4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 23.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4515/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Р. Р., чрез адв. П. Т., АК – П., частна касационна жалба против определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което цената на предявения от С. Р. Р. против Л. Р. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността на лек автомобил м. „Ауди RS6“, рама W., с дата на първа регистрация 20. 01. 2009 г., е увеличена от 3000 лв. на 43984 лв., на осн. чл. 70 ГПК, и с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС – Пловдив по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяна на същото, определяне цената на иска в размер не по-голям от 4000 лв. и изпращане на делото за разглеждане на РС – Пловдив. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Р. Б. не изразява становище по същата.
С определение № 332 от 19. 12. 2017 г. от 19. 12. 2017 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС по въпроса подлежат ли на касационно обжалване въззивни определения по чл. 70, ал. 2 ГПК, с които се увеличава цената на иска.
По посочения въпрос е постановено тълкувателно решение № 5/2015 от 12. 07. 2018 г. по т.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното по допустимостта и основателността на частната жалба:
Частната жалба е недопустима в частта й срещу определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което цената на предявения от С. Р. Р. против Л. Р. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността на лек автомобил м. „Ауди RS6“, рама W., с дата на първа регистрация 20. 01. 2009 г., е увеличена от 3000 лв. на 43984 лв.
С тълкувателно решение № 5/2015 от 12. 07. 2018 г. по т.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС се прие, че с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил еднократна обжалваемост с частна жалба на определението на съда, с което се увеличава цената на иска, както и че въззивното определение по чл. 70, ал. 2 ГПК не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Като недопустима, частната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част.
Частната жалба е допустима в частта й срещу определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС – Пловдив по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК.
Съгласно ТР № 1/9. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, т. 9, б.“в“, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение в посочената част.
За да потвърди обжалваното определение по чл. 118 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Л. Р. Б., че С. Р. Р. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на лек автомобил марка „A.“, модел RS6, рама № W., рег.№ C., бял на цвят, дата на първа регистрация 20.01.2009 г. Приел е, че с оглед цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК (пазарната цена на вещното право на собственост върху автомобила) и с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, искът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ дали въззивния съд, при постановяване на определение по частна жалба срещу първоинстанционно определение, е длъжен да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд; 2/ длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, а при различни заключения да аргументира защо възприема едно от тях, а другите не. Твърди се, че приетото от въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият въпрос не е решен в отклонение от задължителната съдебна практика. Въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционното определение, а е изложил собствени мотиви по всички обстоятелства, които са от значение при преценка родовата подсъдност на делото, с оглед установените в чл.чл. 104, 68, 69 ГПК правила.
Вторият въпрос е относим към въззивното определение в частта му по чл. 70, ал. 2 ГПК, а не в частта му по чл. 121 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 4515/2017 г. на ВКС, I г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от С. Р. Р., чрез адв. П. Т., АК – П., частна касационна жалба В ЧАСТТА Й против определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което цената на предявения от С. Р. Р. против Л. Р. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността на лек автомобил м. „Ауди RS6“, рама W., с дата на първа регистрация 20. 01. 2009 г., е увеличена от 3000 лв. на 43984 лв., И ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4515/2017 г. на ВКС в посочената част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС – Пловдив по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: