5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 28.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова т.д. № 60127 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. А. И., срещу решение № 380 от 29. 02. 2016 г. по гр. д. № 4153/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 4168 от 11. 06. 2015 г. по гр. д. № 80/2014 г. на СГС, ГО, 7 с-в, е осъдено [фирма], на осн. чл. 226 КЗ /отм./, да заплати на Т. Я. Я. допълнително сумата 80000 лв. /над присъдените с първоинстанционното решение 100000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 4. 11. 2013 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 4. 11. 2013 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск над сумата 100000 лв. до сумата 180000 лв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба Т. Я. Я. изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и правилност на същото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г. за изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение съставът на апелативния съд, след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е осъдил [фирма], на осн. чл. 226 КЗ /отм./, да заплати на Т. Я. Я. допълнително сумата 80000 лв. /над присъдените с първоинстанционното решение 100000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 4. 11. 2013 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 4. 11. 2013 г. до окончателното й изплащане. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил обема, интензитета, продължителността на търпените от ищеца физически болки и емоционални страдания, негативните последици за здравословното му и психическо състояние, неблагоприятните прогнози за възстановяване, възрастта, търпените битови неудобства от обездвижването и невъзможността за самостоятелно общуване, невъзможността за водене на нормален социален живот и осъществяване на социални контакти. Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в пътуване в автомобила без поставен предпазен колан, е прието за неоснователно, като е съобразено заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза от 24. 02. 2015 г., според което предвид механизма на произшествието /управление автомобила с превишена скорост – 90 км/ч, невъзможност за извършване на десен завой, удар в стойката на два пътни знака и след това – удар в бетонен стълб с деформация, ротация на купето и обхващане на стълба/ ищецът би получил същите травматични увреждания и при поставен предпазен колан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани два материалноправни въпроса. Първият е свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и поставя проблема как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4/68 г. и с решение№ 93 от 23. 06. 2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ВКС, II т.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият правен въпрос е свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – подлежи ли на намаляване определеното обезщетение за вреди, ако пострадалият сам е допринесъл за настъпването им, с твърдения за разрешаването му в противоречие с ППВС № 17/63 г., т. 7 – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице соченото от касатора противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. В ППВС № 4/68 г., т. II е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъл на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди, а според посоченото по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, от значение при преценка правилността на обжалваното решение в частта му, определяща размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е не наличието на формално позоваване на задължителна съдебна практика, а действителното съобразяване с установените по делото факти. В случая, при определяне размера на обезщетението съдът е преценил всички факти, установени по конкретното дело от заключението на комплексната медицинска експертиза и събраните гласни доказателства, които са от значение при определяне на търпените неимуществени вреди. Съобразени са: а/. брой и тежест на получените от ищеца травматични увреждания – тежка черепномозъчна травма, причинила изпадане в кома, фрактура на дясната теменна кост, кръвоизлив в дясна голямо-мозъчна хемисфера, хематом в лява теменно-слепоочна област, рана и хематом в дясната теменна област, гръдна травма – контузия на гръден кош, фрактура на 1-7 ребро, излив на кръв в белия дроб, фрактура на втори гръден прешлен вляво; б/. обстоятелството, че черепномозъчната травма и изпадането в кома е породило непосредствена опасност за живота на пострадалия, както и че съчетанието на черепномозъчна и гръдна травми е затруднило изключително много лечението и е удължило възстановителния период, тъй като всяка травма влияе неблагоприятно на другата /възстановяването на мозъка зависи от снабдяването с кислород, което е затруднено заради гръдната травма/; в/. продължителността на лечебния и възстановителен период – 12-18 месеца; г/. претърпените две операции, причинили допълнителен обем болки и страдания – спешна операция на гръдната кухина и операция на плеврата за отстраняване на сраствания и на 500 мл излив на кръв; д/ получената амнезия – липса на спомени до около 6 години преди инцидента; е/. търпените интензивни болки, страдания и битови неудобства; ж/. трайните и съществени неблагоприятни последици за здравето на ищеца – нестабилна походка с малки крачки, затруднено клякане, трудноподвижна лява част на тялото, бърза и лесна уморяемост и задъхване, посттравматична енцефалопатия с психоорганичен синдром с паметови и когнитивни нарушения, челна корова атрофия, хронична дихателна недостатъчност, забавен говор, придобита инвалидност, промени в психиката – изпадане в агресивни състояния, сприхавост, проблеми с паметта, преустановяване на социални контакти, състояния на отчаяние, страх от бъдещето; з/. неблагоприятните прогнози за пълно възстановяване предвид заключението на експертите, че при черепномозъчните травми с такава тежест рядко може да настъпи възстановяване на мозъчните функции и винаги тези травми са свързани с множество усложнения; и/ изключително младата възраст на пострадалия – към настъпване на инцидента същия е бил на 26 години; й/. обществено-икономическите условия в страната. Поради обсъждане на всички факти, които са установени по делото и са от значение при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди, в съответствие с указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в цитираното ППВС, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия въпрос.
Вторият въпрос е от значение за изхода на делото, но не е решен в противоречие с ППВС № 17/63 г. Според дадените в точка 7 от постановлението указания по приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява само в случай, че и пострадалият е допринесъл за настъпването им, като от значение при преценка наличието или липсата на принос е причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В съответствие с така дадените указания съставът на апелативния съд, приемайки за неоснователното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия /съобразявайки заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, според което ищецът би получил същите увреждания и при поставен предпазен колан/, не е намалил размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл, не би могло да се приеме противоречие между изводите на въззивния съд и цитираното постановление. В тази връзка следва да се посочи, че доводите за несъответствие на фактическия извод за липса на съпричиняващо вредоносния резултат поведение от страна на пострадалия с доказателствата по делото, за неправилно кредитиране заключение на експертиза и за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД представляват касационни основания за неправилност на решението /за необоснованост, за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон/, които не може да се обсъждат и разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и преценка на правилността му.
При този изход на делото [фирма] ще следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА, вр. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Л. Г. Г. сумата 2197, 50 лв. възнаграждение за осъществяваното безплатно представителство на ищеца Т. Я. Я. в касационното производство, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 29. 02. 2016 г. по гр. д. № 4153/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение № 4168 от 11. 06. 2015 г. по гр. д. № 80/2014 г. на СГС, ГО, 7 с-в, е осъдено [фирма], на осн. чл. 226 КЗ /отм./, да заплати на Т. Я. Я. допълнително сумата 80000 лв. /над присъдените с първоинстанционното решение 100000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 4. 11. 2013 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 4. 11. 2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА, вр. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Л. Г. Г., АК – [населено място], сумата 2197, 50 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ищеца Т. Я. Я. пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: