О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 23.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2728 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК., вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на Е. С. К., Б. С. П., М. Г. Г., Р. И. П., Г. К. П., Н. В. Т. и Г. Н. Т., подадена чрез адв. Н. А., САК, против решение № 256 от 08. 03. 2017 г. по възз. гр. д. № 71/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 2975 от 10. 10. 2016 г. по гр. д. № 12161/2014 г. на Пловдивския районен съд, III гр. с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба С. Н. С., чрез адв. Я. Я., изразява становище за неоснователност на същата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение е потвърден изцяло постановеният по делото първоинстанционен акт – както в частта, с която е прекратено, на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК, производството по делото в частта по предявения от Е. С. К., Б. С. П., М. Г. Г., Р. И. П., Г. К. П., Н. В. Т. и Г. Н. Т. против С. Н. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, така и в частта, с която е уважен предявеният от С. Н. С. против Е. С. К., Б. С. П., М. Г. Г., Р. И. П., Г. К. П., Н. В. Т. и Г. Н. Т. насрещен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като спорът, предмет на същия, е разрешен с влязло в сила съдебно решение – решение № 17 от 18. 04. 2001 г. по гр. д. № 4161/2000 г. на ПРС, 17 с-в, оставено в сила с решение № 1603 от 12. 07. 2006 г. по в. гр. д. № 3044/2003 г. на ПОС, оставено в сила с решение № 684 от 18. 06. 2008 г. по гр. д. № 2011/2007 г. на ВКС, 4 г.о. Приета е пълна идентичност на страните по двете дела – исковете са предявени от едни и същи лица срещу един и същи ответник, и по двете дела се иска ревандикация на един и същи имот, и по двете дела ищците сочат едни и същи правопораждащи собствеността им факти – наследяване на К. Г. П. и възстановяване на собствеността със заповед на кмета № 744 от 5- 12- 2991 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и скица № 105 от 4. 12. 2001 г. Заповедта на кмета е била издадена след предявяване на иска, но ищците са се позовали на същата в хода на производството, заповедта е била приета като писмено доказателство и обсъдена от съда при постановяване на съдебните решения.
За да приеме за основателен насрещния установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, съдът е съобразил, че от 29. 04. 1991 г., когато е купил имота с писмен договор от П. У., наследник на П. У. – ползвател по пар. 4а ЗСПЗЗ, до предявяване на иска на 06. 08. 2014 г., С. Н. С. е владял непрекъснато имота, ведно с построените в него вила и гараж. Оттогава имотът се ползва от семейството му като жилищен. Приел е, че придобивният давностен срок е започнал да тече от 5. 12. 2001 г. (издаването на заповедта на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на ищците и на № 105/4. 12. 2001 г.), както и че същият не е прекъснат с предявяване на предходния иск по чл. 108 ЗС, тъй като искът е бил отхвърлен (чл. 116, ал. 1, б.“б“ ЗЗД).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят четири въпроса, касаещи иска по чл. 108 ЗС.
Първият от въпросите засяга проблема дали при уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС с влязло в сила съдебно решение, съдържащо само осъдителен диспозитив, се формира сила на пресъдено нещо по спора носител ли е ищецът на правото на собственост върху ревандикирания имот на посоченото от него придобивно основание. Твърди се, че правните изводи на въззивния съд по този въпрос противоречат на ТР № 4/2014 от 14. 03. 2016 г. на ВКС, ОСГК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице.
С посоченото тълкувателно решение (мотивите към т. 2А) се приема, че независимо от диспозитива на съдебното решение, постановено по иск по чл. 108 ЗС, силата на пресъдено нещо ще се формира относно предмета на делото, който при този иск е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
В посочения смисъл са и изводите на състава на въззивния съд.
Останалите въпроси, поставени във връзка с иска по чл. 108, касаят съществото на спора, предмет на този иск – свързани са с материалноправната легитимация на ищеца, правната природа и конститутивното действие на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, значението й като документ за собственост, допустимите възражения на ответника по иск, основан на земеделска реституция, значението на законността на строежа, осъществен в имот, предоставен за ползване с някой от актовете по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и върху земеделски имоти, подлежащи на възстановяване. По тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на състава на въззивния съд – производството по заявената претенция по чл. 108 ЗС е прекратено като недопустимо и същата не е разглеждана по същество.
Във връзка с насрещния иск е формулиран въпросът възможно ли е да се придобие по давност имот, предоставен за ползване по пар. 4 и 4а ПЗР ЗСПЗЗ, от лице, което не е имало качеството на ползвател по смисъла на цитираната норма и е завладяло същия без правно основание; спокойно ли е владението, ако собственикът се е опитвал да защити правата си по съдебен и административен ред.
Във връзка с този въпрос касаторът не се позовава, дори формално, на някое от специалните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК (предходна редакция на разпоредбата), което е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на решението в частта му по насрещния иск.
Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че по проблемите, поставени за разглеждане с този въпрос, е формирана богата практика на ВКС, според която няма пречка за придобиване по давност на имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, но началото на придобивния давностен срок не може да предхожда момента на възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие, съответно на придобиване на имота със заповедта на кмета пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като едва след този момент за собственика на имота възниква възможност да защити правата си срещу владелеца по исков път. Изводите на въззивния съд не противоречат на така формираната практика. Началото на придобивния срок е зачетен от 4. 12. 2001 г., когато в полза на ищците е издадена заповед на кмета № 744 от 5- 12- 2991 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и скица № 105 от 4. 12. 2001 г., а не от 29. 04. 1991 г. (завладяването на имота от ответника на основание писмен договор за покупко-продажба от същата дата). Съобразено е и воденото от същите ищци срещу същия ответник производство за ревандикация на същия имот, като е прието, в съответствие с чл. 116, ал. 1, б.“б“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, че поради отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС давността не е прекъсната, а спирането й по чл. 115, б.“ж“ ЗЗД е заличено с обратна сила.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 08. 03. 2017 г. по възз. гр. д. № 71/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. С. К., Б. С. П., М. Г. Г., Р. И. П., Г. К. П., Н. В. Т. и Г. Н. Т. да заплатят на С. Н. С. сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: