2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 14.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2441/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Я. К., чрез адвокатите А. К. и В. Л., срещу решение № 687 от 2. 02. 2017 г. по гр. д. № 6515/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II А възз. с-в, с което е потвърдено решение № II-65-59 от 03. 04. 2015 г. по гр. д. № 27754/2009 г. на Софийския районен съд, 65 с-в в частта, с която е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, апартамент № 41, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] с площ от 104, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, входно антре, антре между стаите и два балкона, ведно с избено помещение № 3 с площ от 5, 95 кв.м., заедно с 2,647 % идеални части от общите части на сградата, и е постановено получената сума да бъде разпределена между съсобствениците съобразно дяловете им – 4/6 за М. Ф. Х. и по 1/6 ид. ч. за Н. Я. К. и А. Б.. Твърди се неправилност на решението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и извършване на делбата чрез възлагане на процесния апартамент на касатора. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. Ф. Х., чрез адв. В. П., и А. Б., чрез адв. С. И., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, процесният недвижим имот – апартамент и е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съсобствениците съобразно дяловете им в съсобствеността. За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че с влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба на процесния апартамент между М. Х., Н. К. и А. Б., при квоти: 4/6 ид.ч. за М. Х. и по 1/6 ид.ч. за Н. К. и А. Б.. Приел е, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на апартамента на публична продан, тъй като същият е неподеляем, а възлагателната претенция на съделителката М. Х. по чл. 349, ал. 2 ГПК е отхвърлена с влязло в сила решение (в частта, отхвърляща претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, първоинстанционният акт не е обжалван).
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК, но със същото не се поставят материалноправни или процесуалноправни въпроси. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и на направените възражения и доводи на страните. По-конкретно, твърди се необсъждане на представена от касатора епикриза, установяваща наличие на здравословни проблеми у същия. Поддържа се и постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 249, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неразглеждане и неуважаване възлагателната претенция на касатора. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на решението би могла да се извърши само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. Касационният съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
Дори да се приеме, че с изложението са формулирани правни въпроси, свързани с приложението на чл. 248 ГПК и чл. 249, ал. 2 ГПК, то разглеждането им не би могло да повлияе на изхода на делото. В случая, единственият начин за извършване на съдебната делба е изнасяне имота на публична продан. Допуснатият до делба апартамент е неподеляем, съсобствениците са трима, единствената направена в срок възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е на съделителката М. Ф. Х. и същата е отхвърлена с влязло в сила решение на районния съд. При преценка на основателността на тази претенция са съобразени разясненията по приложение на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), съотв. чл. 349, ал. 2, дадени с ТР № 1/2004 г., т. 8, според които цитираната норма не намира приложение при нито една от хипотезите на смесена съсобственост, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (напр. прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, какъвто е настоящият случая). По същите съображения неоснователна би се явила и възлагателната претенция на Н. К., дори и да бе направена в срок. От друга страна, въпросите са поставени във връзка с необсъждането на епикриза изх. № ДК-07-0004/2016 г., касаеща здравословното състояние на съделителя К.. Обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на съделителите, нямат никакво значение при преценка основателността на възлагателните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което и доказателствата в тази връзка са напълно неотносими към спорния предмет.
Дори да се приеме, че с изложението са формулирани правни въпроси, свързани с приложението на чл. 248 ГПК и чл. 249, ал. 2 ГПК, разглеждането на които би могло да повлияе на изхода на делото, то не се обосновава наличие на нито едно от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят Н. К. ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба М. Ф. Х. сумата 2400 лв., а на А. Б. сумата 900 лв., които суми представляват направени от същите разноски за адвокатски възнаграждения за изготвяне, подписване и подаване на отговори на касационната жалба, платени, съответно, на адвокатите В. П. и С. И..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 687 от 2. 02. 2017 г. по гр. д. № 6515/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II А възз. с-в.
ОСЪЖДА Н. Я. К. да заплати на М. Ф. Х. сумата 2400 лв., а на А. Б. сумата 900 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: