5
гр. д. № 4116/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 18.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4116/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3202 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 14109/2016 г. Софийски градски съд е потвърдил решение № 11472/20.07.2016 г., постановено по гр. д. № 24755/2015 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. и М. А. Д. против Г. Б. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т. IX, рег. № 12549, н. д. № 1380 от 2003 г. на нотариус И. Н., вписан в СП под № 236799, с рег. № 48980, акт № 177, том LLLIX, дело № 37111/03 г. и осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на складово помещение с площ от около 12 кв. м. с отделен вход откъм двора, при съседи: вътрешен двор, стълбище, коридор и от двете страни мазе на Й. А., находящо се в [населено място], ж. к. „К. село, [улица], съставляващо реална част от описаното по нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 58, т. II, рег. № 3675, н.д. № 110/2011 г. на нотариус П. Т., вписан в СП под № 36332, акт № 255, т. Х: складово избено помещение в сутерена на сградата на [улица] площ от 39 кв. м. с вход откъм двора, при граници на складовото помещение от две страни двор, мазе № 4, коридор , стълбище, собствено на съделителите складово помещение и пералня – находящо се в сграда в [населено място], ж. к. „К. село, [улица], построена в УПИ VIII-10 в кв. 285 по плана на [населено място], местност „Еврейски гробища“, целият УПИ с площ 275 кв.м. и граници на УПИ: улица, УПИ IX-11, УПИ V-7, УПИ VI – 8, УПИ VII – 9.
Против въззивното решение е постъпила касационна жалба, подадена от адв. К. Д. в качеството му на пълномощник на Д. С. Д. и М. А. Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение и на изводите си, въз основа на които постановява крайния си акт, да съобрази всички обстоятелства по делото в тяхната логическа връзка, спазвайки правила от логически, опитен и научен характер?; 2. Длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди точно всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност без да ги тълкува превратно, едностранно и само извадки от тях?; 3 Може ли крайният извод на съда да не кореспондира и да противоречи на установената по делото фактическа обстановка?. Позовава се на противоречие с Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 11084/2011 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. М. К. – пълномощник на ответната страна по касация – Г. Б. Б., в който е изразено становище за недопустимост на касационното обжалване. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Иска се присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол. Подадена е от надлежни страни с интерес да обжалват постановеното решение. Жалбата е постъпила в съда на 04.07.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
С атакуваното решение е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне на предявения ревандикационен иск по отношение на складово помещение с площ от около 12 кв. м., находящо се в жилищна сграда в [населено място]. Софийски градски съд е посочил, че спорният имот е индивидуализиран като предмет на спора в исковата молба, но липсва индивидуализация на имота в представените от касаторите, ищци по иска документи за собственост и останалите събрани писмени доказателства. Това е мотивирало въззивната инстанция да приеме, че не се доказва първата предпоставка от фактическия състав на иска с правно основание чл. 108 ЗС, а именно ищците да се легитимират като собственици на спорния имот.
Софийски градски съд се е произнесъл по наведените от въззивниците оплаквания и извършил собствена преценка на събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до идентични фактически и правни заключения. Приел е, че е установено кое мазе ищците считат за свое, но от приетата и кредитирана с доверие от съда експертиза, се установява, че същото това мазе, намиращо се във владението на ответната страна, се включва в площта, която след възстановяването на собствеността на имота на основание чл. 2 ЗВСОНИ и на основание сключен договора за делба между наследниците на А. Н. А. /Й./ се пада в дял на Г. Б. и съставлява складово избено помещение в сутерена на сградата, с площ от 39 кв. м., с вход откъм двора, при граници – от две страни избено помещение и пералня, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата.
В договора за покупко-продажба, по силата на който ищците се легитимират като собственици, е прехвърлено право на собственост върху апартамент в процесната сграда, заедно с „принадлежащо мазе без площ и съседи по легитимационен нотариален акт“. Въззиният съд е приел не само, че мазето, което претендират ищците, не е индивидуализирано в титула им за собственост, но и от събраните по делото доказателства не може да се установи индивидуализацията му. Този извод е направен като са обсъдени скицата към удостоверение № ОСЖН-94-0-115/25.08.2004 г., издадено от СО район „К. село“, както и самото удостоверение, архитектурния проект, за който е констатирано, че не съответства на действителното положение.
Не са обсъдени документите, установяващи, че праводателят на ищците С. е придобил апартамента на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата, като преди съставянето му е извършена оценка на апартамента включително и на определеното за него помещение с предназначение мазе (л. 52-52 от гр. д. № 24755/15 г. на СРС) . Не са обсъдени и констатациите на приетата техническа експертиза, и доказателствата, установяващи че след национализацията на жилищната и стопанска сграда на основание Закона за национализацията на индустриалните и минни предприятия, в жилищната сграда са извършени промени, като от апартаментите, изпълнени на всеки етаж от сградата, са обособени по два апартамента. В резултата на това в сградата са обособени 4 двустайни и три едностайни апартамента. Това е наложило определяне на помещения за мазе към спорния апартамент извън съществуващите в жилищната сграда, за да отговаря всяко едно жилище на изискванията, установени с действалите строителни правила и норми. За целта е било извършено разширение на сутеренния етаж за сметка на складовото помещение от 39 кв. м. В резултата на това е обособено мазе, представляващо северозападната част на национализираното складово помещение. Тези извършените промени в сградата и разпореждането на държавата с апартамент 1 в полза на праводателя на ищците, са основание за преценка подлежал ли е на реституция склад с площ от 39 кв. м. или при влизане в сила на ЗВСОНИ в патримониума на държавата е била заварен част от склада без посоченото помещение, което е с площ от 12,57 кв. м. по данни от извършеното от вещото лице измерване.
Въпреки че в мотивите на решението въззивния съд е приел, че индивидуализацията на мазето като прилежаща част на жилището може да бъде извършена и с други средства, при постановяване на решението е дал превес на вписаното в нот. акт, съставен за сключения договор за покупко-продажба от касаторите с праводателя им С. и на отразеното в неговия легитимиращ го нот. акт за собственик към 2003 г., и е обсъдил само част от тях.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3202/10.05.2017 г. по гр. д. № 14109/2016г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: