4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4140/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], чрез адв. Ж. Ч., АК – Р., частна жалба против определение № 828 от 29. 09. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 203/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 44 от 08. 08. 2017 г. на съдия по вписванията при РС – Разград, с което е отказано поисканото от [фирма] заличаване на възбрана върху имот с площ от 292 кв.м., нанесен като ПИ с идентификатор № 61710.502.1759 по одобрената КККР на [населено място], , с адрес [населено място], [улица], която възбрана е вписана под рег. № 1659 от 5. 04. 2013 г., № 75, т. 1, стр. 8405, Служба по вписванията – [населено място], с разпореждане на държавен изпълнител от 5. 04. 2013 г. по изп.д. № 59/2013 г. при СИС при РС – Разград, на основание обезпечителна заповед от 10. 01. 2013 г., издадена по ч. гр. д. № 642/2012 г. на ВАпС, с което е допуснато обезпечение на предявени от И. Х. М. против [фирма] искове за сумите: 49920 лв., дължима на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД; 2815, 56 лв., дължима на осн. чл. 86 ЗЗД; 4992 лв., дължима на осн. чл. 92 ЗЗД, предмет на гр. д. № 440/2012 г. на ОС – Разград.
Излагат се съображения за неправилност на определението, изразяваща се в неправилно тълкуване и прилагане на чл. 175, ал. 1 ЗЗД и на чл. 31 ПВ. Поддържа се, че придобиването на описания имот на публична продан от [фирма] заличава не само вписаните ипотеки, но и вписаните възбрани, съставляващи тежести върху имота, както и че дружеството, като приобретател на имота, има правен интерес да иска заличаване на възбраната.
С определение № 81 от 29. 03. 2018 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“.
По посочения въпрос е постановено тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от [фирма] заличаване на възбраната, наложена върху възложения на дружеството-заявител, след проведена по реда на ГПК публична продан, недвижим имот съставът на окръжния съд е приел, че по въпроса дали с извършването на публична продан се погасяват, на осн. чл. 175, ал. 1 ЗЗД, и вписани върху имота възбрани, е формирана противоречива практика на ВКС. Прието е, че в случая не са налице основания за заличаване на възбраната, тъй като същата е наложена като обезпечителна мярка по предявени осъдителни искове за парични вземания, които искове са уважени и молбата на дружеството по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение е оставена без уважение. Прието е, че съгласно чл. 31 ПВ вписването на възбраната би могло да бъде заличено по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е постановило гаранцията или обезпечението – в случая на съда, каквото нареждане няма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: а/. дали по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, след извършена по реда на ГПК публична продан на недвижим имот, подлежат на заличаване вписаните върху имота преди публичната продан възбрани; б/. налице ли е правен интерес купувачът на възложен, след проведена по реда на ГПК публична продан, недвижим имот да поиска заличаване на вписани преди публичната продан възбрани върху имота. Твърди се решаването им в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и противоречивото им решаване от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).
Така поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на окръжния съд.
Към настоящия момент по същите има формирана задължителна съдебна практика с приетото тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т.д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3. Според дадените със същото разяснения, възбраната на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права. Отговорено е, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.Относно наложените възбрани като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е разяснено, че същите не се вдигат при уважаване на обезпечения иск, тъй като съдебното решение, с което искът се уважава „поглъща“ всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.
В случая, възприетото от състава на окръжния съд становище, според което разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима за възбраните и след проведена публична продан наложената върху недвижимия имот възбрана не е погасена по право и не подлежи на заличаване само на това основание не противоречи на тълкувателното решение. Съответства на същото и изводът, че възбраната не следва да се заличава, тъй като същата е наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, обезпечените искове са уважени и с влязло в сила определение по чл. 402 ГПК е отказано отмяна на обезпечението. За пълнота следва да се посочи и липсата на данни и твърдения правата на ищеца по влязлото в сила осъдително решение по обезпечения с възбраната иск да са реализирани чрез изготвяне на влязло в сила разпределение на постъпленията от публичната продан между кредиторите, в което и той да е включен като взискател, и да е направено плащане на получената от проданта сума по съразмерност и според привилегиите, съгласно разпределението.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4140/2017 г. на ВКС, 1 г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 828 от 29. 09. 2016 г. по в. ч. гр. д. № 203/2017 г. на Разградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: