4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 29.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4744/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. И. У., чрез адв. Х. Г., против решение № 1722 от 14. 07. 2017 г. по в. гр. д. № 1078/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в в частта, с която е отменено решение № 5903 от 11. 11. 2016 г. по гр. д. № 66/2015 г. на БлОС, ГО, 5 с-в в частта, с която предявеният от [фирма] против К. И. У. иск с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС е отхвърлен над сумата 62600 лв. до сумата 188232 лв. и вместо това е постановено решение, с което искът е уважен за разликата между двете суми, възлизаща на 125632 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 02. 04. 2015 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на иска по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС над сумата 62600 лв. до сумата 188232 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Ответната страна по касационната жалба [фирма], чрез адв. С. Д., изразява становище за правилност на атакуваното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Иска присъждане на съдебни разноски, направени в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от [фирма] против К. И. У. иск с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, за присъждане на сумата 190462 лв., представляваща увеличена стойност на имота на ответника в резултат на извършени в същия, от ищцовото дружество, подобрения, представляващи построен извън учреденото право на строеж самостоятелен обект – фитнес център със застроена площ 164, 80 кв.м., включващ фитнес-зала, две съблекални, стая за релакс, две бани с тоалетни, коридор и склад, находящ се в приземния етаж, на ниво -2, кота – 6,10 м., в секция А на сграда с идентификатор 02676.501.3096.1 по КККР на [населено място].
С влязло в сила решение искът е уважен за сумата 62600 лв., поради което претенцията е установена по основание – със сила на пресъдено нещо е признато за установено между страните, че дружеството е построило процесната фитнес зала със знанието и непротивопоставянето на собственика на имота К. У..
За да отмени частично първоинстанционното решение и уважи претенцията за разликата между сумите 188232 лв. и 62600 лв., присъждайки допълнително 125632 лв., съставът на апелативния съд, при определяне размера на сумата, с която е увеличена стойността на имота в резултат на изградения фитнес център, е кредитирал двете заключения на вещото лице М., дадени по допуснатите еднолични съдебно-технически експертизи, особеното мнение на вещото лице М. по допуснатата тричленна съдебно-техническа експертиза и устните разяснения на експерта в проведените съдебни заседание, като е възприел, че изграденият самостоятелен обект – фитнес център от 164, 80 кв.м. увеличава стойността на имота със сумата 188232 лв., а не със сумата 62600 лв., каквото е становището на вещите лица Т. и С. по тричленната съдебно-техническа експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: а/. допустимо ли е съдът да кредитира заключение на съдебно-оценителна експертиза за недвижим имот, изготвено от вещо лице, непритежаващо лиценз за оценител на недвижими имоти, както и да основе решението си на такава експертиза; б/. какви са критериите при определяне пазарната стойност на недвижим имот при липса на аналози в населеното място, в което се намира имотът; в/. длъжен ли е съдът да изложи съображения защо кредитира становището на един от експертите и не кредитира това на останалите вещи лица. Твърди се, че разглеждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение по така поставените въпроси.
Първият въпрос е неотносим към делото, доколкото, според изявленията на експертите в проведеното на 11. 10. 2016 г. открито заседание, и тримата са лицензирани оценители – сертификатите на вещите лица С. и Т. са издадени от Камарата на независимите оценители, а на вещото лице М. от Агенцията за приватизация /последният твърди издадени два лиценза за оценителска правоспособност – единият за сгради и жилищни имоти, а другият за машини и съоръжения/. Страните не са оспорили така заявената от всяко едно от вещите лица компетентност, включително и компетентността на вещото лице М.. Не е оспорено и изявлението на вещото лице М. в предходно заседание /16. 02. 2016 г./, според което същият е дългогодишен оценител на недвижими имоти. В този смисъл, не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на кредитиране на заключение на съдебно-техническа експертиза за пазарна стойност на недвижим имот, изготвено от нелицензиран оценител на недвижими имоти. На следващо място, вещото лице М. е архитект и според чл. 7, т. 1 и т. 5.5. от приложение № 1 към Наредба № 2 от 29. 06. 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ бр. 50/3. 07. 2015 г./, притежава степен и вид образование, съответни на назначената експертиза.
Въпросът относно критериите при определяне пазарната стойност на недвижим имот при липса на аналози в населеното място, в което се намира имотът, не е правен, а фактически, тъй като не поставя за разглеждане правен проблем, а е свързан с факти и обстоятелства, които трябва да се съобразят при използване на различните методите на оценка на недвижими имоти – пазарен метод /наричан още сравнителен или метод на аналога/, разходен метод /възстановителен/ и приходен метод, по-точно – с пазарния метод.
Последният въпрос е бил обсъждан в практиката на ВКС /напр. решение № 267 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., 1 г.о., решение № 108 от 16. 05. 2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., 4 г.о., решение № 217 от 09. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о. и др./. Прието е, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори при липса на възражения срещу него от страната, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, а при противоречиви заключения е длъжен да изложи мотиви кое заключение възприема и кое не, както и да обоснове преценката си. Така създадената практика не се нуждае от промяна /поради грешно тълкуване, поради променени обществено-икономически условия или по друга причина/, а разпоредбите на чл.чл.202 и 203 ГПК са ясни, разбираеми и редакцията им не създава предпоставки за разнопосочно тълкуване и прилагане. По тези съображения настоящият състав намира, че поредното даване на отговор на формулираните от касатора трета група въпроси не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Независимо от горното, за яснота следва да се допълни, че действията на апелативния съд напълно съответстват на практиката на ВКС, формирана по тези въпроси. Упражнявайки правомощията си по чл.чл. 202 и 203 ГПК и изпълнявайки разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд е възприел двете еднолични заключения на вещото лице М. и особеното мнение на същия експерт, изразено по допуснатата тричленна съдебно-техническа експертиза и е мотивирал преценката си. Посочил е, че същите са компетентно изготвени, обосновани, конкретни, почиват на извършен сериозен анализ на редица фактори от значение при определяне стойността на подобренията, извършени са при използване на различни методи на оценка – сравнителен и разходен, при съобразяване с обстоятелството, че фитнес центърът е луксозно изпълнен, с изградена от кота -6,10 до покрива на сградата специална за такъв тип обекти общообменна вентилация тип НСВС с висока стойност, осигуряваща задължителните норми за микроклимат за цялото пространство на фитнеса, както и при съобразяване с уникално местоположение на обекта – в непосредствена близост до кабинковия лифт, в зона за развлечение с множество атрактивни търговски обекти и с напълно изградена инфраструктура.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по жалбата сумата 3975 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1722 от 14. 07. 2017 г. по в. гр. д. № 1078/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 5903 от 11. 11. 2016 г. по гр. д. № 66/2015 г. на БлОС, ГО, 5 с-в в частта, с която предявеният от [фирма] против К. И. У. иск с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС е отхвърлен над сумата 62600 лв. до сумата 188232 лв. и вместо това е постановено решение, с което искът е уважен за разликата между двете суми, възлизаща на 125632 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 02. 04. 2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. И. У. да заплати на [фирма] сумата 3975 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: