5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 18.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3654/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Е. Н., чрез адв. Р. Д., против решение № 140 от 23. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 73/2017 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 06. 02. 2017 г. по гр. д. № 1281/2016 г. на Търговищкия районен съд и е отхвърлен предявеният от Н. Е. Н. срещу К. П. Н., С. И. Е. и Е. И. Н. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ III-212, с площ от 1785 кв.м., в кв. 4 по плана на [населено място], общ. Търговище, заедно с построената в него къща и всички стопански постройки. Поддържа се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му и уважаване на иска. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му. Развиват се и оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Ответниците по касационната жалба К. П. Н., С. И. Е. и Е. И. Н. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
От исковата молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК във въззивното производство с молба вх. № 1424/13. 04. 2017 г. се установява, че предявеният иск е за делба на дворно място, съставляващо УПИ III-212, с площ от 1785 кв.м., в кв. 4 по плана на [населено място], общ. Търговище, заедно с построената в него къща в южната (югозападната) част и всички стопански постройки, БЕЗ полумасивна жилищна постройка, долепена до стопанската постройка в северната (североизточната) част на имота. Твърди се, че ищцата е собственик на 6/9 от описания имот и сгради, като 1/3 ид.ч. е придобила по наследство от родителите си Е. Н. Р. и С. И. Р., които са били собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 14/1958 г., а 1/3 ид.ч. по завещание от брат й С. Е. Н., а всеки от ответниците – собственик на по 1/9 идеална част, по наследство от И. Е. Н., който към смъртта си е придобил собствеността по наследство от родителите си Е. и С. Р.. Твърди се, че полумасивната жилищна постройка в северната част, представляваща пригодени за живеене от ищцата и съпруга й стопанска постройка и гараж, са нейна изключителна собственост.
В отговора на първоначалната искова молба ответниците са заявили, че мястото и сградите са разделени преди двадесет години, като ищцата получила северната част, ведно с построените в нея гараж, стопански постройки и прилепена към тях полумасивна жилищна сграда, а ответниците – южната част, ведно с построените в нея полумасивна жилищна сграда и стопански постройки. В съответствие с договора между двете реални части на дворното място била поставена ограда и оттогава до сега ищцата и ответниците владеят частта от дворното място и намиращите се в него постройки, като са ги придобили и по давност. В отговор на уточняващата молба са заявили, че наследодателите им са живели в полумасивното жилище в северната част на дворното място, което не е предмет на делбата, както и че същото не е пригодено за живеене от ищцата, а от общите им наследодатели.
За да приеме неоснователност на предявения иск за делба и отхвърли същия, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че Е. Р. и С. Р., починали, съответно 1968 г. и 1974 г., са оставили за законни наследници децата си Н. Е. Н. (ищца), С. Е. Н., починал на 31. 10. 2011 г., и И. Е. Н., починал 2002 г. и оставил за наследници ответниците К. П. Н. (съпруга), Е. И. Н. и С. И. Е. (деца). Със саморъчно завещание от 23. 01. 2010 г. С. Е. Н. завещал на ищцата Н. Е. Н. наследствения си дял от процесния недвижим имот. На 17. 12. 1958 г., с н.а. № 14/1958 г., Е. и С. Р. са купили процесния парцел, ведно с къща и стопански постройки. Прието е, въз основа на събраните гласни доказателства, че към закупуване на имота в същия имало стара турска къща, разрушена от наследодателите, постройка („бръснарничка“) от към улицата и стопански постройки. Наследодателите на ищците живеели в стаичка в северната част на имота, а семейството на сина им И. Р. си пристроил помещения към постройката (бръснарницата) откъм улицата (в южната част). На 11. 10. 1991 г. наследниците на Е. и С. Р. – И. Н., К. Н. и С. Н. са сключили писмен договор, с заверка на подписите им от кмета на [населено място], за „подялба“ на процесното дворно място и сгради, по силата на който С. Е. Н. и Н. Е. Н. „да притежават“ общо къща от две стаи, един салон, сеновал, гараж, две мази и част от 710 кв.м. от дворно място, а И. Н. – останалата част от 790 кв.м. от дворното място и къщата от три стаи, два салона, маза, баня и сеновал. Прието е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесното дворно място съставлява УПИ III-212, в кв. 4 по плана на [населено място] от 1930 г., непроменян оттогава. Дворното място е разделено между ищцата и ответниците с ограда. В частта, ползваща се от ищцата (североизточната част) има следните постройки: двуетажна стопанска кирпичена постройка от 60, 50 кв.м., която на първия етаж има стая с жилищни функции от 12 кв.м. и маза към нея, а останалата част е за гледане на животни; тухлена жилищна сграда с площ от 33, 80 кв.м., състояща се от антре, коридор и една стая, стопанска тухлена постройка от 18 кв.м., стопанска тухлена постройка от 16 кв.м., стопанска кирпичена постройка за животни от 19, 60 кв.м. и гараж от 20, 10 кв.м. В частта, ползваща се от ответниците (югозападна част) съществуват следните постройки: кирпичена жилищна сграда с площ от 46, 70 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, пристроена към нея кирпичена жилищна пристройка от 33, 70 кв.м. от стая и коридор, пристроени към къщата тухлена лятна кухня от 13 кв.м., тухлена баня от 7, 20 кв.м., тухлена маза от 14, 50 кв.м., тухлена маза от 14, 50 кв.м., навес от 17, 60 кв.м., кирпичена стопанска постройка за инвентар и дърва от 50, 40 кв.м., тухлена стопанска постройка от 130 кв.м. със сеновал за гледане на животни. Постройките са строени без строителни книжа. В действащия регулационен план от 1930 г. не е отразена нито една постройка, но същите са заснети в кадастралния план от 1998 г. Дворното място е разделено с телена ограда, има два административни адреса и граничи с две улици. Площите на всяка от оградените реални части са над 500 кв.м., частта на ищцата има 24, 20 м. лице към [улица], а частта на ответниците има лице 57, 10 м. към [улица]Прието е, въз основа на събраните гласни доказателства, че от около 30 години ищцата и ответниците владеят и ползват съответните реални части от дворното място и намиращите се в тях постройки, според сключения договор.
От правна страна съдът е приел, че искът за делба е неоснователен, тъй като ищцата е изключителен собственик на североизточната част от урегулирания поземлен имот, ведно с намиращите се в същата постройки (описани по-горе), а ответниците са изключителни собственици на югоизточната част от урегулирания поземлен имот, ведно с намиращите се в същата постройки (описани по-горе). Прието е, че ответниците са придобили по давност частта от имота и сградите върху нея, чрез осъществявано от 11. 10. 1991 г. владение. Доводът на въззиваемата за преклудиране на това възражение е приет за неоснователен, по съображения, че разпоредбата на чл. 342 ГПК се явява специална спрямо чл. 133 ГПК и възражението за придобивна давност може, да бъде направено в първото заседание по делото. Прието е, че е било възможно придобиване по давност на реалните части от урегулирания поземлен имот, съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.), съотв. чл. 200 ЗУТ, тъй като същите са отговаряли на изискванията чл. 19 ЗУТ за минимална площ и лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения, че със същото съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание. Въззивният съд се е произнесъл по претенцията за допускане на съдебна делба, като е съобразил уточнението на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, направено пред въззивната инстанция по реда на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК и в съответствие с ТР № 1/17. 07. 2001 г., т. 4 и ТР № 1/9. 12. 2013 г., т. 5 на ОСГТК на ВКС, според което уточнение обектите, предмет на иска за делба, са следните: дворно място, съставляващо УПИ III-212, с площ от 1785 кв.м., в кв. 4 по плана на [населено място], общ. Търговище, построената в югоизточната част полумасивна жилищна сграда, както и всички стопански постройки в урегулирания поземлен имот. По така предявения иск се е произнесъл и въззивният съд. Не води до обратния извод обстоятелството, че в диспозитива на решението не е уточнено в югозападната или североизточната част се намира полумасивната жилищна сграда, предмет на иска за делба. С уточняващата молба е конкретизирано, че обект на делбата е само една жилищна сграда – тази в югозападната част на имота, не и полумасивното жилище в североизточната част, което се ползва от ищцата.
В останалата част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и касационната жалба съдържат оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения: а/. произнасяне по незаявено от ответниците възражение за придобивна давност, евентуално (в случай, че се приеме, че такова е направено в първото открито съдебно заседание пред районния съд) – разглеждане и произнасяне по преклудирано възражение за придобивна давност (направено след срока по чл. 133 ГПК); б/ уважаване на доказателствено искане (приемане като писмено доказателство на договор от 11. 10. 1991 г.) в нарушение на забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК; в/. произнасяне по основания за неправилност, непосочени с въззивната жалба и несвързани с прилагането на императивна правна норма; г/. постановяване на решението, без да се обсъдят и преценят всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните. Поддържа се и необоснованост на акта, поради несъответствие фактическите изводи на съда с доказателствата по делото. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на решението би могла да се извърши само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. Касационният съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направени такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 23. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 73/2017 г. на ОС – Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: