2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 26.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2908/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. А. А. против разпореждане № 472 от 10. 04. 2018 г. по гр. д. № 569/1992 г. на Районен съд – [населено място], с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2 ГПК, подадената от същата молба за отмяна на влязло в сила решение № 34 от 09. 05. 1996 г. по гр. д. № 569/1992 г. на РС – [населено място]. Поддържа се незаконосъобразност на разпореждането и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С решение № 34 от 09. 05. 1996 г. по гр. д. № 569/1992 г. на РС – [населено място] е възложен в дял на С. А. А. парцел VI-591, в кв. 71 по плана на [населено място], ведно с построените в него къща, кухня и сая, а на Л. Т. С. е възложен парцел I – 591, в кв. 71 по плана на [населено място], ведно с построените в него сайвант и плевня. Л. С. е осъдена да заплати на С. А. сумата 34000 лв. за уравнение на дяловете. Изнесен е на публична продан допуснатият до делба лек автомобил м. „Москвич 408“, ДК № Вт 62-75.
В молбата за отмяна на решението не се съдържа позоваване на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, нито се сочат конкретни обстоятелства във връзка с изчерпателно предвидените в цитираната норма основания за отмяна. Не е бил приложен и документ за внесена държавна такса по молбата за отмяна.
При тези данни, преценката на администриращия съд, според която молбата за отмяна не е отговаряла на изискванията на чл. 306, ал. 1, вр. чл. 261 ГПК е правилна, а извършените действия по чл. 306, ал. 2 ГПК – законосъобразни. Дадените с разпореждане от 27. 02. 2018 г. указания са ясни, разбираеми, подробни, като молителката е предупредена изрично и за последиците в случай на неизпълнението им.
Правилна е и преценката, според която с подаденото искане вх. № 899/12. 03. 2018 г. нередовностите на молбата за отмяна не са били отстранени (изпълнено е било само указанието за внасяне на държавна такса в размер на 45 лв. по сметка на ВКС). Уточняващата молба съдържа оплаквания за неправилност на решението по допускане, а не по извършване на делбата, чиято отмяна се иска (твърди се, че един от делбените имоти е следвало да се изключи от делбеното производство, тъй като бил собствен на молителката), както и оплаквания за неправилност на решението по извършване на делбата, поради постановяването му при следните нарушения: несъобразяване от съда със скица на вещото лице М. Г., представена в проведеното на 14. 03. 1996 г. заседание и устните разяснения на експерта; възлагане на ответницата на имот, от който молителката има преобладаващ дял, с което фактически е извършена продажба без съгласието на молителката. Твърди се и неприемане и връщане от молителката на платените й от съделителката Л. С. суми за уравнение на дяловете. Сочат се и нарушения при изпълнение на решението по извършване на делбата – съобразяване с представена пред съдебния изпълнител от вещо лице „фалшива скица“, по която на 21. 05. 1997 г. била поставена „разделителна линия“ между двата имота. Излагат се и обстоятелства за извършени кражби на движими вещи, „изписвани за бракувани“, както и за последващи разпоредителни сделки с имота от ответницата по молбата за отмяна (съделителката Л. С.), сключени въпреки противопоставянето от страна на молителката. Твърди се, също, че възложеният на ответницата имот е изключително необходим на молителката, че делото е било „предварително уговорено“ със съдията и постановеното във втората фаза по делбата решение е несправедливо.
Като е приложил чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286 ГПК и е върнал подадената молба за отмяна, районният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 472 от 10. 04. 2018 г. по гр. д. № 569/1992 г. на Районен съд – [населено място], с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2 ГПК, подадената от С. А. А. молба за отмяна на влязло в сила решение № 34 от 09. 05. 1996 г. по гр. д. № 569/1992 г. на РС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: