О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 27.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 309 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. К. против решение от 30.09.2009г., постановено по гр.д.№ 4205/2007г. на СГС, с което е отменено изцяло решение от 29.10.2007г. по гр.д.№ 2040/2006г. на Софийски РС и вместо това е признато за установено по отношение на касатора, че А. К. Т. и В. Т. Т. са собственици по силата на възстановяване на собствеността по З., наследяване, дарение и покупко-продажба на вътрешния магазин, находящ се в партера на сградата, находяща се в[населено място], [улица], ведно с 50 % ид.ч. от дворното место, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VІІ-І, кв. 179 по плана на[населено място] зона Б-4-А”, целия с площ 418 кв.м. и е осъден ответника да предаде на ищците владението на следния недвижим имот: незастроената част с площ 250 кв.м. от дворното место, съставляващо УПИ VІІ-І в кв. 179 по плана на[населено място] , м. “З. Б 4 А”.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл и за магазина, за който не е предявен иск за собственост, а незастроеното дворното место не е индивидуализирано и в тази част решението е постановено по нередовна искова молба. Затова моли решението да се обезсили. Алтернативно развива доводи за неправилност на решението поради това, че не е доказана идентичността на имота по нот. акт от 1919г. и имота, предмет на иска, индивидуализиран със скица от 2002г., защото ищците твърдят, че са собственици на 50% от дворното место от 418 кв.м., а е постановена ревандикация на 250 кв.м. реална част, която не е точно определена, че съдът не е извършил косвен съдебен контрол на заповедите за деактуване и, че ответникът не е придобил по давност незастроеното дворно место, за което твърди, че му е заплащан наем.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите: 1. допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, 2.достатъчно ли е посочването само на размера на процесния недвижим имот за индивидуализация на спорното право, 3.липсата на индивидуализация на имота съобразно изискването на чл. 60 т.4 от ЗКИР преодоляно ли е посредством приетата по делото СТЕ на 04.12.2008г. и при липса на индивидуализация, редовна ли е исковата молба, 5.води ли нарушението на чл. 157 и чл. 188 до материална незаконосъобразност на постановеното решение. 6.допустимо ли е разместване на доказателствената тежест по иска по чл. 108 от ЗС и 7.следва ли съдът в рамките на исковото производство да осъществи косвен съдебен контрол на заповедите за възстановяване правото на собственост при наличие на възражение от ответника в този смисъл. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 10 от ТР № 1/17.07.2001г. и ТР № 6/2006г. и противоречие на решението с други решения на ВКС.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че няма произнасяне по непредявен иск, защото ответника не е осъден да предаде магазина, а реалната част от двора е достатъчно индивидуализирана и до колкото ищците искат ревандикацията й не от съсобственик, те могат да претендирят и по-голям дял от колкото притежават. моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По въпроса допустимо ли е произнасяне по непредявен иск, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която СГС се е произнесъл относно вътрешния магазин. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК съдът следи служебно за допустимостта на решението и може и без обосноваване на основанията за допускане за допусне касационно обжалване..
По останалите въпроси, решението не е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика, или не формира противоречива съдебна практика с други решения.
Индивидуализацията на поземления имот, от който се претендира ревандикация на незастроената част, решението не е постановено при нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1 от ГПК. Имотът е достатъчно индивидуализиран в исковата молба със сигнатурата му, а реалната част, чиято ревандикация се иска е индивидуализирана като “незастроената”, т.е. терена на имота извън сградата, в партерния етаж на която са разположени магазините. Границите са определени от регулационните линии на УПИ и контурите на сградата. До колкото се касае за реална част от имот, нормата на чл. 60, ал.4 от ЗКИР е неприложима. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, включително и задължителна такава, на която се е позовал съдът, че съсобственик може да иска от трето лице не съсобственик ревандикация на цялата вещ, което означава и на реална част от нея, защото съсобствеността се простира до всяка част от имот. За индивидуализацията на имота, вещото лице е дало заключение, мотивирайки се с това, че границите са определени от двете улици, разположени под ъгъл –ул. “Пиротска” и ул. “Брегалница” и съседните имоти. При този извод на вещото лице и липса на оспорване от другата страна на експертизата, ищците не са били длъжни да искат назначаване на тройна СТЕ. ТР № 1/17.07.2001г. не съдържа подобно изискване и не вменява подобно служебно задължение на съда, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с него. Доказателствената тежест не е разместена, защото ищецът не е длъжен да предполага, че ответникът оспорва констатациите на експертизата, за да иска разширяването й в тройна. Противното би означавало по всеки въпрос да се назначава единична и тройна експертиза, какъвто не е смисъла на закона. Поради това, че не е нарушен чл. 157 от ГПК /отм/ въпроса какво е решението при нарушаването му не обуславя общото основание за допускане до касация. В този смисъл няма разместване на доказателствената тежест, поради което формулираният въпрос за това не касае въззивното решение, т.е. не обуславя основание за допускане до касация.
Заповедите за деактуване на части от имота, възстановени по З. и ЗВСНМРСА и неправилно актувани на основание чл. 79 от ЗС не съставляват административен акт, поради което е неприложимо ТР № 6/2006г. относно задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за реституция, произтичаща от административен акт. Съдът е извършил преценка на материално правните предпоставки за реституция на частите от имота, отнети по ЗОЕГПНС и продадените по ПМС № 60/1975г. и фактически отнетите по смисъла на чл. 2, ал.2 от З., поради което въпросът за извършването на косвен съдебен контрол на административните актове и за преценка на материално правните предпоставки за възстановяване на собствеността не е разрешен в противоречие ТР № 6/2006г. и със съдебната практика по чл. 188 от ГПК /отм/.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.2009г., постановено по гр.д.№ 4205/2007г. на Софийски градски съд само в частта, с която съдът се е произнесъл за правото на собственост върху вътрешния магазин, разположен в партера на сградата, построена в УПИ VІІ-І, кв. 179, находящ се в[населено място], [улица] по плана на[населено място] зона Б-4-А” по касационна жалба на А. А. К.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в допуснатата част в размер на 58 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на горното, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: