О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 13.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 291 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 240 от 02.12.2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 1297/2009г. на Великотърновски окръжен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от същата община против [фирма] със седалище [населено място] за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху обособени обекти: офис № 12 с площ 47,09 кв.м.офис № 13 с площ 23,78 кв.м., офис № 15 със застроена площ 40,28 кв.м. и офис № 16 със застроена площ 74,29 кв.м., които съставляват офиси с общо застроена площ 185,44 кв.м. от общо 367,02 кв.м., заедно с общите части на сградата, което представлява 50,48% от третия надземен етаж от извършената постройка в имот с идентификатор 65766.702.2152, УПИ ІІІ от кн. 45 по плана на [населено място]., както и на самостоятелно обособени офиси № 23 със застроена площ 68,16 кв.м., ведно с припадащите се общи части към него от общо 116 кв.м. застроена площ на подпокривното пространство, което представлява 58,79% от застроената площ на подпокривното пространсство
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 92 от ЗС и чл. 108 от ЗС предвид приетото, че ищецът не се легитимира като собственик на претендираните обекти въпреки, че са построени в повече от учреденото право на строеж, за нарушение на чл. 235, ал.2 от ГПК предвид приетото, че не е доказано, че тези обекти са самостоятелни и за необоснованост на решението поради несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните уточнени от съда въпроси: 1. построеното в повече от това, за което е учредено право на строеж с договор собственост ли е на собственика на терена на основание чл. 92 от ЗС, 2.ако е уговорен процент от застроената площ като обезщетение на собственика на терена, построеното в повече при същия процент ли се разпределя и 3 може ли изградените обекти в повече от учреденото право на строеж да бъдат оригинерно придобити. Твърди се противоречие с решения № 602 от 26.06.1993г. по гр.д.№ 165/1992г. и Р № 980/12.11.1994г. по гр.д.№ 781/1994г. и двете на І гр.о. на ВКС.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът [община] е собственик на УПИ ІІІ, ІV и V от кв. 45 по плана на [населено място], актувани с А. № 999, № 1000 и № 1001. След проведен конкурс и взето решение от Общинския съвет № 549 от 27.10.20005г. са сключени с ответното дружество [фирма] три договора за учредяване право на строеж за всеки УПИ за предвидените по ПУП сгради при обезщетение за общината не по-ниско от 50% В договор № 2880/19.07.2006г. е учредено право на строеж за сграда на юг на два етажа, а на север – с три етажа, като общината получава обекти на първия етаж от южната част и на първия и втория етаж от северната страна и офис 3 със застроена площ 44 кв.м., С договор № 2818/19.07.2006г. е учредено право на строеж за двуетажна сграда, от която общината получава магазин на първия етаж. С договор № 2817/19.07.2006г. е учредено право на строеж за двуетажна сграда, като общината запазва правото на строеж за магазин на първия етаж. Договорите са сключени при изготвен само идеен проект. Първите архитектурни проекти за сградите са одобрени на 16.01.2007г. и предвиждат на сградите в УПИ ІV и V да се изградят двуетажни сгради с подпокривно пространство, в което да се изградят офиси /офис 3 и 4 в УПИ ІV и офис 4,5 и 6 в УПИ V/ Към 04.07.2008г. сградата е изградена до степен груб строеж, но в отклонение от одобрения строеж и предвиденото по ПУП застрояване, поради което строителството е спряно от РДНСК с указания. Със заповед № 1225 от 08.09.2009г. е изменен ПУП ПР, като са обединени трите УПИ-та в нов УПИ ІІІ от кв. 45 с площ 519 кв.м., актуван за общински с акт № 1796. Предвидено е изграждане на една сграда, така както е реализирано строителството. Одобрен е нов инвенстиционен проект, с който е предвидено изграждане на триетажна сграда с подпокривно пространство. Претендираните офиси са от третия етаж и от подпокривното пространство, като ищецът – [община] счита, че те стават нейна собственост на основание приращение и предвид постигнатата договореност общината да получи обезщетение не по ниско от 50%. Ответникът се позовава на чл. 13 от всеки от договорите с аналогично съдържание, според който инвеститорът придобива правото на собственост върху изградената сграда с изключение на обектите, уговорени за учредителя и има право да се разпорежда с тях, ако с действията си няма да преди на правото на собственост на учредителя. Според СТЕ, претендираните офиси са изградени съобразно новия одобрен проект от общината и съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните офиси. Мотивирал се е с това, че не е ясно как ищеца е приел тази номерация. Решаващият извод е, че общината има право на изградената в повече площ и етажност, но само в рамките на това, което е “не по-малко от 50%” защото това е уговореното обезщетение. Затоова е заключил, че е налице съсобственост върху изграденото в повече от това, за което е учредено право на строеж. О. иск за собственост е отхвърлен и защото строителството още не е завършено и поради това не може да се направи извод, че ответното дружество владее процесните обекти.
Първите два от поставените въпроси. 1. построеното в повече от това, за което е учредено право на строеж с договор собственост ли е на собственика на терена на основание чл. 92 от ЗС и 2.ако е уговорен процент от застроената площ като обезщетение на собственика на терена, построеното в повече при същия процент ли е разпределя, са решаващи за изхода от спора. Даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с решения № 602 от 26.06.1993г. по гр.д.№ 165/1992г. и Р № 980/12.11.1994г. по гр.д.№ 781/1994г. и двете на І гр.о. на ВКС, с които е прието, че реализираното строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж, когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект е приращение и се придобива в собственост от собственикът на терена. При действието на новия ГПК е потвърдена тази практика. С решение № 137/17.08.2010г. по гр.д.№ 3954/2008г. на ВКС І гр.о. е прието че възможността за изключване на принципа на приращение, предвидена в чл. 92 от ЗС е налице когато е учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното – чл.63 ЗС. Когато изграденото надхвърля обема но учреденото право на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Принципът на приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми. Когато извършеното строителство не представлява такъв обект, се приложи чл. 97 ЗС, т.е. собственик на допълнително построеното е собственика на обекта, към който то е присъединено.
Поради противоречие на възивното решение по първия поставен въпрос на задължителната вече практика на ВКС в цитираното решение по чл. 290 от ГПК, следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По втория поставен въпрос няма съдебна практика, поради което по него обжалване следва да се допусне по наведеното основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По третия поставен въпрос не следва да се допуска касационен контрол, тъй като не е направено от някоя от страните позоваване на оригинерно основание.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 02.12.2010 г. на Великотърновски апелативен съд по касационна жалба, подадена от [община].
Указва на касатора, до колкото се касае за имот, частна общинска собственост, да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 1674 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: