О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 08.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2111 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Б. и К. Г. Б. против решение № 2 от 16. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 410/2016 г. на ОС – Ямбол, с което е потвърдено решение № 455 от 16. 09. 2016 г. по гр. д. № 911/2016 г. на РС – Ямбол, с което е уважен предявеният от Кооперация „Я. популярна каса“, [населено място], против Б. Й. Б. и К. Г. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване собствеността и предаване владението върху апартамент № 131, на 1 ет., вх. Ж, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица], с площ от 60, 37 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 1 от 7, 26 кв.м., който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 87374.548.62.17.131 по одобрената КККР на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на ревандикационния иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба – Кооперация „Я. популярна каса“, [населено място], изразява становище за правилност на атакуваното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд, препращайки към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива е приел, че Кооперация „Я. популярна каса“, [населено място], е собственик на процесния апартамент, като го е придобила след участие в проведена по реда на ГПК публична продан, с постановление за възлагане на недвижим имот от 20. 05. 2013 г. по изп.д. № 2178/2008 г. на ДСИ при ЯРС, влязло в сила, вписано на 3. 06. 2013 г., с вх. р. № 4936,т.11, стр. 187. Приел е, че ответниците Б. Й. Б. и К. Г. Б. държат апартамента без основание. Сключеният между кооперацията и бившия собственик Б. Б., след приключване на проданта, договор за наем от 30. 05. 2013 г. е бил със срок на действие до края на месец април 2014 г. и е прекратен с нотариална покана, отправена на 26. 05. 2014 г. от кооперацията-наемодател до ответника-наемател и получена от последния на 4. 06. 2014 г. Приел е, че сключеният между кооперацията и сина на ответниците Г. Б. Б. на 7. 08. 2014 г. предварителен договор за сключване на окончателен за покупко-продажба на процесния апартамент е бил развален от обещателя на 21. 06. 2016 г., на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради неизпълнение задължението на купувача по т. 2.3.3. от предварителния договор – за изплащане на сумата 5000 лв., съставляваща част от продажната цена, в срок до 8. 09. 2014 г., и изплащане на сумата 17000 лв., представляваща остатъка от дължимата продажна цена, в срок до 14. 10. 2014 г. Поради разваляне на договора, е прието за неоснователно възражението на ответниците, че обитават апартамента на правно основание, тъй като са допуснати в същия от сина им Г. Б., на когото владението е било предадено доброволно от кооперацията, с подписване на предварителния договор.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, първите два от които са: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към спорното право доказателства и да формира собствени фактически изводи въз основа на тях; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Твърди се разрешаване на тези въпроси в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 157 от 30. 10. 2012 г. по т.д. № 696/11 г., 2 т.о., решение № 89 от 17. 07. 2009 г. по т.д. № 523/08 г., 2 т.о., решение № 546 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 856/09г., 4 г.о. и решение № 94 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 2094/14 г., 2 т.о.), както и с ТР № 1/04. 01. 2001 г., т. 19 – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице.
Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния по реда на чл. 272 ГПК, е изложил и собствени фактически и правни изводи, касаещи спорното право, обсъдил събраните по делото доказателства, разгледал е направените от страните доводи и възражения. Обсъдено е и възражението на ответниците по иска, че държат процесния апартамент на правно основание, противопоставимо на ищцовата кооперация, изразяващо се в допускане в същия от сина им, на когото кооперацията доброволно и на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба, е предала владението върху апартамента. Това възражение е прието за неоснователно предвид развалянето на предварителния договор, обратното действие на развалянето и отпадането на всички поети със същия права и задължения. Първоинстанционният акт е приет за допустим. А мотивите към въззивното решение отразяват решаваща правораздавателна дейност на въззивната инстанция като инстанция по същество.
На следващо място, цитираните от касаторите решения на ВКС са неотносими към посочените по-горе въпроси. Същите засягат проблеми, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД и необходимостта от тълкуване на договорите по реда на чл. 20 ЗЗД, каквито спорове по настоящото дело няма. Спорът е свързан не с установяване действителната воля на страните по предварителния договор за покупко – продажба и породените от същия права и задължения на страните (клаузите на договора са ясни и недвусмислени), а с въведения от ищцовата страна довод за развалянето му по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и с последиците на развалянето.
Въпросът дали само изправната страна по предварителен договор може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или това потестативно право може да бъде упражнено и от неизправна страна по предварителния договор е неотносим към предмета на делото. От значение в случая са въпроси, свързани с предпоставките и упражняването на потестативното право по чл. 87 ЗЗД на разваляне на договора, с оглед довода на ищеца, според който с развалянето на предварителния договор е отпаднало и правото на купувача по същия да владее вещта. Поради неотносимост на въпроса, не следва да се обсъждат цитираните във връзка със същия решения на ВКС – решение № 724 от 17. 11. 2008 г. по т.д. № 405/2008 г., 2 т.о. и решение № 211 от 13. 01. 2014 г. по т.д. № 762/12 г.1 т.о.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа и искане за допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му.
Настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на твърдяното от касаторите основание – произнасяне по непредявен иск по чл. 87 ЗЗД, за разваляне на сключения между кооперацията и трето лице (син на ответниците по иска) предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Такъв иск нито има предявен, нито въззивното решение има произнасяне по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на предварителния договор. Още повече, че по съдебен ред подлежат на разваляне само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти (какъвто предварителният договор не е). Самото решение (диспозитивът) съдържа произнасяне единствено по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. А обстоятелството, че в мотивите към решението е обсъждана основателността на направеното от ответниците по иска възражение за ползване на апартамента на противопоставимо на кооперацията правно основание (предоставяне на фактическата власт от владелеца-купувач по сключен с ищеца предварителен договор), което възражение въззивният съд е приел за неоснователно поради извънсъдебно разваляне на предварителния договор, не прави атакувания съдебен акт недопустим.
В останалата си част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за необоснованост на фактическите изводи, за допуснати съществени процесуални нарушения, за нарушения на материалния закон, които представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Воден от горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба Кооперация „Я. популярна каса“, [населено място] претендира разноски за настоящата инстанция, но по делото не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 16. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 410/2016 г. на ОС – Ямбол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: