О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 20.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1864 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Ц. М. против решение от 27.10.2005г. по гр.д.№ 10709/2014 г. на СГС, с което е отменено решение от 25.05.2011г. по гр.д. № 45260/09г. на СРС в частта, в която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС срещу нея и Б. М. М. и вместо това е признато за установено по отношение на тях, че ищците Й. В. М. и Р. А. М. са собственици на реална част с площ 80 кв.м., оцветени в оранжево в скицата на вещото лице Т.Б. приложение 1б, обозначени с цифрите 15 , 16, 25, 26, 15, която е неразделна част към решението и са осъдени да предадат владението върху тази част.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – З. /отм/ и пар.8 ЗУТ относно правилата за прилагане на регулацията и автоматичното отпадане на отчуждителното й действие, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване с нови факти, настъпили в хода на разглеждане на делото и необсъждане на доводите и възраженията им и за необоснованост на извода, че регулацията по отношение на процесната площ не е била приложена до изтичане на срока по пар.6 ЗУТ
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса: 1 следва ли съдът да обсъди настъпилите обстоятелства в хода на висящото производство, съгласно изискването на чл. 235, ал.3 ГПК, 2.длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и относимите доказателства към спора и 3 какъв е предметния обхват на решение на административния съд, с което се отменя заповед за одобряване на регулационен план за някои парцели – отнася ли се то и за непосредствено съседен парцел и обвързва ли собствениците му. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със съдебна практика, която се цитира и представя.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото, след като първото въззивно решение е отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК с решение по гр.д.№ 836/2014г. на ВКС ІV гр.о. Представените нови доказателства са споразуменията от 23.11.1997г. и от 17.12.1997г., за обсъждането на които делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.
По предявеният иск по чл.108 ЗС е установено следното:
Основният спор между страните се отнася до това дали процесната площ от 80 кв.м., за която е уважен предявения ревандикационен иск против касаторите е придобита от праводателят н ищците на основание приложена регулацията по плана от 1966г., изменен през 1970г. предвид представената декларация с нотариална заверка № 69/24.04.1978г. на подписите на В. И. В. и Б. Т. Д. и имат ли вещно действие споразуменията от 23.11.1997г. и от 17.12.1997г., представени в производството по отмяна на влязлото в сила решение между страните.
При проследяване на документите за собственост и действащите регулационни планове, се установява следното:
Първият план на [населено място] е от 1929г. При действието на този план, с н.а. № 140/1942г. Т. Д. М. купува парцели ІХ-373, Х-373 и части от ХІ-372 и VІІІ-366. Трите имота са съседни, а общата купена площ е 2306 кв.м.. С н.а. № 127/1950 г. той продава на сина си Б. Т. Д. ? ид.ч. и на внука си Т.. Кр.Д. и съпругата му М. Кр.Т. – по ? ид.ч. Следващият регулационен план е одобрен 1966 г. имоти 373 и 372 са заснети с пл. № 436 и 437. С н.а. № 86,т.ХVІ/1968г. В. В. е признат за собственик по давност на имот 438 с площ 1260 кв.м., за който е отреден парцел VІІІ с неуредени сметки по регулация. Границите между имоти 372 и 373 от предходния план първоначално са били граници между имоти 436 и 437./ сравни скиците на л. 57 и л. 70 от делото на РС/. Със заповед № 287/24.08.1970г. се одобрява подпълване на кадастралната основа за имоти 436 и 437, като границата между тях става по линията СД, вместо по линията АБ /графично изображение на заповедта е приложено на л. 70 от делото на РС. , показана в скицата към техническия протокол от 19.05.1970г/. Със същата заповед е изменена и регулацията, като за северната част на бивш имот 436, заснета като имот № 437 е отреден парцел ІV-437 по т. 17,18,19,24,17, а за южната част от бивш имот 436 е отреден парцел V-436 по т.19,20,21,22,23,24,19. /виж заключението на в.л. Б., пр. 1а/. Така по този план се предвиждат придаваеми места по регулация както следва: от имот 438 към парцел VІ-437 146 кв.м./измерени през 1978 г. с площ 150 кв.м./ и от СГНС – 4 кв.м. От имот 437 към парцел VІІІ-438 се придават 272 кв.м. С протокол за делба от 24.04.1972г. съсобствениците на имот 437 се делят, при което Б. и Е. Д. получават дял І – парцел VІ-437 с площ 1180 кв.м. и той е задължен, респективно правоимащ по регулация, а М. Х. и Т. Т. получават дял втори – парцел ІV-437 с площ 850 кв.м.
На 29.04.1978г. е извършена оценка на описаните придаваеми места по повод молба от Б. Тр.Д.. С нот. заверена декларация № 69/24.04.1978 г. Б. Д. и В. И. В. са декларирали, че считат за уредени сметките по регулация за парцели VІ-437 и VІІІ-438 от кв. 19. Тази декларация и квитанция за малка сума са вписани като основание за уреждане на сметките по регулация при издаване на констативен нот акт по чл. 134, ал.2 З. /отм/, с който Б. и Е. Д. са признати за собственици по регулация на придаващите се 150 кв.м. от имот 438 и 4 кв.в. на СГНС. За придаваемите от имот 437 към парцел VІІІ-438 273 кв.м. не е заявено искане от В. В. за издаване на нот. акт по регулация. От това, че не е издаден нот. акт за придаваемо по регулация към парцел VІІІ-438 , вещите лица приемат, че за местото от 272 кв.м. няма доказателства за уреждане на сметките. Съдът е приел, че на основание чл. 111, ал.1 З. /отм/, действал към онзи момент, с декларацията от 1978 г., съдържаща взаимни изявления, че собствениците считат сметките по регулация за придаваемите се места от имота на всеки към парцела, отреден за имота на други за уредени, регулацията следва да се счита за приложена независимо, че двете придаваеми места са различни по площ.
Със заповед от 22.02.1991г. е одобрен регулационен план., но тази заповед е обжалвана от М. за парцели ХІ-250 и VІІІ-250, отредени за бивш имот 438 и за парцели ІХ-249, ХІХ-270 и ХХ-270. Заповедта е отменена за тези парцели, но не е обжалвана и е влязла в сила за парцел ХІІ-251 и VІ-251. След смъртта на В. В., наследниците му се делят и с делбен протокол от 06.12.1984г. Т. В. получава в дял парцел VІІІ-438 с площ 1000 кв.м. С н.а. № 66/10.08.1990г. Т. В. продава на Й. М. по време на брака й с Р. М. место от 1260 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-438 с неуредени регулационни отношения за 335 кв.м. На този нот. акт се позовават ищците, твърдейки, че са собственици на 130 кв.м., които се придават към този парцел.
С протокол за делба от 29.04.1987г. парцел VІ-437 се разделя на дял І на Н. Е., която получава 680/1180 ид.ч., а Л. Т. получава дял ІІ състоящ се от 500/1180 ид.ч. Със заповед от 16.02.2005г. е изменен плана за регулация, като от бивш УПИ VІ-437 се обособяват два УПИ: от южната част на стария УПИ VІ-437-нов, но с площ, заключена между т. 25,24,22,28,25. От северната част на бивш УПИ VІ-437 се обособява УПИ ХХV-437 по т. 16,17,24,25,16. На 11.03.2005г. съсобствениците на разделения УПИ сключват договор за доброволна делба, като Л. и П. Т. получават в дял новия УПИ VІ-437-нов с площ 548 кв.м., а Е. и Б. Е., наследници на Н. Е. получават в дял УПИ ХХV-437 с площ 656 кв.м. и с н.а. № 37,/14.03.2005г. продават този парцел на касаторите Б. и П. М..
През м. април 1997г. е отменена заповедта за одобряване на регулационния план от 1991г. но само за пет парцела, отредени за имот 250, 270 и 249. В частта за парцелите, отредени за имот 251 регулацията от 1991 г. е действаща. Към настоящия момент е в сила одобрено изменение със заповед № РД-09-31/ 16.02.2005г., с която се обособяват УПИ ХХІІ-251 и VІ-251. Ответниците купуват с н.а. № 37/14.03.2005г. УПИ ХХV-437 /ХХІІ-251 с площ 656 кв.м. С н.а. № 134, т.1 от 17.08.2005г. ответниците купуват от Е. Е., Б. Е. Е., Л. Б. Т. и П. Х. Т. 80 св.м., които са част от придаваемото место от 272 кв.м. Прието е от нотариуса, че за тази площ регулацията от 1970. не е приложена. Въззивната инстанция е приела, че прехвърлителите не са били собственици на тази площ от 80 кв.м., защото за нея регулацията е приложена. Без значение е, че не е издаден нот. акт по регулация, с който В. В. да е признат за собственик на придаваемото место към неговия парцел ХVІІ-438 от имот 437. Той придобива собствеността по силата на изменението на дворищгорегулациония план при сбъдване на условието регулацията за придаваемото место да е риложена.
На 23.11.1997г. е сключено споразумение между Л. Б. Т., собственик на парцели VІ-251 и Й. М., собственик на имот пл. № 250, че имотната граница между тях е парцелната линия и че всички сметки са уредени. Изразено е съгласие за преместване на оградата между тези два парцела и парцели ХХІІ-251 и ХІ-250 по рег. план от 1991г. и „ако се наложи, уреждане на сметки”, така, че да разпределят придаваемото место от имот 251 палцел ХІ-251 по равно и да подпишат констативен акт в общината, че сметките са уредени. Това споразумение е сключено и подписано от Й. М. и Л. Т., собственици на имот 250 и на парцел VІ-251. Със споразумение от 17.12.1997г. Й. М., Л. Т., Е. К. и Б. Е., последните двама като собственици на парцел ХІІ-251 са уточнили границата между имот пл № 250 на ищците и парцели ХІІ-251 и ХVІ-251. Според в.л. Б. в южната част имотната граница минава по линията 34,35. На север границата по плана от 1991г. минава по линията 32,33,34, а границата заснета на место е по линията 36,34,35. /това е границата по споразумението от 17.12.1997г. Разминава се с регулационната линия по плана от 1991г., която минава по линията по т. 32,33,34,35. Разликата между тези две граници е площ от 35 кв.м. Въззивният съд е приел, че двете споразумения нямат вещно транслативно действие, респективно нямат значение за имотните граници, тъй като въз основа на тях докато е действал З. /отм/ не е изменен регулационния план. По искане на Б. Е. и Л. Т. е изменен плана е със заповед № РД-09-31/15.02.2005г., границата между парцел ХХV-437 и парцел VІІІ-438 минава по линията 16,5, оцветена в лилаво в скицата към заключението на в.л. П. на л. 102 от делото на РС.
По първият поставен въпрос: следва ли съдът да обсъди настъпилите обстоятелства в хода на висящото производство, съгласно изискването на чл. 235, ал.3 ГПК, касаторката твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила обстоятелството, че след влизане на първото въззивно решение в сила ищците са въведени във владение на спорната площ и оградата, с която спорната площ е била приобщена към техния УПИ е съборена. Това обаче е станало в изпълнение на въззивното решение, което е отменено в последствие на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК по нейна молба. Отмяната на вече изпълнено влязло в сила решение е основание за издаване на обратен изпълнителен лист, съгласно чл. 309, ал.2, във вр. с чл. 245, ал.3 ГПК. Проведеното изпълнение въз основа на отменено в последствие изпълнително основание не е ново обстоятелство, което следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. Основанието за това изпълнение е отпаднало. Отделно от това, дори ответника по ревандикационен иск да освободи имота в хода на производството, това би било основание за отхвърляне на иска в осъдителната му част, но не прави иска недопустим щом страните спорят за собствеността. В конкретния случай с премахването на оградата не е преустановен спора между страните относно правото на собственост върху спорното придаваемо место по плана от 1966г., изменен 1970г. и това къде точно е границата между имотите им и къде следва да се постави оградата.
По втория въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и относимите доказателства към спора също няма основание за допускане до касация, тъй като не кореспондира на мотивите. Съдът е обсъдил споразуманията от 1997г., но е намерил, че те нямат вещно действие. При действието на З. /отм/, съгласно чл. 33, ал.2 действащия регулационен план можеше да се измени по взаимно съгласие на собственици на съседни имоти. Законодателят не е придал вещно действие на това взаимно съгласие, а на заповедта, с която се изменя регулационния план въз основа на него – чл. 110 З. /отм/. В случая въз основа на споразуменията от 1997г. не е искано и регулационния план не е изменен докато е действал З. /отм/. По искане на Б. Е. и Л. Т. е изменен плана със заповед № РД-09-31/15.02.2005г. досежно границата между парцел ХХV-437 и парцел VІІІ-438, но това изменение не засяга спорната граница. След влизане на ЗУТ в сила, изменението на плана за урбанизираната територия няма вещно отчуждително действие. Само по волята на собствениците може да се изменя плана по реда предвиден в чл. 15 и чл. 17 ЗУТ, но такова изменение по взаимно съгласие между страните по настоящото дело, респективно между праводателите им не е проведено. Затова за определяне пространствените предели а правото на собственост на имотите на страните значение има последната приложена регулация, а та е тази по изменението на регулационния план от 1966 г., съобразно изменението през 1970 г. Декларацията от 1978г., съдържаща изявление на собствениците на имотите, от които взаимно се придават части по силата на одобрения дворищно-регулационен план към съседни парцели е в предвидената в закона форма и е основание за издаване на нот. акт по регулация – чл. 111 З.. Тя е доказателство за това, че регулацията е приложение, т.е. че собствеността върху придаваемото место е придобита независимо дали е издаден констативен нот. акт за признаване правото на собственост. Деклариращите не са ограничили волята си за взаимно прихващане на вземанията си за придаваемите места до размера на по-малкото от тях, поради което на основание тази декларация се приема, че сметките за придаваемите места по регулация са уредени изцяло независимо от различната площ на придаваемите места.
Третият въпрос – какъв е предметния обхват на решение на административния съд, с което се отменя заповед за одобряване на регулационен план за някои парцели – отнася ли се то и за непосредствено съседен парцел и обвързва ли собствениците му не е относим и не влияе на крайния резултат по спора. Действително с решението по административния спор не се отменя заповедта за одобрение на регулационния план от 1991г. по отношение на парцелите, отредени за имот 251, но това не влияе на крайния извод, тъй като е отменен плана за парцелите, отредени за съседния имот 250, от което следва, че от този план не можем да правим изводи за границата между имоти 250 и 251 и парцелите, отредени за тях. Планът от 1991г. в отменената и неотменена част, касаещи спорния терен няма обратно предаване по регулация. Дори когато дворищно-регулационен план при действие на З. има вещно отчуждително действие, то е условно – ако регулацията за придаваемите места бъде приложена.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване и по трите поставени въпроса, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.10.2005г. по гр.д.№ 10709/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. Ц. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: