2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 06.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1908/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С., чрез адв. Д. В. и адв. Л. П., САК, срещу определение № 175 от 30. 03. 2018 г. по гр. д. № 4221/2017 г. на ВКС, II г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. против решение № 241 от 07. 07. 2017 г. по в. гр. д. № 290/2017 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени субективно съединените им искови претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Д. Р. С., за присъждане на обезщетения за ползване, в периода 28. 03. 2011 г. – 28. 03. 2016 г., на собствените на ищците по 1/6 идеални части от процесните имоти, с размери от по 1010, 25 лв. всяка от тях. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението в обжалваната част и се иска отмяната му и разглеждане на касационните жалби в посочените части.
Ответникът по частната жалба Д. Р. С., чрез адв. В. Л., не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Настоящият състав споделя становището, според което в случаите на подадена касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по съединени искове, между които има връзка на обусловеност, от значение при определяне допустимостта на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (съотв. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.86/2017 г.) на решението и по обусловения иск е цената на обуславящия. Ако същата надхвърля предвидения в цитираната норма размер, то ще е допустима касационната жалба и в частта по обусловения иск, независимо от цената му. При липсата на изрична уредба на коментираната хипотеза в процесуалния закон, настоящият състав възприема горното тълкуване на чл. 280, ал. 3, т. 1 (преди чл. 280, ал. 2, т. 1) ГПК, тъй като същото отчита зависимостта на обусловения иск от изхода на делото по съединения с него обуславящ. На тази връзка на зависимост се основава и промяната на посочената разпоредба, според която съединените с исковете за собственост обуславящи ги искове подлежат на касационно обжалване, независимо от цената им. Подобно разбиране е възприето в определение № 700 от 18. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6839/2014 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 29 от 19. 02. 2003 г. по ч. гр. д. № 36/2003 г. на ВКС, 5-чл. с-в, както и в мотивите към редица определения, постановени в производства по чл. 288 и чл. 274 ГПК (определение № 436 от 21. 11. 2008 г. по ч. гр. д. № 1989/2008 г., 2 г.о., определение № 204 от 28. 03. 2013 г. по гр. д. № 1430/2013 г., 4 г.о., определение № 902 от 11. 07. 2013 г. по гр. д. № 2623/2013 г., 4 г.о., определение № 97 от 8. 02. 2007 г. по гр. д. № 3805/2016 г., 3 г.о., определение № 183 от 15. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2241/2013 г., 1 г.о. и др.).
В случая, тъй като въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС подлежи на касационно обжалване, то ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не важи при преценка обжалваемостта на решението по съединените обусловени искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и подадената срещу тях касационна жалба е допустима, независимо, че цената им е под 5000 лв.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 175 от 30. 03. 2018 г. по гр. д. № 4221/2017 г. на ВКС, II г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. В. С., Р. В. С. и И. Г. С. против решение № 241 от 07. 07. 2017 г. по в. гр. д. № 290/2017 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковите им претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Д. Р. С., за присъждане на обезщетения за ползване, в периода 28. 03. 2011 г. – 28. 03. 2016 г., на собствените на ищците по 1/6 идеални части от процесните имоти, с размери от по 1010, 25 лв. всяка И ВРЪЩА делото на състава на ВКС за произнасяне по допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по тези искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: