О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 13.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 467 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. С., в качеството му на ЕТ-“Д.-Д. С.” против решение от 22.12.2011г. по гр.д.№ 15076/2010г. на СГС, с което е оставено в сила решение № І-47-9 от 07.03.2010г. по гр.д.№ 12857/2007г. С последното са отхвърлени исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 59 и 86 от ЗЗД против “У.+ ЕАД [населено място] за премахване на две разпределителни касети поставени в собствения му имот ресторант “Ч.” в южен парк [населено място], които обслужват осветлението на парка, за заплащане от ответното дружество на сумата 6 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване и мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон ЗЕ, тъй като разпределителните касети не следва да се третират като енергиен обект и за тях не възниква законов сервитут и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпрос: разпределителните касети предтавляват ли енергиен обект, ползват ли се с установен от закона сервитут и пречат ли за упражняване правото на ползване върху конкретен обект на ищеца. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Относно това, че иска по чл. 109 от ЗС следва да се уважи, ако ответника с носноваелни действия пречи за упражняване правото на собственост на ищеца, и че при неоснователно обогатяване се дължи обезщетение са представени Р № 1544/30.10.2002г. по гр.д.№ 18899/20001г. ІV гр.о., Р № 340/25.05.1994г.по гр.д.№ 918/93г. ІV гр.о., Р № 125 от 28.03.1988г.ІV гр.о. Р № 2177/29.09.1973г.І гр.о. ПП № 1/1979г.
Ответното дружество не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът с договор от 23.09.1999г. и допълнително споразумение към него от 2001г. е станал собственик на обект ресторант “Ч.” в Ю.”, че в предверието на тоалетната на 1,05 м. от санитарен възел са монтирани разпределителни касети с размери 2,50х120х1,5, които служат само осветлението на Ю. парк. От разпита на св. К. се установява, че поради местонахождението им и това, че предверието е тясно, а и с оглед предназначението им, те не могат да бъдат почиствани, а това е причина за налагане санкции от Х..
Основният спорен въпрос по делото е дали разпределителните касети съставляват енергиен обект и във всички случаи ли по законът предвижда сервитут за такъв обект, т.е. дали е налице основание тези касети да стоят в имота на ищеца.
РС е приел, че не е установено кой е собственик на двете касети, поради което не може да се установи дали ответното дружество създава пречки на ищеца за упражняване правото му на собственост.
В. съд е приел, че разпределителните касети са били изградени при действие на Закона за електростопанството и са съставлявали държавна собственост. При влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999г. /отм: пар.1 т.17, респективно пар.1 т.23 от ЗЕ това съоръжение е съществувало и се счита енергиен обект, за който с чл. 60, ал.2 от ЗЕЕЕ е възникнал сервитут, запазил действието си на основание пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ. При закупуване на обекта по приватизацията, ищецът не е придобил правото на собственост върху касетите на основание пар. 67,т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм/ Установеният със закона сервитут задължава ищеца да държи в имота си разпределителните касети. Не е налице неоснователно действие, поради което е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и поради това и другите два иска за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забавено плащане са отхвърлени като неоснователни.
Поставеният въпрос е разпределителните касети представляват ли енергиен обект, ползват ли се с установен от закона сервитут във всички случаи и пречат ли за упражняване правото на ползване върху конкретен обект на ищеца. Той е свързан с предмета на делото и е определил крайния изход от спора.
С пар.1 т.23 от ЗЕ, респективно пар.1 т.17 от ЗЕЕЕ /отм/ е дадено определение на “енергиен обект”. Такъв е всеки обект, който произвежда, или посредством който се преобразуват параметрите и вида на ел.енергията, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, както и съоръженията, с които тя се разпределя без сградните инсталации на потребителите. В. на обектите и минимално установения по закон сервитут са определени с приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 16 ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г. В т.8 към това приложение като енергиен обект са посочени разпределителните касети и е определен минималния сервитут за тях, т.е. те като съоръжение представляват енергиен обект. Правният въпрос е дали във всички случай такъв обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за отстояние и за безопасност. По този по-тесен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на наведеното основание – чл.280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.12.2011г. по гр.д.№ 15076/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. Г. С., в качеството му на ЕТ-“Д.-Д. С.”.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1014 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.