3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 5059/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. Р., като [фирма], със седалище [населено място], [улица], срещу определение № 172 от 2. 10. 2017 г. по гр. д. № 3510/2017 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия молба за отмяна на влязло в сила решение № 67 от 21. 04. 2016 г. по гр. д. № 128/2016 г. на Апелативен съд – В.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Частната жалба съдържа и искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2017 г., ОСГК на ВКС.
Ответната страна по частната жалба – [община] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
1. По съдържащата се в частната жалба молба за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2017 г. по въпроса: „Дали с разпоредбата на пар. 1 ЗДЗС е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, който е започнал да тече на 1. 06. 1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС (ДВ бр. 33/1996 г.), преди този срок да изтече.“
Молбата е неоснователна.
Постановяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело не би повлияло на изхода на делото, образувано по молбата за отмяна, тъй като съобразно приетото в точка 1 от ТР № 7/31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила решение, не е основание за отмяната му.
2. По частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против общината установителен иск за собственост на недвижим имот, основан на придобивна давност, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като изложените от молителя твърдения не могат да бъдат подведени под основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и с оглед приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Определението е законосъобразно.
Като основания за отмяна в молбата са посочени влезли в сила решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е призната възможност за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост при действието на пар. 1 ЗДЗС. Сочи се и противоречие на решението с разпоредби от Закона за собствеността, Закона за общинската собственост и Конституцията на Република България.
Правилна е преценката на състава на ВКС, според която подадената молба за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Същите са изброени изчерпателно и сред тях не фигурира влязло в сила решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е дадено различно тълкуване на приложима към спора правна норма. Както бе посочено по-горе, такова не представлява дори последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетото в решението. Сред основанията за отмяна на влезли в сила решения не фигурира и неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 281 ГПК за отмяна на невлязло в сила въззивно решение.
Съответно на нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, установяваща задължителен характер за органите на съдебната власт на тълкувателните решения и тълкувателните постановления, е съобразяването на състава на ВКС при постановяване на атакуваното определение с указанията, дадени с т. 10 на ТР № 7/17 г., според които молба за отмяна, несъдържаща твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Като законосъобразно, определението следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за спиране на производството по ч. гр. д. № 5059/2017 г. на ВКС, I г.о. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГК на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 172 от 2. 10. 2017 г. по гр. д. № 3510/2017 г. на ВКС, 2 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: