О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 12.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3439 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Т., чрез адв. К. М., АК – М., срещу решение от 03. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 81/2017 г. на ОС – Монтана, с което е потвърдено решение № 31 от 06. 02. 2017 г. по гр. д. № 680/2016 г. на РС – Лом, с което е допусната делба на четири земеделски имота между страните по делото, при дялове: Т. Н. Т. – 1/4 ид.ч., Т. К. А. – 1/12 ид.ч., Г. Т. С. – 1/12 ид.ч., П. Т. И. – 1/12 ид.ч., Й. П. И. – 1/8 ид.ч., М. Ц. М. – 1/16 ид.ч., Ф. М. П. – 1/16 ид.ч., Т. Д. Н. – 1/8 ид.ч., Г. М. М. – 1/8 ид.ч. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при незачитане на публично нотариално завещание от 8. 12. 1942 г., оставено от общия наследодател Й. М. П. в полза на Т. П. М., дядо на касатора. Претендират се съдебни разноски за касационното производство.
Ответниците по касационната жалба Т. К. А., Г. Т. С., П. Т. И., Й. П. И., М. Ц. М., Ф. М. П., Т. Д. Н. и Г. М. М. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд е приел, че страните са наследници на П. М. П., починал на 23. 10. 1950 г., като Т. Н. Т. е наследник на сина му Н. Т. П., Т. К. А., Г. Т. С., П. Т. И. – наследници от коляното на сина му П. П. М., Й. П. И., М. Ц. М. и Ф. М. П. – наследници на дъщеря му Е. П. А., а Т. Д. Н., И. Г. Н., Р. П. Ц. и Г. П. З. – наследници на дъщеря му Г. П. Ф., като И. Н., Р. П. и Г. З. са прехвърлили останалото от общия наследодател наследство на съделителката Г. М. М.. Приел е, че с решение № 376А от 12. 09. 1995 г. на ПК – [населено място] е възстановена собствеността на наследниците на П. П. върху процесните земеделски имоти. Не е зачел нотариален акт за публично завещание от 8. 12. 1942 г., с което П. М. П. завещава на Т. П. М. три земеделски имота – 7 дка от ливада от 9,5 дка в м. „К.“, 0, 200 дка от водна градина от 0, 600 дка в м. „Градините“ и 0, 200 дка от градина от 0,800 дка в м. „В село“. Завещанието не е взето предвид по съображения, че имотите, описани в същото, не са предмет на цитираното по-горе реституционно решение и не са включени в делбеното производство. В решението, с което се възстановява собствеността върху земеделски имоти в реални граници, не фигурира земеделски имот – ливада в м. „К.“, водна градина в м. „Градините“ и градина в м. „В село“.
Изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон /чл. 19, ал. 1 ЗН/ и за необоснованост на фактическия извод за липса на пълна или частична идентичност между процесните имоти и тези, предмет на завета, които оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, обсъждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Проверката за правилност на решението би могла да се извърши само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от значение за изхода на делото. Касационният съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение и не е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК. А и в случая липсва позоваване на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК, в редакцията на нормата до влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Не се твърди разрешаване на даден въпрос в противоречие с практиката на ВКС или противоречивото му разрешаване от съдилищата, нито има цитирана или представена съдебна практика. Не се обосновава и значението на разглеждането на даден въпрос за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 81/2017 г. на ОС – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: