О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 09.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3825 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община – Благоевград против решение № 3128 от 06. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 243 на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 861 от 01. 02. 2017 г. по гр. д. № 1590/2016 г. на РС – Благоевград, с което е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община – Благоевград, че Н. А. К. и Г. Е. К. са собственици по давност на поземлен имот с идентификатор 04279.623.81 по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10. 05. 2006 г., с площ от 497 кв.м. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Иска се и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Ответниците по касационната жалба Н. А. К. и Г. Е. К., чрез адв. Г. Ю., изразяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен установителният иск за собственост на процесния имот, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищците са съпрузи от 1971 г. Процесният имот бил на бащата на ищцата, който го предоставил на ищците за построяване на къща. През 1973-1974 г. ищците построили върху имота еднофамилна жилищна сграда и оградили същия. Оттогава до сега владеят къщата и дворното място непрекъснато и необезпокоявано. Никой, включително и общината, не им е оспорвал собствеността. През 2008 г. се снабдили с нотариален акт за собственост по давност върху жилищната сграда, със статут на незаконен търпим строеж. Когато предприели действия по снабдяване с нотариален акт за собственост и за дворното място узнали, че през 2015 г. имотът бил актуван като частна общинска собственост. За пръв път имотът е включен в кадастралния и регулационен план на града през 1998 г. – като имот пл. № 6066, който попада в парцели X.-7929,7927,6066, ХV-7929,6066, и X.-6063,6066, а през 2006 г. бил нанесен в одобрената кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор 04279.623.81. Имотът имал земеделски характер и до 1973 г. родителите на ищцата отглеждали там тютюн и царевица, а след заграждането му от ищците върху мястото били посадени овощни дръвчета и лозе. По разписния лист към първия кадастрален план на местността от 1998 г. имотът бил записан като собственост на ищеца Г. Е. К., а в издадената от общината скица № 318/17. 04. 1992 г. е посочено, че същият е извън регулация и се води собственост на А. К. И. (баща на ищцата). През 2015 г. в кадастралните регистри имотът бил записан като собственост на Община – Благоевград, на основание съставения АЧОС № 5368/28. 09. 2015 г. За пръв път общината е подала данъчна декларация за имота на 22. 10. 2015г. В акта за частна общинска собственост е посочено, че имотът е актуван като общински на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост.
От правна страна е прието, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност, чрез осъществявано от 1973-1974 г. до сега владение. За неоснователно е прието възражението на общината за придобиване на собствеността върху имота, както и за приложимостта на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС. Прието е, че като основание за придобиване на собствеността в акта за частна общинска собственост е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, според която общинска собственост са имотите и вещите, придобити чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закон, а в случая не е доказано общината да е станала собственик на някакво придобивно основание. Доводът за придобиване на собствеността на осн. чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОбС в редакцията от 1996 г. до 1999 г. (ДВ, бр. 96/99 г.) е приет за неоснователен по съображения, че имотът не е бил с неустановен собственик. Бил е стопанисван от родителите на ищцата, впоследствие от ищцата и съпруга й, в разписния лист към първия кадастрален план за района е бил записан на името на ищеца, а преди това се е водил като собственост на бащата на ищцата. Прието е, че след като общината не е доказала настъпването на факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, съставеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на имота, както и че не е установено преди 1996 г. имотът да е бил придобит от държавата на някакво основание.
В изложението по чл. 280 ГПК са поставени два въпроса, засягащи следните проблеми: а/. следва ли съдът, при преценка основателността на посоченото от ищците по иск за собственост придобивно основание давност, служебно да съобрази действащите във времето нормативни ограничения и забрани за придобиване на давност имоти държавна и общинска собственост; б/. осъществено ли е придобивното основание по чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в редакцията на нормата от 1996 г. до 1999 г. (изм. ДВ, бр. 96/1999 г.) по отношение на безстопанствен имот с неизвестен собственик и допустимо ли е доказателствената стойност на акт за общинска собственост, съставен на основание посочената норма, да бъде оборвана чрез свидетелски показания, несъдържащи информация за границите на владения имот. Поддържа се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, както и че разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси.
Според приетото в посочените и представени от касатора решения на ВКС – решение № 27 от 15. 04. 2016 г. по гр. д. № 3554/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 62 от 29. 03. 2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г., 1 г.о., ако по време на отреждането на имотите със съответния кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен и преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. При решаване на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно следва да вземе предвид законовите забрани и ограничения за придобиване на имоти по давност, тъй като същите са установени в публичен интерес и нормите, които ги предвиждат, са императивни.
Изводите на въззивния съд не противоречат на цитираната практика. За да приеме неоснователност на възражението на общината за придобиване на процесния имот на осн. чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в редакцията на разпоредбата от 1996 г. до 1999 г. (ДВ, бр. 96/99г.), съдът е съобразил установените по настоящото дело факти – записването на имота като собственост на ищеца Г. Е. К. в разписния лист към първия кадастралния план от 1998 г., записването на имота преди 1998 г. като собственост на бащата на ищцата А. К. И., което е отбелязано и в издадена от Община-Благоевград през 1992 г. скица, стопанисването на имота до 1973 г. от родителите на ищцата, а от 1973 г. до сега от ищците, липсата на данни имотът на е обобществяван, да е стопанисван от селскостопански организации, да е одържавяван или отчуждаван. На тези обстоятелства се основават правните изводи на съда, според които държавата и общината не са придобили собствеността на основание чл. 6, ал. 2 ЗС в редакцията от 1951 г. до 1991 г. (ДВ, бр. 77/91 г.) и чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в редакцията й от 1996 г. до 1999 г. (ДВ, бр. 96/99г.), а установената в чл. 86 ЗС забрана и разпоредбата на пар. 1 ЗД ЗС са неприложими. Тоест, различните правни изводи, касаещи основателността на предявените искове, се дължат на различна фактическа обстановка по отделните дела, а не на противоречиво тълкуване и прилагане на правна норма.
Не е налице и основанието по чл.. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. По формулираните от жалбоподателя въпроси има създадена богата съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което разглеждането на поставените с въпросите проблеми не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на делото Община – Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на Н. К. и Г. К. разноските, направени от същите за водене на делото пред настоящата инстанция. От приложените към отговора на касационната жалба договори за правна защита и съдействие е видно, че всеки от ищците е платил по 500 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адв. Г. Ю.. Направеното от общината възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по искове по чл. 108 ЗС за недвижими имоти възнаграждението е не по-малко от 600 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В случая е изготвен един общ отговор на касационната жалба от името на ищците – съпрузи, в който са изложени доводи за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и правилност на същото, поради което договореното възнаграждение от 1000 лв. (по 500 лв. за всеки от съпрузите-ищци) е прекомерно. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, от така направените от ищците разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. следва да се присъди сумата 700 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3128 от 06. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 243/2017 г. на ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА Община – Благоевград, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Е. К. и на Н. А. К. общо сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: