4
гр. д. № 74/2018 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 371
София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 74/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 406 от 05.10.2017 г., поправено с решение № 479 от 13.11.2017 г., постановени по гр. д. № 257/2017 г., Смолянски окръжен съд е потвърдил решение № 72 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 219/2017 г. на Девински районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. Т. Д. против Ю. Ю. А. и [община] иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта и регистър на [населено място] през 2009 г. е допусната кадастрална грешка като неправилно част от имот с идентификатор 20465.502.116, който е идентичен частично с УПИ ХХVІІІ в кв. 29 по плана от 1980 г., а по плана от 1965 г. с УПИ ХХVІ, с площ от 23.5 кв. м. е заснета като част от имот с идентификатор 20465.502.115, собствен на ответника по иска Ю. А..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищцата Л. Т. Д. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1968 г. на наследодателя на ищцата е било отстъпено право на строеж от ИК на Г.-Д. върху държавен имот парцел ХХVІ в кв. 33 по ЗРП на [населено място] от 1965 г., с площ от 500 кв. м., за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди.
Ответникът черпи права от договор за продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, сключен на 28.12.2007 г. с майка му Н. Б. Б. и баща му Ю. Р. А.. С договора му е прехвърлено право на собственост върху жилищна сграда, построена от родителите му на основание отстъпено в полза на майка му със заповед № 605 от 06.09.1978 г. и договор от 09.10.1978 г. право на строеж на жилищна сграда в урегулирано дворно място, държавна собственост, съставлявало парцел ХХVІІ, в кв. 33 по утвърдения регулационен план на [населено място] от 1965 г., с площ от 385 кв. м.
Относно твърдението на ищцата, че при изработването на КК на [населено място] през 2009 г. неправилно площ от 23.5 кв. м., повдигната в зелено на представената с молбата за уточняване на иска скица (л. 29), е била заснета като част от имота на ответника ПИ 502.115, ответникът е възразил, че имот 502.115 е образуван с КК на [населено място] от 2009 г., поради което не е допусната грешка при заснемане на границите му.
С приета техническа експертиза е установено, че изпълнената ограда от ответника между двата имота навлиза в този на ищцата в участъка от подпорната стена в нейния имот до края на регулационната граница в посока юг. Завзетата площ е от 13.50 м.
Девински районен съд е отхвърли иска като неоснователен. Този извод е обосновал с това, че за определяне на кадастралната основа следва да се ползват предвижданията на дворищно-регулационния план от 1980 г., тъй като тя следва да се счита приложена и тя дава вярна кадастрална основа за отразяване на имотните граници.
Въззивният Смолянски окръжен съд е възприел тези изводи. Приел е, че с одобряването на ЗРП от 1980 г. имотът, за който е отстъпено право на строеж на наследодателя на ищцата, е променил параметрите си, поради което и правото на ползване на ищцата се разпростира само върху определените с този план граници, тъй като то има производен характер от правото на строеж. Допълнил е мотивите и с това, че правото на строеж е било учредено в полза на наследодателя й през 1968 г., при действието на чл. 15 ЗС в първоначалната му редакция, която не е предвиждала, че суперфициаря става носител и на правото на ползване за целия държавен имот, за който то му е учредено.
Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по поставения в изложението към касационната жалба въпрос: – при отстъпено право на строеж следва ли носителя му да ползва в пълен обем незастроената част от имота, за който то му е отстъпено, ако в разпоредба на закона това не е посочено, но е уредено между страните в сключения договор.
Този въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда и е разрешен без да е определен правилно нормативният акт, уреждащ отношенията по повод отстъпване право на строеж върху държавна земя към 1968 г., който акт е Указ № 115 от 1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. Позоваване на него е направено в титулната част на договора и в т. 8 от него. В чл. 1, ал. 2 на Указа изрично е разпоредено, че построените жилищни сгради върху отстъпените по предходната алинея държавни земи стават собственост на строителите. Последните придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя. Той е отменен с ДВ. бр. 87 от 8 ноември 1974 г., с който е прието и допълнението на чл. 15 ЗС с ал. 3 ЗС, предвиждаща, че правото на сроеж включва и ползването на незастроената част от земята.
Тази разпоредба е възпроизведена в т. 8 на договора, който предвижда че правото на ползване се придобива след построяването на жилищната сграда. Реализирането на отстъпеното право на строеж е факт с правно значение, както относно придобиване правото на ползване върху държавния УПИ, така и относно това приложена ли е регулацията, при действието на която то е реализирано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 05.10.2017 г., поправено с решение № 479 от 13.11.2017 г., постановени по гр. д. № 257/2017 г. Смолянски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: