4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 03.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3690/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Д. Л., приподписана от адв. Г. Ц., срещу решение от 21. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 131/2014 г. на ОС – Монтана, ГО, с което е потвърдено решение от 20. 02. 2014 г. по гр. д. № 70642/2012 г. на РС – Монтана, с което е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, поземлен имот с идентификатор 48489.5.136 по КККР, с площ от 1230 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 48489.5.139, 48489.5.417, 48489.5.239, 48489.5.135, 48489.5.138 по КККР, който поземлен имот е включен в УПИ IV – „За ДСО Търговия на едро, клон Михайловград, Риба и рибни продукти“, в кв. 2 по регулационния план на Стара промишлена зона, [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Л. Л. П. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Останалите съделители – Б. С. Ц., В. Д. Л., А. Д. К., В. Д. Н., Д. Б. П., К. В. Т., С. В. Ц. и Ц. В. Ц. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, процесният недвижим имот, съставът на окръжния съд е приел, че с влязло в сила решение от 14. 05. 2013 г. по гр. д. № 70642/2012 г. на РС – Монтана е допуснато извършване на съдебна делба на имота между съделителите, при права по колена както следва: за наследниците на С. Ц. И. – Л. Л. П., Б. С. Ц., В. Д. Л., С. Д. Л. – общо 1/3 ид.ч.; за наследниците на Т. И. Ц. –А. Д. К., В. Д. Н., Д. Б. П., К. В. Т. (съделителят Д. А. Н. починал във втора фаза на делбеното производство и оставил за наследници А. К. и В. Н.) – общо 1/3 ид.ч., за наследниците на В. Ц. И. – С. В. Ц. и Ц. В. Ц. – общо 1/3 ид.ч. Приел е, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на поземления имот на публична продан, тъй като същият е неподеляем по смисъла на чл. 201, ал. 2 ЗУТ – не може да се изготви проект за разделянето му на две или повече части, отговарящи на изискването на чл. 14, ал. 4 ЗУТ за лице (излаз) към улица, път или алея и повърхност. Съобразено е заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. Д. от 20. 08. 2013 г., според което допуснатият до делба имот е включен в УПИ IV – „За ДСО Търговия на едро, клон Михайловград, Риба и рибни продукти“, в кв. 2, по РП на СПМ (Стара промишлена зона) на града, който се състои от няколко поземлени имота. Процесният поземлен имот няма лице към улица, към път или към алея в парк, а УПИ, в който е включен, има излаз към [улица]. Според вещото лице имотът е неподеляем на самостоятелни поземлени имоти, освен ако не се измени подробният устройствен план така, че да се осигури съответствието на отделните части от поземления имот на изискванията на чл. 14, ал. 4 и чл. 19 ЗУТ за задължителен изход към улица, път или по изключение към алея в парк и за площ. Съобразено е и писмо изх. № 94-С-794/30. 10. 2013 г. от Община – Монтана, както и становище на главния архитект на Община – Монтана изх. № 11-02-1519/07. 12. 2015 г. за поделяемост на имота, според които разположението на процесния имот с идентификатор 48489.5.136 в УПИ IV в кв. 2 е такова, че същият няма лице към улица или път и, за да се осигури лице, е необходимо изменение на регулационния план. Изложено е, че същият не е одобрен при съществени закононарушения, поради което не може да бъде изменен на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, но може да бъде изменен на осн. т. 6 от разпоредбата – по съгласие на всички собственици на имотите, попадащи в границите на УПИ IV. С молба вх. № 457-46610/27. 01. 2016 г. съделителката Л. Л. П. е заявила, че не е съгласна с изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Главният архитект на общината е дал становище за неподеляемост на поземления имот, поради липса на лице към улица, както и че за изпълнение на това условие е необходимо изменение на ПУП със съгласие на всички собственици на имоти, попадащи в границите на урегулирания поземлен имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът следва ли въззивният съд, във втората фаза по извършване на делбата, да даде възможност на съделител да вземе становище по основателността и допустимостта на иска за делба и да ангажира доказателства, ако този съделител е бил призоваван нередовно за заседанията в първата фаза (чрез друг съделител, заинтересован от изхода на делото). Твърди се, че разглеждането на така поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице. Поставеният въпрос касае правилността на решението по допускане на делбата, което е влязло в сила като необжалвано и с което е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът относно допустимостта на делбата на вещта, участниците в съсобствеността и дяловете им. Въпросът няма никакво отношение към валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство, нито е обусловил решаващите изводи на съда относно начина на извършване на делбата.
В останалата част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нередовното призоваване на жалбоподателя в първа фаза на делбеното производство, заради което същият не е успял да се защити чрез депозиране на отговор на исковата молба, в неразглеждане от въззивния съд на направеното в посочения смисъл възражение, в неуважаване на искане за допускане на нова съдебно-техническа експертиза, в неизпълнение задълженията на съда по чл.чл. 7 и 10 ГПК за съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа страна и осигуряване възможност за установяване на релевантните за спора факти. Поддържа се и необоснованост на акта, поради несъответствие фактическите изводи на съда с доказателствата по делото. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на решението би могла да се извърши само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. К. съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направила такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 131/2014 г. на ОС – Монтана, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: