О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 769/2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д., действащ лично за себе си и като представител на [фирма] против решение № ІІ-25 от 14.05.2012г. по гр.д.№ 1037/2010г. на Окръжен съд [населено място]. Моли да се отмени това решение частично, като се уважи иска за собственост за квадратура от 505 кв.м., съставляваща петоъгълник с размери 31,53 м., 11,88 м., 28,49 м. и 16,40 м. , очертан в скицата към заключението на в.л. М.Г., на л. 160 от делото на окръжния съд.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е приел, че правилно е възстановена по ЗСПЗЗ описаната част, която не е застроена, макар да попада в двор на предприятие и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е изпълнил точно указанията на ВКС за преценяване на правоприемството и има ли включване в капитала на дружеството на земята, предмет на иска.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите: 1.обвързан ли е съдът да се произнесе само по указанията, дадени от касационната инстанция в отменителното решение, или може да разгледа и други въпроси, относими към спора. и 2.подлежи ли на възстановяване свободната незастроена и незаета от обществено мероприятие площ. По втория въпрос се твърди противоречие на възивното решение с решения по чл. 290 ГПК:Р № 77/09.03.2010г. и Р № 51 от 11.03.2011г., двете по гр.д.№ 4209/2008г.І гр.о. Р № 457 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. І гр.о. По първия въпрос се позовава на Р № 201/13.03.2003г.по гр.д.№ 854/2002г. V гр.о. Р № 822:30.12.2003г. по гр.д.№ 372/2003г. І гр.о. Р № 272/29.03.2006г. по гр.д.№ 837/2005г. ІІ т.о.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване поради това, че не са обосновани основанията по чл. 280 ГПК – съдът се е произнесъл в рамките на указанията, а не са били дадени такива за произнасяне по втория формулиран въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С въззивното решение е отменено решението на РС по гр.д.№ 2775/2005г. на Бургаски РС и вместо това са отхвърлени исковете, предявени от касаторите против [фирма] да бъде осъдено ответното дружество да им отстъпи собствеността и предаде владението върху имот 1638 от кв. 82 по плана на [населено място], сега съставляващ част от поземлен имот 07079.671.462 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и да премахне държаните в това место сгради: диспечерски пункт от 220 кв.м., работилница с площ 234 кв.м. и гараж с площ 184 кв.м. С касационната жалба се иска отмяна на решението и уважаване на иска за описаните 505 кв.м., върху които не попадат сгради, т.е. само тази част е предмет на обжалване.
По делото е установено следното: С н.а. № 8/ 28.09.1995г. [фирма] и ЕТ-„Й. С. М.” купуват имот 1639 с площ 6089 кв.м. ЕТ-„Й. С. М.” продава на [фирма] своята ? ид.ч. , а другият ЕТ е заличен от търговския регистър и собственик остава физическото лице Д.. На 18.04.1997г. е съставен А. № 837, с който са актувани 15 дка, които съвпадат с купения от ищците имот с 3148 кв.м. В акта е отбелязано, че с решение от 30.12.1993г. е регистрирано увеличение на капитала, което е извършено на основание ПМС № 179/1993г. и ЗППДОП. СТЕ е установила, че теренът е предоставен за ползване от [фирма]-Б. с Р. № 147 от 15.12.1972г. / л. 121-123 от делото на ОС/ Процесната площ, предмет на частта от решението, която се обжалва не е застроена. СИЕ е дала заключение, че имота не е описан като включен в баланса и няма доказателства за предоставяне за стопанисване и управление.
РС е уважил исковете. Това решение е потвърдено от възивната инстанция, но е отменено с решение № 244 от 15.06.2010г. по гр.д.№ 4104/2010г. на ВКС І гр.о. Съдът е дал указания ако имота е включен в баланса, да се проследи правоприемството на ответника. С решението е отговорено на въпроса подлежи ли на възстановяване имот, който е бил земеделски, а след това попада в урбанизираната територия. Прието е, че в този случай ако е застроен със сгради и е включен в капитала на дружеството не се реституира. Към този момент не е било установено наличието на частично свободна площ.
Въззивната инстанция е приела, че ищците не са доказали правото си на собственици, защото не са представени доказателствата, въз основа на които техния праводател се е легитимирал като собственик. Прието е, че и ответното дружество не е собственик, тъй като не е доказало, че имота е включен в баланса му.
Поставените въпроси са относими към предмета на спора. Разрешаването им има значение за крайния изход, поради което обосновават общото основание за допускане до касация.
По въпроса е обвързан ли е съдът да се произнесе само по указанията, дадени от касационната инстанция в отменителното решение, или може да разгледа и други въпроси, относими към спора, с Р № 201/13.03.2003г.по гр.д.№ 854/2002г. V гр.о. е прието, че при новото разглеждане на делото съдът не може да се произнася отново по допустимостта на иска, а делото се разглежда в рамки, различни от тези при първото разглеждане на делото. Това е така, защото съдът следи служебно за допустимостта на решението, а това означава и на иска и при първото разглеждане на делото тази проверка следва да е извършена. Въззивният съд не е преразгледал въпроса за допустимостта и, по който вече се е произнесъл ВКС в отменителното решение, поради което възивното решение не е постановено в противореччие с това решение. С Р № 822:30.12.2003г. по гр.д.№ 372/2003г. І гр.о. е прието, че при новото разглеждане на делото, съдът е обвързан от указанията в отменителното решение, и ако се отклони от тях, това е основание за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, защото обсъжданите въпроси се преклудират. Въззивният съд не е преразгледал за втори път въпросите, които са били обсъждани при първота разглеждане на делото от възивната инстанция. С Р № 272/29.03.2006г. по гр.д.№ 837/2005г. ІІ т.о. е обезсилено решение, с което при второ възивно разглеждане на делото съдът не се е произнесъл по същество, а е обезсилил решението на първата инстанция, т.е. произнесъл се е по допустимостта на решението при второ възивно разглеждане на делото извън дадените указания. Възивното решение не е постановено в противоречие с тези решения, тъй като съдът се е съобразил и не е излязъл извън дадените указания. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
По материално правния въпрос „подлежи ли на възстановяване свободната неазстроена и незаета от обществено мероприятие площ”, въззивното решение е постановено в противоречие с решения по чл. 290 ГПК: С Р № 77/09.03.2010г. и Р № 51 от 11.03.2011г., двете по гр.д.№ 4209/2008г.І гр.о. е прието, че на реституция подлежи свободната незастроена площ независимо, че е включена в капитала на търговско дружество с държавно имущество. С Р № 457 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. І гр.о. е прието, че на рестутуция по ЗСПЗЗ подлежи и свободната незастроена площ, попадаща в урбанизираната територия дори да е включена в капитала на търговско дружество, доказано с акта за държавна собственост. Констатираното противоречие между обжалваното решение и цитираната задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК налага допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-25 от 14.05.2012г. по гр.д.№ 1037/2010г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба, подадена от А. Н. Д., действащ лично за себе си и като представител на [фирма].
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определения депозит, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: