1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 15.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4707 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. К., подадена чрез адв. Д. М., против решение от 25. 09. 2015 г. по гр. д. № 6307/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III В състав, с което е потвърдено решение № I-41-192 от 05. 02. 2014 г. по гр. д. № 40470/2010 г. на Софийски районен съд, I ГО, 41 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Б. Н. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху пасище-мера с площ от 3305 кв.м., IV категория, находящо се в [населено място], в землището на кв. В., м. „Я.“, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 282005, както и искът по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 165 от 23. 02. 1993 г., том III, дело № 240/1993 г. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че ищцата не е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното основание – договор за покупко-продажба от 13. 06. 2006 г., сключен с н.а. № 116, том IV, рег. № 5648, дело 597/2006 г. по описа на нотариус С. Т., тъй като продавачът Н. Г. К. не е бил собственик на продадения имот и сделката не е породила прехвърлително действие. Прието е, че при сключване на договора за продажба Н. Г. К. се е легитимирал като собственик на имота с решение № 4416Б от 13. 02. 2006 г. на ОСЗГ – К. за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне. Разгледано е възражението на [фирма] за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗГ. По повод това възражение е прието, че косвеният съдебен контрол е допустим, тъй като дружеството не е било страна в административното производство по издаване на административния акт. Прието е, че уважаването на предявен от Н. К. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не налага извод в обратния смисъл, тъй като силата на пресъдено нещо на това решение не се разпростира по отношение на [фирма]. Прието е, че решението на ОСЗГ е издадено в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като Н. К. не е имал право на възстановяване на собствеността. Договорът за продажба на наследство от 23. 01. 1998 г., с който М. Н. М. му е продал наследствените си права от родителите си Н. М. Й. и С. Х. Й., е сключен след коопериране на земята и преди възстановяване на собствеността и, съгласно чл. 90а ЗН, няма действие за процесния имот. След като договорът за продажба на наследство не е породил действие за този имот, то Н. К. не е придобил собствеността върху същия и не е имал право на възстановяването му по ЗСПЗЗ. Прехвърлителят по договора М. М. със сключването му не е изгубил качеството си на наследник на Н. и С. Й. и той, а не Н. К. е имал качеството на правоимащо лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. След като Н. К. не е придобил собствеността върху имота, то и ищцата, като приобретател по сключената сделка, не е станала носител на прехвърленото й право. Прието е, че след като ищцата не е установила да е собственик на имота, е безпредметно обсъждането на противопоставените от ответната страна правопораждащи факти, отричащи правата на ищцата.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК е поставен въпросът допустимо ли е в исково производство по чл. 108 ЗС да се упражнява косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за материална законосъобразност на постановено от общинската служба по земеделие реституционно решение по ЗСПЗЗ, от гледна точка на съответствието на решението с чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, ако правото на възстановяване на собствеността на лицето, на което е възстановена собствеността, е установено по отношение на общинската служба по земеделие с влязло в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице.
По тълкуването и прилагането на чл. 17, ал. 2 и чл. 301 ГПК, включително и по въпроса за допустимостта в производство по иск за собственост да се осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязло в сила реституционно решение на общинска служба по земеделие, постановено по ЗСПЗЗ, от страна неучаствала в административното производство, има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер – ТР № 5/2013 г. и множество решения по чл. 290 ГПК. Според същата, косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ е допустим тогава, когато актът се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му.
Богата съдебна практика е формирана и във връзка с разпоредбата на чл. 298 ГПК, определяща обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, включително и на решенията по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Приема се, че с последните се формира сила на пресъдено нещо между ищците и съответната общинска служба по земеделие, по спора притежават ли ищците право на възстановяване на собствеността върху недвижимите имоти, предмет на иска, както и че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е задължително за ОСЗ, която следва да постанови решение за възстановяване на собствеността или за обезщетяване на правоимащите /при наличие на пречки за реституция/. Силата на пресъдено нещо на решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не се разпростира по отношение на лица, които не са участвали като страни и не са правоприемници на страни, участвали в производството, по което същото е постановено, нито влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ги обвързва.
Така създадената съдебна практика по чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 298 ГПК не се нуждае от промяна поради изменени обществените условия или нормативна уредба, поради неточно тълкуване или по друга причина. Цитираните разпоредби са пълни, ясни, непротиворечиви и не предполагат разнопосочното им прилагане. А от изразените в практиката становища следва, че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не съставлява пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за материална законосъобразност на административен акт за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, относно съответствието му с чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато актът се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че разглеждането на поставените от касатора въпроси не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона и не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответното дружество не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма твърдения и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25. 09. 2015 г. по гр. д. № 6307/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: