О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 08.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2396 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 116 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 1576/2015г на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 19020 от 11.12.2014г. по гр.д.№ 5455/2009г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. К., В. В. С., Н. В. К.-В., А. В. М., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., К. И. К.-П., Н. И. К. иск по чл.108 ЗС против [фирма] за поземлен имот № 2130 от кв. 78 м.”Дружба1” по плана на [населено място] с площ 3548 кв.м. с граници [улица], [улица]и поземлен имот ІV-озеленяване.
Недоволни от това решение са ищците с изключение на В. С., които го обжалват с две отделни жалби, в които изразяват оплакване за неправилност поради нарушение на нормата на чл.10б ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът е приел, че може да извърши косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот по ЗСПЗЗ и за необоснованост на извода, че върху него е реализирано обществено мероприятие, препятстващо реституцията му.
В изложенията към двете жалби са формулирани въпроси, които могат да се обобщят така: съдът може ли да извършва косвен съдебен контрол на влязло в сила съдебно решение за реституция когато ответник е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в процеса по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ? Има ли сила на пресъдено нещо и конститутивно действие относно реституцията на земеделски имот решението на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ за правоприемник на държавата, когато правоприемството е настъпило в хода на това производство? Втората група въпроси, повдигнати и в двете жалби са: счита ли се реализирано обществено мероприятие, което е пречка за реституция, когато предвиждането не е реализирано, когато е отпаднало, когато е реализирано извън отредения терен за това, или когато то е реализирано, но има и свободна, незасегната площ. Може ли да се реституира свободния терен от обществено мероприятие, когато това няма да засегне функционирането на реализираното обществено мероприятие? Променя ли характеристиката и предназначението на земеделския имот подземен сигнален електрически кабел за който е учреден законен сервитут по чл.4, ал.4 ЗЕ, представлява ли такъв кабел реализирано обществено мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ?
Ответникът по касационната жалба оспорва допускането до касация, като счита, че постановеното решение съответства на съдебната практика.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Общият наследодател на ищците К. С. Т., починал на 11.02.1965г. е признат за собственик с н.а. № 34,т.1/1938г. на земеделски имоти, между които тези по т.4, които според СТЕ са идентични с имоти 4372 и 4373 по плана на С., тр. София м. „Под могилите”. Тези имоти са заявени за възстановяване, но е постановен отказ, който е обжалван. С решение № 33/11.03.2007г. по адм.д.№ 5911/2004г. на СРС е отменен отказа и вместо това е възстановено правото на собственост на наследници на К. С. Т. в съществуващи/възстановими реални граници върху имот с площ 3548 кв.м., съставляващ част от имоти 4372 и 4373, обозначен по скица към решението с т. 27,3,4,5,28,27. Въз основа на това решение при условията на обвързана компетентност е издадено решение № 99 от 30.10.2007г. на ОСЗГ за възстановяване на същия имот и със заповед от 2008г. е подпълнен планът от 1989г., като възстановения имот е заснет в кадастралният план с имот № 2130.
Установено е по делото, че с разпореждане № 46/07.11.1991г. на МС е образувана [фирма] от предприятия, които са към Комитета по енергетика. Едно от тях е Стопански електроснабдителен комбинат – София, към който е включено предприятие „София-Изток”. Със заповед № ДВ-123-А от 24.04.2000г. на Държавна агенция енергетика и енергийни ресурси, [фирма] се преобразува, като се отделя от нея [фирма], което става правоприемник на съответната част от активите и пасивите на Н. ЕАД. Едноличен собственик на новообразуваното дружество е държавата. Част от това имущество е центъра за повишаване на квалификацията, описани в А. № 665/12.02.1998г. и подстанцията. С решение № 20 от 02.11.2007г. по ф.д.№ 6358/2000г. на СГС е вписано преобразуването на това дружество чрез вливането му в [фирма], което е преименувано в [фирма], вписано с решение № 21/29.01.2008г.
Актуваният с А. № 665/12.02.1998г. терен с площ 48440 кв.м. отчужден през 1069 г. от ТКЗС, включва две части: терен с площ 40680 кв.м. и на юг от него терен с площ 7760 кв.м. за подстанция „Изток”. С Частично изменение на регулацията от 1985г. е отреден терен за токоизправителна станция. Сега действащия план е от 1989г. и в него е нанесен до южната граница на имота от 48440 кв.м. процесния имот № 2130. Само част от този имот с площ от 300 м. навлиза в имота от 48 880 кв.м. Останалата част от възстановения имот е извън актувания имот от 48440 кв.м., но въпреки това е оградена с обща ограда към имота на ответника. /виж скица № 10 към заключението на в.л. Р../ През югозападната част на процесния имот преминава подземен водопровод с необходим сервитут от двете страни – по три метра. В посока юг-север преминава сигнален кабел с необходим сервитут от двете страни по два метра, общо четири и в източната страна на имота преминава въздушен електропровод с напрежение 2х110 kv. Въздушния кабел и стълба в югозападната част е демонтиран. Могат да се обособят три части от свободната извън сервитутните зони площ от по 995 кв.м.570 кв.м. и 419 кв.м. /виж страница № 8 от заключението на тройната СТЕ.
Въззивният съд е приел, че може да извърши косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на собствеността и по същество е приел, че възстановения имот попада в двор на предприятие, изгубил е земеделския си характер и не подлежи на реституция. Изложено е и съображение, че върху него е реализирано обществено мероприятие, поради което на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, ищците не са могли да възстановят собствеността си, а са имали право само на обезщетение.
Първата група въпроси са: съдът може ли да извършва косвен съдебен контрол на влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ когато ответник е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на производството по възстановяване на собствеността, има ли сила на пресъдено нещо и конститутивно действие решението на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ за правоприемник на държавата, когато правоприемството е настъпило в хода на това производство. Те са относими към мотивите на съда. С ТР № 5/2011г. от 14.01.2013г. на ОСГК на ВКС се прие, че при спор за собственост държавата е обвързана от съдебно решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от и срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Решението, с което е проведен пряк съдебен контрол обвързва не само страните а и правоприемниците им, придобили права в хода на производството, т.а. това разрешение се отнася и за лицата, които черпят права от Държавата, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. В този смисъл е решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК,. решение № 96/27.06.2016 г. по гр.д.№ 4487/2014 г. ІІ гр.о. постановени по чл. 290 ГПК. Тъй като въззивното решение противоречи на посочената задължителна съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване по първата група въпроси на основание чл. 280, ал.1 ГПК.
Втората група въпроси, повдигнати и в двете жалби, касаят приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, на който съдът се е позовал, за да приеме, че ищците не се легитимират като собственици. От тази група въпроси относими към спора са: реализираното обществено мероприятие, което попада извън отредения терен за това пречка ли е за реституция, може ли да се възстанови свободна, незасегната от общественото мероприятие площ и при какви предпоставки. С решение № 65 от 18.04.2013г. по гр.д.№ 769/2012г. І гр.о. е прието, че може ли да се реституира свободния терен, който не е засегнат от обществено мероприятие, когато това няма да засегне функционирането на реализираното обществено мероприятие. Какво е обществено мероприятие, което е пречка за реституция е дадена н пар.1в, т. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. Включването на недвижим имот в капитала на търговско дружество не е реализиране на обществено мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ. В този смисъл е и другото, представено от касаторите решение № 457/09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. на ВКС І гр.о. По тези въпроси във възивното решение е направен противен извод, което налага допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 ГПК.
Относим към спора е и въпроса: променя ли характеристиката и предназначението на земеделския имот подземен сигнален електрически кабел за който е учреден законен сервитут по чл.4, ал.4 ЗЕ, представлява ли такъв кабел реализирано обществено мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ и наличието на такъв пречка ли е за възстановяване на терена. С Р № 322/24.07.2012г. по гр.д.№ 238/2010г. І гр.о. е прието, че не всяко подземно съоръжение е пречка за възстановяване на собствеността, а следва да се преценява какво е предназначението му и неговия правен статут. Предвид изложеното, и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
Въпросът от изложението към жалбата на Н. К.-В., С. К., С. К., Т. К., К. К.-П. и Н. К. касаещ оспорването на констативен нот. акт са неотносими, тъй като ищците черпят права от решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и издаденото въз основа на него решение на ОСЗГ, които са оспорени от ответника. Констативният нот. акт само констатира права и има легитимиращо действие, но не се ползва с материална доказателствена сила, поради което за него не се прилагат правилата за оспорване на официален документ по чл. 193 ГПК. Затова този въпрос е неотносим и по него не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 1576/2015г на Софийски апелативен съд по касационни жалби, подадени от В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К. и от Н. В. К.-В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К.-П и Н. И. К.
Указва на касаторите В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 297 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
Указва на касаторите Н. В. К.-В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К.-П. и Н. И. К. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 104 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определените държавни такси, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: