О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети април хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4715 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А., чрез адв. Г. М., против решение № 4537 от 22. 06.2017 г. по гр. д. № 12782/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 03. 08. 2015 г., поправено с решение от 08. 07. 2016 г. по гр д. № 10506/2008 г. на Софийски районен съд, II ГО, 68 с-в, с което е допусната съдебна делба между А. Г. Н. и Д. Н. Атанасова на недвижим имот – дворно място от 740 кв.м., находящо се в [населено място], р-н „В.“,[жк], ул. „101“ № 6, съставляващо УПИ II-328, в кв. 22 по плана на [населено място], в.з. „Киноцентър I част“, заедно с построената в него вилна сграда от 58, 50 кв.м., състояща се от сутерен /включващ мазе-бар с кът към бара, техническа работилница, гараж и тоалетна/, етаж /антре, преддверие, дневна, кухненски бокс, тоалетна и тераса/ и полуетаж /две спални, баня, тоалетна и балкон/, при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба А. Г. Н. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот между съделителите при равни дялове, съставът на градския съд е приел валидност и допустимост на първоинстанционното решение. Приел е за неоснователни доводите във въззивната жалба за неправилност на същото, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нередовно призоваване на ищцата за проведените на 29. 04. 2015 г. и на 03. 07. 2015 г. съдебни заседания. Приел е, че за проведеното на 29. 04. 2015 г. заседание ищцата е била призована редовно на 26. 02. 2015 г., чрез адв. М. К., чийто пълномощия са били оттеглени на 4. 03. 2015 г., до който момент всички действия на пълномощника обвързват упълномощителя, съгласно чл. 35 ГПК. Приел е, че за следващото съдебно заседание, проведено на 03. 07. 2015 г., ответницата също е била призована редовно, по реда и при условията на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Прието е, че и при наличие на твърдяните от въззивницата процесуални нарушения, няма никакви данни това да се е отразило на правилността на решението, доколкото с въззивната жалба не се правят никакви искания по доказателствата, нито се въвеждат доводи срещу съсобствеността и правата на съделителите. Възприел е фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, според които ищцата и ответницата са съсобственици на процесния имот, при равни дялове. Ответницата Д. Н. А., леля на ищцата, е придобила 1/2 идеална част от правото на собственост на основание договор за дарение от 15. 09. 1997 г., сключен с н.а. № 28/1997 г. по описа на СРС, с който Н. А. А. и Е. Г. А. са дарили на дъщерите си Надежда Н. А. и Д. Н. А. по 1/2 идеална част от правото на собственост. Ищцата А. Г. Н. е придобила 1/2 идеална част на основание договор за дарение от 17. 04. 2006 г., сключен между нея и майка й Надежда Н. А.-У., с н.а. № 52/2006 г. на нотариус Ж. Б.. С решение от 20. 03. 2013 г. по гр. д. № 1580/2010 г. на Софийски градски съд, I г.о., 16 с-в, влязло в сила на 26. 08. 2014 г., е отхвърлен предявеният от Е. Г. А. и Н. А. против Н. Н. А.-У. иск с правно основание чл. 227, б.“в“ ЗЗД, за отмяна на дарението, извършено на 19. 09. 1997 г., с н.а. № 28/1997 г. по описа на СРС.
В изложението по чл. 280 ГПК са поставени два въпроса: а/. длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за съответствие на доклада по делото с изискванията на чл. 146 ГПК и, при липса на такова, да повтори опороченото действие, извършвайки отново доклад по делото и давайки указания на страните; б/. преклудират ли се права на страните за извършване на процесуални действия по събиране на доказателства и въвеждане на доводи и възражения, ако съдът не им е дал указания по реда на чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. Твърди се разрешаване на така поставените въпроси в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 700 от 6. 12. 2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., 3 г.о., решение № 549 по гр. д. № 56/2010 г., 4 г.о., решение № 172 по гр. д. № 386/2009 г., 3 г.о., решение № 385 по гр. д. № 1245/2009 г., 3 г.о., решение № 700 по гр. д. № 304/2010 г., 3 г.о./ – основания по чл.. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице.
Отговор на първия въпрос е даден с ТР № 1/2013 г., т. 2, с което се приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Сочената от касатора практика на ВКС в обратния смисъл е формирана преди приемане на тълкувателното решение и не е актуална.
Действията на въззивния съд напълно съответстват на постановките на тълкувателното решение. Въззивната жалба не съдържа никакви оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл. 146 ГПК /като основания за неправилност на решението на районния съд въззивницата е посочила нередовното й призоваване за проведените на 29. 04. 2015 г. и на 03. 07. 2015 г. съдебни заседания, което я лишило от възможност да направи своевременно редица искания и възражения/, нито със същата се правят доказателствени или други искания. Поради това, въззивният съд не е имал основание да указва на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат заради несъответствие на действията на съда във връзка с доклада с изискванията на чл. 146 ГПК.
Вторият поставен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Освен посочените по-горе оплаквания, с въззивната жалба не се правят никакви искания по доказателствата, нито се въвеждат доводи и възражения, чието упражняване е свързано със спазване на преклузивни срокове. Съответно, въззивният съд въобще не се е произнасял по такива искания – неприемайки ги за разглеждане като недопустими или оставяйки ги без уважение, като неоснователни.
С оглед на горното, не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба А. Г. Н. не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и няма данни да е направила такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4537 от 22. 06.2017 г. по гр. д. № 12782/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: