О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 03.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3528 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. и Й. И. М., подадена чрез пълномощника им адв. Г. Ц., АК – Монтана, против решение от 09. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 110/2017 г. на ОС – Монтана, с което е потвърдено решение от 17. 03. 2017 г. по гр. д. № 325/2016 г. на РС – Берковица, с което е отхвърлен предявеният от М. И. Т. и Й. И. М. срещу Община – Берковица иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Берковица, с площ от 1440 кв.м., изобразен като площад-градинка между точки ОК 72, ОК 73, ОК75, ОК 76, ОК 77, ОК 53, ОК 54 ОК 55, ОК 72 на скица № 56/12. 03. 2015 г. , издадена от Община – Берковица. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответната страна по касационната жалба Община – Берковица изразява становище за правилност на атакуваното решение и липса на основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. И. Т. и Й. И. М. против Община – Берковица установителен иск за собственост, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния и излагайки и собствени такива, е приел, че по улично-регулационния план от 1908 г. имотът е бил нанесен с пл. № 209 и предвиден за изграждане на площад. Към този момент е действал Закона за благоустройство на населените места в Княжество България, по силата на който уличнорегулационният план е имал пряко отчуждително действие. Предвиденото по плана мероприятие (изграждане на площад) не е било реализирано. Ищците са единствени законни наследници на Г. И. Р. (с оглед отказите от наследство от две от дъщерите му). С н.а. № 129/12. 08. 1924 г. Г. Р. и И. Р. били признати за собственици по давност на дворно място от 2,5 дка, находящо се в [населено място], при граници и съседи: път, С. И., Г. С., включващо и спорните 1440 кв.м. Прието е, че до 1953 г. Г. Р. и съпругата му обработвали и стопанисвали процесния имот, но след смъртта на сина им през същата година преустановили поддържането му и спрели да се интересуват от него. През 1955 г. на спорното място общината направила градинка – мястото било разорано по нареждане на кмета, засадено с дървета, оградено, бил оформен площад и улици около градинката. По кадастралния и регулационен план от 1964 г., одобрен със заповед № 505/11. 03. 1964 г., имотът е бил отреден за градинка, каквато вече е била направена. Няма данни за проведено отчуждително производство по действащия към този момент Закон за планово изграждане на населените места. В разписния лист към кадастралния план от 1964 г. имотът е бил записан на Община – Берковица. Прието е, че в продължение на повече от петдесет години, считано от 1955 г. до сега, процесният имот е стопанисван и владян от общината и е бил придобит по давност, като първоначално е бил държавна, а впоследствие общинска собственост. Наследниците на Г. Р. са изгубили правото си на собственост върху имота.
Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съдържа множество оплаквания за постановяване на въззивното решение при неизпълнение на задължението на въззивния съд да прецени валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, да изложи собствени мотиви – разбираеми и непротиворечиви, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон (чл. 5, ал. 3 ЗОС и др.). Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК. Разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Преценка за законосъобразност на решението се извършва само в случай на допускането му до касационно обжалване. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. А и в случая позоваването на точки 1 и 2 на цитираната норма в редакцията й до влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/17г.) е формално и общо – твърди се, че въззивното решение „противоречи на константната практика на Върховния касационен съд и е в противоречие с практиката на останалите съдилища“, без да се обосновава в какво се изразява това противоречие.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 110/2017 г. на ОС – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: