О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 218 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. К. и П. Т. К. против решение № 1609/19.11.2010г. по гр.д.№ 2753/2010г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1908/15.06.2010г. по гр.д.№2988/2009г. на П. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, предявен от касаторите против Д. В. Б., М. Д. Б., С. Ц. Н.-Е., П. И. П., Н. Н. К.-П., К. И. И.-Д. да се признае за установено, че към датата на одобряване на кадастралната карта на землището на[населено място] – 06.12.2007г. ищците са били собственици на парцел № 69, имот 49 по неодобрената карта на новообразуваните имоти, идентичен с имот 110.114 и да бъдат осъдени М. и Д. Б. да им предадат владението върху бивш парцел 69. Целият имот, за който е предявен иска е 600 кв.м.
Съдът, като прецени допустимостта на подадената касационна жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила на 21.12.2010г., съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от ГПК, размерът на цената на иска по спорове за собственост е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Исковете по чл. 53, ал.2 от ЗКИР и по чл. 108 от ЗС са оценяеми. Цената се определя върху данъчната, или пазарната цена на целия имот, а не само на спорната част от него.
Съдът констатира, че целият имот, предмет на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР и на иска по чл. 108 от ЗС е 600 кв.м. ведно с находящата се в него постройка. Данъчната оценка на целия имот – дворно место и сграда видно от у-ние № 764/04.03.2009г. е 2707,40 лв.
Данъчната оценка на имота, предмет на предявените искове е под 5 000 лв., поради което касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал.2 от ГПК касационната жалба подадена от К. В. К. и П. Т. К. против решение № 1609/19.11.2010г. по гр.д.№ 2753/2010г. на Окръжен съд – Пловдив
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: