота бил ограден. Тя направила и път до имота. Като съседи сочи А. В. и М. Ф..
РС е приел, че имота е владян от ищцата, но при действието на ЗСГ тя не е могла да го придобие по давност, съгласно чл. 29 във вр. с чл. 28 ЗСГ защото договорът от 26.04.1970г. няма достоверна дата от преди влизане в сила на този закон. Тя обаче е владяла от отмяната на глава ІІ от ЗСГ – на 13.03.1990г. /ДВ бр. 21/1990г./ и го е придобила по давност след десет години. Прието е, че той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което общината не го е придобила на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Въззивната инстанция не е възприела тези изводи. Тя е приела, че не е доказано от гласните доказателства ишцата да е владяла процесния имот, защото свидетеля К. не сочи площта му, а и съседите, които посочва са различни от посочените от ищцата. Прието е, че на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, имота е станал общинска собственост, защото не е реституиран на никого.
Поставените въпроси са относими към решаващите изводи на съда, че собственик на имота е Общината на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Относно идентичността на процесния имот с този, който ищцата е оградила, изградила е път до него и обработва в хода на производството не е имало спорове. С представените решения от касаторката /Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС І гр.о./ се приема, че имоти, които са в застроената част на населени места макар да не са попадали в регулацията, ако не са били внесени изрично в ТКЗС, или фактически отнети с цел коопериране, собствеността върху тях е запазена в реални граници, съгласно действалите Примерни устави на ТКЗС и те не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. За тях не се прилага забраната за придобиване по давност на чл. 86 ЗС, защото не се касае за кооперативна собственост. Ако не са налице други пречки за придобиване по давност, предвидени по ЗРПВПНИ и ЗСГ, те могат да бъдат придобивани по давност. Тъй като не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не се прилага. Такива имоти не могат да бъдат включвани във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и не стават общинска собственост на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и 2. може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5658/29.07.2015г.,по гр.д.№ 1816/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Т. Д. П.
Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: