4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 14.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1494/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. В. Г., чрез адв. Г. Ц., АК – [населено място], против решение от 15. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 325/2016 г. на ОС – Монтана, с което е потвърдено решение от 18. 07. 2016 г. по гр. д. № 22/2016 г. на РС – [населено място] в частта относно квотите на съделителите В. В. Г. и А. К. П. в допуснатите до делба земеделски имоти. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 8, ал. 4 ЗН, в резултат на което дяловете незаконосъобразно са определени в размери по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите, вместо 2/3 ид.ч. за В. В. Г. и 1/3 ид.ч. за А. К. П.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид необходимостта от преодоляване на неправилна задължителна съдебна практика, създадена с ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. К. П. изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение на районен съд, с което е допусната съдебна делба между А. К. П. и В. В. Г., на девет земеделски имота (две ливади, три ниви, три зеленчукови градини и едно лозе), при равни дялове.
При определяне на участниците в съсобствеността и дяловете им съдът е приел, че процесните земеделски имоти са били възстановени с решение № 10 от 18. 05. 1999 г. на ПК – [населено място] и скици към него на наследниците на Р. И. В.. Р. И. В. починал на 10. 02. 1972 г. и оставил за наследници съпругата си М. И. В., дъщеря си Н. Р. И. и сина си Ц. Р. И.. М. И. В. починала 1980 г. и оставила за законни наследници дъщеря си Н. Р. И. и внука си И. Ц. Р. /по право на заместване на починалия й син Ц. Р. И./. Н. Р. И. починала на 17. 10. 2001 г. и оставила за законен наследник сина си В. В. Г. /ответник по иска за делба и касатор в настоящото производство/. Ц. Р. И. починал на 10. 05. 1979 г. и оставил за наследници съпругата си С. К. И., поч. 26. 03. 2005 г. и оставила за наследник сина си И. Ц. Р., както и сина си И. Ц. Р., починал на 8. 07. 2011 г., неженен, без деца. Прието е, че към 8. 07. 2011 г. съсобственици на процесните земеделски имоти са били: В. В. Г. – собственик на 1/2 ид.ч. и И. Ц. Р. – собственик на 1/2 ид.ч. След смъртта си И. Ц. Р. е оставил само наследници от четвърти ред – роднини по съребрена линия от трета до шеста степен, както следва: ищеца А. К. П. (негов чичо, брат на майка му С. К. И.), първи братовчеди Р. М. А. и Е. М. А. (деца на починала преди него сестра на майка му П. К. П.) и първи братовчед В. В. Г. (син на починалата преди него сестра на баща му Н. Р. И.). Прието е, че А. К. П. е роднина по съребрена линия от трета степен, а първите му братовчеди – от четвърта степен, поради което и съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН и тълкуването на нормата, дадено в ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, според което същата не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от III до VI степен, то единствен наследник по закон на И. Ц. Р. е чичо му А. К. П.. В обобщение е направен извод, че съсобственици на процесните имоти са: В. В. Г. – придобил 1/2 ид.ч. по наследство от майка си Н. Р. И., а тя – чрез наследяване на баща си И. Ц. Р. и възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на ПК и скица, както и А. К. П. – придобил 1/2 ид.ч. по наследство от племенника си И. Ц. Р., който към смъртта си е бил придобил същата по наследство от Р. И. В. и реституция по ЗСПЗЗ. Приел е, също, че с решение на ОС – Монтана, постановено по предявен от А. К. П. против В. В. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, е прието за установено между страните, че А. К. П. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти по наследство от И. Ц. Р. и проведена по ЗСПЗЗ земеделска реституция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос, свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН – дали е допустимо наследяване по право на заместване за съребрените роднини от III до VI степен, включени в четвъртия ред наследници по закон. Твърди се, че с ТР № 3/1994 г. е дадено тълкуване, според което текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване в посочената хипотеза, а създава правила за подреждането на съребрените роднини в четвъртия ред наследници по принципа по-близкият по степен роднина и низходящият на по-близък по степен роднина изключва по-далечния по степен. Твърди се, че това тълкуване е неправилно, тъй като не съответства на установените в ЗН принципи на наследяването, както и на установеното в чл. 74, ал. 2 СК родство по съребрена линия. Твърди се, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ще съдейства за промяна на създадена неправилна задължителна практика.
Соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
На първо място, разглеждането на поставения в изложението въпрос не би повлияло на изхода на конкретното дело. Това е така, защото спорът относно размера на притежаваните от А. К. П. идеални части от процесните земеделски имоти е разрешен с влязло в сила решение от 12. 06. 2014 г. по в. гр. д. № 91/2014 г. на ОС – Монтана. Със същото е прието, по предявен от А. К. П. против В. В. Г., за същите имоти, иск по чл. 108 ЗС, че А. К. П. е собственик на 1/2 идеална част на основание наследяване на племенника си И. Ц. Р. и придобиване на собствеността от последния по наследство от Р. И. В. и проведена по реда на ЗСПЗЗ реституция. В делото се съдържа копие от цитираното решение, не се спори същото да е влязло в сила, а и това се установява от служебно извършената справка (подадената касационна жалба срещу въззивното решение е била върната с разпореждане от 5. 09. 2014 г. по в. гр. д. № 91/14 г. на ОС – Монтана, оставено в сила с определение № 884 от 11. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6160/2014 г. на ВКС, 3 г.о.). Разпоредбата на чл. 299 ГПК въвежда забрана за пререшаване на граждански спор, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Така формираната сила на пресъдено нещо следва да се зачете и в настоящото делбено производство, при преценка на обстоятелството налице ли е съсобственост между В. Г. и А. П. върху процесните имоти и какви са размерите на дяловете им в съсобствеността.
На следващо място, настоящият състав не споделя изразеното в изложението становище, според което формираната задължителна практика по въпроса дали разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от III до VI степен следва да бъде променена като неправилна, несъответстваща на смисъла и духа на ЗН и на принципите на наследяването и родството.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 325/2016 г. на ОС – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: