О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 07.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 279 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. М., В. К. Х., Х. К. С., Ю. К. Б., Х. К. Х. против решение № 437 от 23.12.2011г. по гр.д.№ 673/2011г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 2902 от 08.04.2011г., постановено по гр.д.№ 1099/2008г. на РС-Благоевград. С последното е уважен предявеният от касаторите иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на К. П. К., Н. П. У., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Х. В. М. е бил собственик на част от нива с площ 1,893 дка. в м. “М. баир” в землището на Б. която е част от имот 8066 по отменения кадастрален план на Б., а по кадастралната карта, заснета като част от имот с идентификатор 04279.625.101, целия с площ 2,424 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при преценка до кой момент и кога е допустим този иск.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при приключила процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ с позитивно решение, с което е възстановена собствеността и на двете страни и е налице припокриване на двата имота.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като се касае за спор за материално право, който следва да се разреши по административен ред, а не по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установено следното: На ищците е възстановено правото на собственост като наследници на Х. В. М. с решение № 1421/28.05.1998г. на земеделски имот с площ 12,840 дка и е отказано възстановяване за разликата от 13,160 дка, за които са обезщетени. На ответниците, като наследници на П. Н. В. е възстановен имот с площ 2,418 дка с решение № 1670/26.09.2005г. и е отказано възстановяване за 3,583 дка, за които са обезщетени. Установено е, че двата възстановени имота се препокриват с площта, предмет на спора поради изместване на имотите на изток при принасяне на данните от помощния план в кадастралната карта, която се изготвя въз основа на картата на възстановената собственост.
РС е уважил иска, като е приел, че искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, тъй като той установява пространствените предели на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, което е основание за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако не са налице пречките за това, предвидени в чл. 10, ал.7, или чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Въззивната инстанция с обжалваното решение е приела, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като административната процедура по възстановяване на правото на собственост е приключила и ищците нямат правен интерес. Позовал се е на ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВС.
Поставеният въпрос относно допустимостта на предявеният иск е относим с оглед приетото от въззивния съд като решаващ мотив. Формираният извод обаче е в противоречие с цитираното ТР № 1/1997г. В мотивите на същото е прието, че и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Такъв не е налице когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай е постановено позитивно решение е за двете страни. Така въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/1997г.
Въззивното решение е в противоречие и с Р № 20/21.01.2011г. по гр.д.№ 280/2010г. на І гр.о. и Р № 853/10 от 06.01.2011г. по гр.д.№ 1287/2009г. на І гр.о., с които се приема, че искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим не само когато се цели установяване, че възстановения имот е принадлежал на по-общ наследодател, но и в случаите когато спора е за местонахождението и границите на възстановени имоти на лица, които нямат родствена връзка, тъй като възстановяването в реални граници зависи от местонахождението на имота към момента на образуване на ТКЗС. Това е предмет на спора по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и той е допустим дори да не е обжалван плана, тъй като поправката в плана може да се извърши само след разрешаване на спора за материално право
Предвид констатираното противоречие на възивното решение с цитираната задължителна съдебна практика следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437 от 23.12.2011г. по гр.д.№ 673/2011г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от С. П. М., В. К. Х., Х. К. С., Ю. К. Б., Х. К. Х..
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество по сметка на ВКС в размер на 142,56 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: